Решение № 45 от 22.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20234001000197 по описа за 2023 година С решение № 85 от 13.07.2023г. по т.д. № 177/ 2022г. по описа на Плевенски окръжен съд, са отхвърлени предявените искове от „Сън комерс“ ЕООД-гр.Плевен срещу З. В. В. от гр.Ловеч и „Вилекс агро“ ЕООД-гр.Ловеч с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.93 ал.2 и чл.86 от ЗЗД за заплащансе на сумата в размер на 111301,12 лв., представляваща задатък в двоен размер по споразумение от 21.10.2020г. Осъден е „Сън комерс“ ЕООД-гр.Плевен да заплати на „Вилекс агро“ ЕООД-гр.Ловеч деловодни разноски в размер на 8812 лв., и на адв.М.М. на осн.чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждение в размер на 9102,04 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „СЪН КОМЕРС“ ЕООД-гр.Плевен, чрез пълномощника адв.Кр.Д.. Обжалва решението като счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест, вкл. и по откритото производство по чл.193 ГПК и не се е произнесъл по оспорване на документа. Счита, че са неправилни изводите на съда и че успешно е оспорено процесното споразумение, като е базирал същите единствено на съдебно-техническата 1 експертиза, която обаче сочи, че съществуващата технология не дава възможност да се направи заключение по едно и също време ли е създаден текстът на двете страници на споразумението. Счита за неправилен извода на съда, че след като двете страници на споразумението са разпечатани на два отделни принтера, то същото е недействително. Сочи, че създаването на съмнение по отношение на оспорения факт не е достатъчно, за да се приеме за доказана твърдяната неавтентичност, поради което направеното от ответниците възражение в отговора на исковата молба не може и не следва да се приема за основателно. Счита за неправилен и извода на съда, че не следва да се кредитират показанията на св.М.Д. относно причината за подмяната на страниците, поради това че е служител на ищцовото дружество и е заинтересувана от изхода на делото.Счита, че след като не е била успешно оспорена автентичността и истинността на споразумението от 21.10.2020г., предвид наличието на пълномощно и продължителни търговски взаимоотношения между страните по делото, и с оглед разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, съдът е следвало да направи извода, че солидарен длъжник по делото е дружеството „Вилекс агро“ ЕООД, а не физическото лице, което го представлява. Счита, че съдът неправилно не е направил тълкуване на споразумението, както го задължава разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, като се съобрази и с трайната практика на ВКС относно правилата при тълкуване на договорите. Счита, че предвид съществените нарушения на материалния и процесуалния закон първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, който извод не кореспондира на събраните по делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени решението на ОС-Плевен и да постанови друго, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 113301,12 лв. поради пълно неизпълнение на задълженията им, произтичащи от сключените между тях договори и последващо споразумение.Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната жалба от ответниците по жалба З. В. В. и „ВИЛЕКС АГРО“ ЕООД-гр.Ловеч.В съдебно заседание същите са представлявани от адв.М.М., който оспорва жалбата като неоснователна по изложени за това доводи-споразумението от 21.10.2020г. е изключено от доказателствения материал по делото, но дори и да не е било изключено, то не следва задължение за дружеството, тъй като 2 споразумението не е сключвано. Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е неправилно.

От приетите по делото доказателства се установява, че между ищеца „Сън комерс“ ЕООД-гр.Плевен и първия ответник З. В. В. са сключени четири договора за продажба, както следва: 1.на 14.01.2019г., по силата на който В. В., в качеството на земеделски производител, продава на ищцовото дружество 65 тона ивичест слънчоглед, посочен сорт, реколта 2019г. на цена 540 лв. на тон, или общо 35100 лв. без ДДС, със срок на доставка между 1 и 15.09.2019г., като плащането е уговорено авансово и е със срок-до 18.01.2019г.; 2. на 25.02.2019г., по силата на който В. В., в качеството на земеделски производител, продава на ищцовото дружество 70 тона ивичест слънчоглед , посочен сорт, реколта 2019г. на цена 560 лв. на тон, или общо 39200 лв. без ДДС, със срок на доставка между 1 и 15.09.2019г., като плащането е уговорено авансово и е със срок-до 28.02.2019г.; 3. на 12.11.2019г., по силата на който В. В., в качеството на земеделски производител, продава на ищцовото дружество 63 тона ивичест слънчоглед, посочен сорт, реколта 2020г. на цена 531 лв. на тон, или общо 33453 лв. без ДДС, със срок на доставка между 1 и 15.09.2020г., като плащането е уговорено авансово; 4. на 04.03.2020г., по силата на който ищцовото дружество продава на първия ответник В. В., в качеството му на земеделски производител, 16 торби семена за ивичест слънчоглед сорт Баджер и 17 торби семена за ивичест слънчоглед сорт Туити, на цена по 320 лв. на бр.торба семена, или общо 10560 лв., със срок на доставка 15.04.2020г. По първите три договора са издадени фактури -№ 214 от 15.01.2019г. за сумата 35100 лв.; № 215 от 26.02.2019г. за сумата 39200лв.; № 242 от 12.11.2019г. за сумата 33453 лв., а по четвъртия, освен издадена фактура № 2477 от 04.03.2020г. за сумата 10560 лв., е приложен и приемо-предавателен протокол от 05.03.2020г., от 3 който е видно, че е извършена доставката по него от „Сън комерс“ ЕООД на ЗП В. В..

Като доказателство по делото е прието споразумение относно погасяване на задължения на ЗП В. В. към „Сън комерс“ ЕООД за 2019г. и за 2020г., сключено на 21.10.2020г. между „Сън комерс“ ЕООД-гр.Плевен, от една страна като кредитор; З. В. В., като длъжник, В. В. В., лично и като пълномощник на „ВИЛЕКС АГРО“ ЕООД-гр.Ловеч, като солидарни длъжници. Страните са се съгласили, че към 21.10.2020г. ЗП В. В.-гр.Ловеч дължи на „Сън комерс“ ЕООД-гр.Плевен сумата общо 85650,56 лв. по фактури № 214 от 15.01.2019г. за сумата 2437,56 лв.; № 215 от 26.02.2019г. за сумата 39200лв.; № 242 от 12.11.2019г. за сумата 33453 лв. и № 2477 от 04.03.2020г. за сумата 10560 лв. Страните са се съгласили, че това задължение ще бъде погасено по следния начин: 1. до 01.12.2020г. да изплати сумата в размер на 30000лв.; 2. сумата в размер на 55650,56 лв. чрез жъненето, измерването и превозването на пшеница, реколта 2020/2021г. до складовата база до с.Пелишат, община Плевен, която се извършва в присъствието и контрола на представител на „Сън комерс“ ЕООД в срок до 01.07.2021г., като цената за тон пшеница реколта 2021г. на цена, която се определя по пазарната стойност към деня на извозването минус 30 лв. до размер на задължението в размер на 55650,56 лв. Страните са се съгласили, че на осн.чл.93 ал.2 предл.второ от ЗЗД вр.чл.334 от ТЗ договорената доставка на пшеница за сумата в размер на 55650,56 лв. представлява платена от „Сън комерс“ ЕООД-гр.Плевен авансово цена и се смята за задатък. В т.5 от споразумението е посочено, че В. В. В. от гр.Ловеч и И. Г. И.ов от гр.Ловеч отговарят солидарно за задълженията на З. В. В.-гр.Ловеч за изпълнение на задължението му по споразумението.

Като доказателство по делото е приложено заверено копие на пълномощно от 26.06.2019г., нотариално заверено на същата дата, с което И.

Г. И.ов от гр.Ловеч в качеството му на управител на „ВИЛЕКС АГРО“ ЕООДгр.Ловеч упълномощава В. В. В. от гр.Ловеч да извършва от името и за сметка на „ВИЛЕКС АГРО“ ЕООД всякакви правни и фактически действия, като го представлява в качеството му на управител пред всички лица /физически и юридически/, организации и учреждения /държавни, общински, данъчни, съдебни и др./ в страната и извън нея, а също така и следните примерно изброени правни действия, изброяването на които не ограничава 4 извършването на всички останали възможни правни действия: 1. от името и за сметка на „Вилекс агро“ ЕООД да води преговори, подписва договори, да следи за изпълнението на договорите, да получава плащания по тях, да прави изявления за разваляне, прекратяване, допълване и прочие на договорите, да извършва всякакви други необходими действия, като това пълномощно е безсрочно.

Ответникът В.В. е оспорил истинността на приложеното споразумение от 21.10.2020г., като сочи, че документът се състои от две страници, от които втората страница от него представлява част от друго споразумение, което се доказвало от различния шрифт, различно качество на хартията, на които са отпечатани, и несъответствие на страните по него и съдържащите се в него конкретни задължения на страните, както и че от двете страници е подписана само едната, като не е подписана първата страница, поради което не представлявала документ по смисъла на ГПК. Във връзка с това оспорване истинността на приложеното споразумение от 21.10.2020г. е назначена и приета съдебно-техническа експертиза,чието заключение съдът възприема изцяло. Вещото лице е посочило в заключението си, че поради това че до момента криминалистичната практика по техническо изследване на документи не разполага с универсална и достатъчно достоверна методика за определяне на абсолютна и относителна давност между текстове в документи и отпечатани текстове, както и времето на изготвяне на документ по използваните за целта материали /хартия и пишещи вещества/, не може да се установи по едно и също време ли е създаден текстът на двете страници на споразумението от 21.10.2020г. Експертът е констатирал, че текстът на двете страници на споразумението са изготвени на един и същи шрифт, с един и същи размер, но не са отпечатани на един и същи принтер и на една и съща хартия, а на различни.

По реда на чл.176 ГПК управителят на ищцовото дружество Н.Б. излага, че споразумението е било сключено в нейния офис на фирмата на посочената дата, в присъствието на М. Д. и В. В.. Сочи, че уговорката била да дойдат двамата да подпишат споразумението, но тъй като И. И. не се явил, споразумението било подписано от нея и В. В.. Разпитаната като свидетел по делото М. Д., административен служител в ищцовото дружество, сочи в показанията си, че е присъствала на подписване на споразумението между 5

„Сън комерс“, В.В. и „Вилекс агро“, като при подписването се явил само В.В. и казал, че съдружникът му във „Вилекс агро“ И. И. е възпрепятстван поради лични проблеми. Свидетелката излага, че уведомили адвокат Д. че И. отсъства и трябва да се направи корекция в споразумението. Адвокат Д. направил корекцията и донесъл първата страница, разпечатана в неговия офис и споразумението било подписано в нейно присъствие от Н.Б. и В.В..

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури -№ 214 от 15.01.2019г. за сумата 35100 лв.; № 215 от 26.02.2019г. за сумата 39200лв. и № 242 от 12.11.2019г. за сумата 33453 лв. са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество като аванс за доставка и задължения към доставчик ЗП В. В., отразени са в дневниците за покупки и СД по ЗДДС, а фактура № 2477 от 04.03.2020г. е отразена в дневника за продажби и СД по ЗДДС. Описаните три броя фактури са отразени и в счетоводството на ЗП В. В. в дневниците за продажби и СД по ЗДДС, а фактура № 2477 от 04.03.2020г. не е осчетоводена в счетоводството на ЗП В. В.. Експертът е посочил, че съгласно извлечение от разплащателна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр „Сън комерс“ ЕООД е установено, че от сметката е извършено плащане на ЗП В. В. с основание: авансово за ивичест слънчоглед р.2019г. по договор: на 14.01.2019г.-35100 лв., на 26.02.2019г.-39200лв. и на 12.11.2019г.-33453 лв., или общо 107753 лв. Вещото лице е констатирало, че на 19.09.2019г. е извършена доставка на слънчоглед реколта 2019г.-6,486 тона на стойност 32662,44 лв. и след прихващане на стойността по доставката, задължението за авансово платен ивичест слънчоглед остава в размер на 75090,56 лв.Констатирало е и че по фактура № 2477 от 04.03.2020г. не е платена от ЗП В.В. на „Сън комерс“ ЕООД сума в размер на 10560 лв., и предвид на това, общият размер на дължимата сума от ЗП В. В. на „Сън комерс“ ЕООД е в размер на 85650,56 лв. Вещото лице е посочило, че към датата на изготвяне на заключението в счетоводството на „Сън комерс“ ЕООД съществува вземане от ЗП В. В. в размер на 85650,56 лв., а в счетоводството на ответника ЗП В. В. съществува задължение към „Сън комерс“ ЕООД в размер на 75090,56 лв.