Решение № 298 от 24.09.2024, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 312/2024
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 24.09.2024
- В сила
- 24.09.2024
- Състав
- Райна Русева
Цитирани разпоредби
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 298 гр. С., 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100312 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца Н. Н. В. срещу ответника "И." ООД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че договор потребителски кредит №*** №***/22.08.2022г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК при сключването му.
С договора е уговорено заплащането на такса за услуга за експресно разглеждане на заявлението в чл.1, ал.1-3 от договора. Твърди се, че е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение за такса за експресно разглеждане на заявлението представлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходи по кредита. Таксата за експресно разглеждане на документите за отпускане на потребителски кредит не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.О. поддържа иска.
За ответната страна не се явява представител в съдебно заседание. Иска се оспорва с писмена молба, в която се излагат подробно възражения.
С отговора на ответника се правят възражения за пропускане на срока за предявяване на насрещен иск на основание чл.211 от ГПК, поради което исковата молба е недопустима и делото следва да бъде прекратено. Недопустима е и поради това, че главният иск е оттеглен. Прави се възражение и за местната подсъдност, като иска е следва да се разгледа от С. районен съд, пред който е бил предявен главния иск.
Иска е недопустим и поради липса на правен интерес от ищеца в настоящото производство, тъй като при предявяване на осъдителен иск, с който ищецът претендира заплащането на сума, може да поиска признаване за нищожен на договора.
По същество, ответната страна оспорва иска като неоснователен. Оспорва 1 твърденията за допуснати нарушения при сключването на процесния договор. Ищецът следва да докаже твърденията в исковата си молба, а именно сочените основания за недействителност на процесния договор за кредит.
Съдът се е произнесъл, като е намерил за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на исковете. Обстоятелството, че иска, като насрещен, е предявен извън срока за отговор по исковата молба, по която е било образувано делото пред С. районен съд, не препятства възможността за приемането му за разглеждане. Не представлява пречка за разглеждане на настоящия иск и оттеглянето на главния иск по делото пред С. районен съд. Съдът е сезиран с предявен иск, който подлежи на разглеждане от съда. Неоснователно се явява и възражението за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като ищецът може да търси самостоятелно защита и посредством установителния иск за недействителност на клауза от договора за кредит. Неоснователно е възражението на ответника за местната подсъдност, тъй като ищецът е с адрес в гр.С. и заявената претенция от него е в качеството му на потребител. съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК иска подлежи на разглеждане от Районен съд- С.. Именно поради последното исковата молба е изпратена за разглеждане по подсъдност на РС- С..
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становището на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, писменото становище на ответника, намира иска за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Между страните няма спор, че са сключили индивидуален потребителски кредит №*** №***/22.08.2022г., по силата на който ответното дружество е предоставило на кредотополучателя Н. Н. В. кредит в размер на 1 500,00 лева. Уговорено е и заплащането на такса експресно разглеждане, разсрочено за плащане на месечни вноски в размер на по 132,00 лева , платими едновременно с месечните погасителни вноски, видно от съдържащия се в договора погасителен план. Или 12 вноски по 132,00 лева. Размера на всички плащания с таксата експресно разглеждане е 3 300,00 лева.
Изцяло основателни се явяват възраженията на ищеца за недействителност на договора, съдържащ уговорки за плащането на кредитополучателя на допълнителни услуги за „Експресно разглеждане“ .
Договорът за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК. В разпоредбата на чл.
10а ал. 2 от ЗПК е установено, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В случая таксата за експресно разглеждане е такса във връзка именно с усвояването на кредита. Поради това и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза се явява нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Така предвидената такса за услуга „Експресно разглеждане“ цели заобикаляне на посоченото правило в чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Кредитополучателят има право като страна по договора да бъде обслужен.
Още повече, че таксата е изключително висока по размера си-, съпоставена с размера на отпуснатия кредит. Така, разсрочени плащанията на тези такси предварително 2 едновременно с месечните погасителни вноски фактически са предпоставка за забава на длъжника. Т.е., длъжникът е предварително поставен от кредитора в положение на невъзможност или затруднение да изпълнява.
Отделно от горното, с така уговорено предварително плащане за услуги, които не е известно дали реално ще бъдат предоставени, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяваща размера на Годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая, предвидени са предварително такси за разходи по договора за кредит, като не може да се гарантира спазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК досежно установените граници.
Изложените по-горе съображения налагат извода за уважаване на предявения иск.
С оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да се присъдят направените съдебни разноски по делото в размер на 50, 00 лева за заплатена държавна такса.
Тъй като държавната такса за предявения иск е дължима в размер на 60,00 лева, като са внесени 50,00 лева, ще следва с оглед изхода на делото на ответника да се възложи да заплати допълнително държавна такса в размер на още допълнително 10,00 лева по сметка на РС- С..
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат М. М. О. – адвокат в Адвокатска колегия гр.С. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото, уговорено на основание чл.38 от ЗА.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Н. В., ЕГН**********, с адрес гр.С., ***, и "И." ООД, ЕИК***, с адрес гр.С., ***, че договор потребителски кредит №*** №***/22.08.2022г., сключен между тях, е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК при сключването му.
ОСЪЖДА "И." ООД, ЕИК***, с адрес гр.С., ***, да заплати на Н. Н. В., ЕГН**********, с адрес гр.С., ***, направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА "И." ООД, ЕИК***, с адрес гр.С., ***, да заплати на адвокат М. М. О.
– адвокат в Адвокатска колегия гр.С., адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за осъщественото процесуално представителство по гр.дело №312/2024г. по описа на РС- С..
ОСЪЖДА "И." ООД, ЕИК***, с адрес гр.С., ***, да заплати държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на РС- С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3