Решение № 207 от 23.10.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Разлог, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200571 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от „П.с.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., у.„П.м.“№1, с управител Й.С., срещу НП №01–002127 от 11.08.2021 г., издадено от Директора на Д.„ИТ“Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416 ал.5, във вр. чл.414 ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Първоначално, въз основа на жалбата, е било образувано АНД №430 от 2021 г. по описа на Рг.РС, по което е било постановено решение, като впоследствие решението на районния съд е отменено с касационно такова, постановено по КАНД №373 от 2022 г. по описа на Бл.АС.

С отменителното решение делото е върнато за нова разглеждане от Рг.РС.

С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно и се излагат подробни съображения за това.

В последното открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

В последното ОСЗ процесуалният представителна на ответника /наказващия орган/ юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата, и моли за потвърждаването на оспорения адм. акт.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /посредством изпращането й по пощата/ от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП и същата е депозирана пред надлежния съд.

Разгледана по същество е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на адм. процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното НП и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити.

1

С обжалваното НП е прието, че при извършена на 21.05.2021 г., около 14:40 часа, проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект шивашки цех, находящ се в г.Д., у.„П.м.“№1, експлоатиран от „П.с.“ООД и извършена на 28.05.2022 г. и 02.06.2021 г. проверка по документи на дружеството е констатирано, че от „П.с.“ООД, в качеството на „работодател“ по смисъла на &I, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 21.05.2021 г. лицето М.Г.К., ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „шивач”, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм. нарушение, чието издаване е предхождало съставянето на НП.

Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е обективна и безвиновна, поради което за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен трудов договор с работника, но на последния да не са били връчени екземпляр от този договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

Представен е по делото препис от трудов договор от 21.05.2021 г., сключен между „П.с.“ООД и М.Г.К.. Като доказателство по делото е представена и справка от уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, от НАП, в която е посочено, че трудовият договор е регистриран на 21.05.2021 г. в 17:17 ч.

По делото като свидетели са разпитани лицата С.А. и С.С. – служители на ДИТ-Б.

Свидетелката С.А. описва начина и мястото на извършване на проверката по отношение на дружеството-жалбоподател. Пояснява, че след проверката по работни места и по документи се установило, че една от работничките, а именно М.К. работи, без да са й предоставени трудов договор и справка за регистрация на същия.

Свидетелката С.С. дава подробни обяснения за това, как на 21.05.2021 г., около 14:40 часа, е извършена проверка по работни места на „П.с.“ООД и че служителката М.К. попълнила предоставена й от проверяващите декларация. Според този свидетел М.К. при извършване на проверката е шиела на машина. Допълва, че впоследствие за М.К. е представен трудов договор от 21.05.2021 г., но след часа на проверката. Свидетелката завява, че бил съставен акт за установяване на нарушение за това, че дружеството допуснало на 21.05.2021 г. до работа М.К., без да й е предоставен екземпляр от сключен трудов договор и справка от регистрацията му н НАП.

Като свидетел е разпитана и М.Г.К.. В своите показания тя заявява, че на 21.05.2021 г. е отишла в „П.с.“ООД за първи път за да види дали ще може да шие, но не е могла и се е отказала. Сочи, че тогава са дошли и проверяващите, че е попълнила предоставен й документ и че това, което е отразила в него, е вярно.

По делото като доказателство е приета Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от М.К.. В декларацията е отразено, че деклараторът работи в дружеството от 21.05.2021 г. Срещу графата дали е получила екземпляр от трудовия договор и екземпляр от уведомление е отразено, че не е получила.

От събрания доказателствен материал може да се направи категоричен извод, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал трудова дейност, без обаче да му е бил връчен екземпляр от сключения трудов договор и от уведомление до НАП по чл.62, ал.3 от КТ. Следва да се посочи, че макар свидетелката К. да твърди, че на 21.05.2021 г. е била за първи ден на работа с идеята само да опита дали може да върши съответната работа, това 2 обстоятелство не променя факта, че тя е извършвала трудова дейност. В тази вр. трябва да се посочи, че ако работникът и/или работодателят са имали съмнение относно това как биха се изпълнявали трудовите дейности от М.К., то те са могли да сключат първоначално трудов договор със срок за изпитване, а не да се пристъпва към реално изпълнение на трудови дейности без сключването на какъвто и да е трудов договор.

Всичко това показва, че правилно наказващият орган е приел, че е извършено посоченото от него в НП нарушение.

Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът счита, че по делото не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството преди датата на въпросната проверка да е санкционирано с влязло в сила НП за други нарушения на трудовото законодателство. Действително, от материалите по делото е видно, че в хода на проверката са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство. Тези нарушения, обаче, се установени в момента, в който е установено и настоящото. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция от 2`000.00 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум в чл.414, ал.3 от КТ, от 1`500.00 лева.

За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така, тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са попречили на работодателя на не успее да връчи своевременно екземпляр от трудовия договор и уведомлението. От значение е и че процесното нарушение е формално, а не резултатно, което означава, че според законодателя с факта на извършването му са нестъпили значими неблагоприятни последици. Също така според нормата на чл.415в, ал.2 от КТ, при нарушения по чл.63, ал.2 от КТ, те не могат да се приемат за маловажни случаи.

Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване размера на наложеното наказание поради изложените по-горе мотиви/.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.

На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита, че следва да определи възнаграждение от 100.00 лева, за участието на юрисконсулт като процесуален представител на ответника. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума на ответника. Наказващият орган има право и на юрисконсултско възнаграждение и по АНД №430 от 2021 г. по описа на Рг.РС, като и по КАНД №373 от 2022 г. по описа на Бл.АС, които възнаграждения съдът определя на по 100.00 лева за всяко от тях.

Така мотивиран, Рг.РС

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №01–002127 от 11.08.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „П.с.“ООД, ЕИК*, е наложено адм. наказание, на основание чл.416 ал.5, във вр. чл.414 ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като 3

НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2`000.00 лева, на 1`500.00 лева.

ОСЪЖДА „П.с.“ООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Д„ИТ“-Б., сумата от 300.00 лева, представляващи сбор на дължимото юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, по АНД №430 от 2021 г. по описа на Рг.РС и по КАНД №373 от 2022 г. по описа на Бл.АС.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4