Решение № 282 от 11.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Сливен, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230104679 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване, са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 1898/2024 г. на СлРС, срещу която е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Твърди се, че между праводатели, по отношение на които ищцовото дружество е универсален правоприемник и ответницата, е сключен на 05.11.2012 г. договор за овърдрафт, като се сочи размера на сумата и уговорените условия за погасяване. Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията от ответника кредиторът е приложил санкции предвидени в договора и от датата на изискуемост целият непогасен остатък от кредита се олихвява със законна лихва. Твърди се, че длъжникът е поканен с уведомление, връчено чрез ЧСИ Грозева, а впоследствие поради неизпълнение на задълженията от негова страна е пристъпено към принудително събиране на вземането, като е подадено заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, въз основа на която е образувано изпълнително производство за посочени суми и от съда се иска да постанови решение, с което да признае, че сумите се дължат, като се претендират и разноските по делото.

От ответника, чрез пълномощник, е постъпил отговор на исковата 1 молба, с който се оспорва основателността на предявените искове, като са изложени твърдения за наличие на неравноправни клаузи и е налице противоречие с императивните изисквания на чл.430, ал.1 от ТЗ. Освен това се прави и възражение за настъпила погасителна давност на вземанията. Също така се твърди, че определеният размер на ГПР е нищожен, тъй като е определен над законово определения размер, а също така се оспорва и размера на възнаградителната лихва, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че е налице неспазване на императивни норми на ЗПК и ЗЗП. От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник и исковете се поддържат.

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа представения отговор.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че между ответницата и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто универсален правоприемник е ищцовото дружество, е сключен договор за овърдрафт от 05.11.2012г. Последното погасяване чрез плащане по овърдрафта е на 01.03.2018г.

Ищцовото „Банка ДСК“ АД е подало на 18.04.2024г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответницата за дължимите суми по сключения между тях договор.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1029/19.04.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1898/2024г. по описа на СлРС за заплащане от страна на длъжника В. Г. на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски.

Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

Заповедта е връчена на ответницата и от нейна страна в срок е подадено възражение по чл.414 от ГПК.

В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На писмените доказателства и заключението на вещото лице бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са изцяло неоснователни.

По делото е несъмнено установено, че между страните е сключен валиден договор и кредитора е изпълнил своите задължения. Ищцовото дружество е универсален правоприемник на първоначалния кредитор и поради това е налице надлежна материална и процесуална активна легитимация.

След преустановяване на плащанията от ответницата през 2018г. и липсата на плащания от нейна страна след 01.03.2018г., същата е изпаднала в забава за непогасените суми, но и кредиторът е бездействал и не е предприел действия в рамките на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност за събиране на вземанията си. След посочената дата до образуването на заповедното производство е изтекла предвидената в закона петгодишна давност, поради което процесните вземания са погасени по давност.

Предвид изложеното, исковете следва да се отхвърлят изцяло, като е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ответната страна за недължимост на вземанията.

По правилата на процеса следва на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото, които са в размер на 400 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В. И. Г. с ЕГН-********** от *************************** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 3

121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19 сумите, за които е издадена заповед №1029/19.04.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№1898/2024г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19 ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Г. с ЕГН-********** от

*************************** сумата

400

/четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4