Решение № 228 от 25.11.2021, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2456/2021
- Вид
- Решение № 228
- Подписан
- 25.11.2021
- В сила
- 11.05.2022
- Състав
- ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1, т.1 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.146, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 228 гр. К., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102456 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.*** от СК.
Ищцата в качеството на законен представител на малолетната М.И. Д.а, с ЕГН *******. твърди, че с решение №529/27.08.2018 г., постановено по гр.д.
№2114/2018 г. по описа на РС-К. родителските права по отношение на детето са й предоставени като майка, а ответникът като баща е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на *** лв. Освен тази сума ответникът не е поемал други разходи, въпреки многобройните молбите и настояване от нейна страна и всички грижи по отглеждане и възпитание поела изцяло тя. През 2020 г. се установило, че детето има здравословен проблем и диагностицирано с рядко генетично заболяване. Чрез ДНК - анализ се доказал синдром на „Р.В.“ /„СнП-В.“/, дължащ се на майчина унипарентна дизомия в региона 15q11-q13.
Тoва наложило детето М. да бъде диспансеризирано към Експертен център по редки болести и от м.октомври 2020 г. започнало лечение с растежен хормон.
Поради затруднения в говора, дължащи се на болестта, с дъщеря им работел логопед, като срещите им са поне 3 пъти седмично. За един логопедичен час, заплащала по 20 лева и пътувала всеки път до гр.С. и обратно, което водело до допълнителни разходи. М. спазвала ХДР /хранително -двигателен режим/, за да поддържа добър контрол на теглото. Характерно за заболяването на детето било, че то няма чувство за ситост и не можело само да контролира количеството на храна, която приема. Поради спецификите на заболяването, с цел предотвратяване на допускане на сериозни гръбначни изкривявания се налагало М. да спортува ежедневно. Детето ходело на плуване с инструктор поне 3 пъти седмично, като всеки час заплащала по ** лв., посещавало 1 кинезитерапевт за укрепване на мускулатурата на гърба и изправителна йога, с цена ** лв. на час. За да бъде наблюдавана от специалисти, които да извършват контролни прегледи и преоценка на състоянието й, детето се хоспитализирало на всеки 3 до 6 месеца в Университетска болница УМБАЛ „С.М.“ ЕАД гр. В.. Сочи, че това е единствения център в страната сертифициран да работи с растежен хормон. Разходите за транспорт отново поемала сама. Всички суми, които заплащала на месец за лечение и поддържане на здравословното състояние на детето били приблизително в размер на около *** лв., включващи: логопед 3 пъти седмично по 20 лв. = 260 лв. месечно; пътуване до С. 3 пъти седмично по 70 км. = 1050 км месечно при среден разход 6 на 100 = 63 литра по 2 лв. = **6 лв. месечно; плуване 3 пъти седмично по ** лв. = 180 лв. месечно т.е. *** лв. месечно. В месеците, в които детето се хоспитализирало в Университетска болница УМБАЛ „С.М.“ ЕАД гр.В., сумата била значително по-висока. Многократно разговаряла с ответника да поеме половината от тези разходи, но същият категорично отказвал. Счита, че издръжката, която той заплащал до момента била достатъчна, за да покрие базовите нужди на детето поради което бащата следвало да участва. В България били установени едва 28 пациента със синдром на „Р.В.“, като в случай, че за тях не се полагали адекватни грижи и лечение, качеството им на живот прогресивно се влошавало, което водело и до кратка продължителност на живота им. През тази учебна година дъщеря им ще е ученичка в първи клас и е записана в ОУ „К.“ в гр.К.. Благодарение на усилията ми тя ще учи в училище, което посещават здрави деца. Към момента сумата, която ответникът заплащал за издръжката на М. била крайно недостатъчна за осигуряване на условия на живот, необходими за правилното физическо и психическо развитие и най-вече за адекватното лечение на болестта й. Твърди, че ответникът получава високи доходи от трудова дейност, а през август 2020 г. продал недвижим имот - апартамент с площ от около **0 кв.м., находящ се в централната част на гр.Г.. В началото на 2021 г. извършил три сделки за продажба на МПС, от които отново е реализирал сериозни доходи. Моли съда да постанови решение, с което да измени присъдената издръжка, като осъди ответника да заплаща на детето М.И. Д.а, с ЕГН-*******, чрез АНН. Т. КР., с ЕГН-********** в качеството на майка и законен представител, месечна издръжка в размер на * * * лева, считано от датата на подаване на исковата ни молба до настъпване на законни основания за изменение или прекратяването й, до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК ответникът сочи, че престирал непрекъснати грижи за детето и участвал активно в живота му макар, че от исковата молба научил за поставената на детето диагноза.
През изминалата година заедно с детето и ищцата посещавали клиника в гр.П., където били направени генетични изследвания, но въпреки настояването от негова страна, не получил отговор за резултатите от ищцата.
Тя започнала да го държи настрана от детето и от всичко свързано с него. Не бил уведомяван, че детето се води в други клиники, не знаел за провеждани лечения и изследвания в гр.В., поради поведението на ищцата. Невярно било твърдението, че е разговаряно с него да поеме доброволно претендираните 2 суми, които ищцата определяла като разходи, направени за детето. Счита, че претендираната от ищцата издръжка за прекомерна и недоказана, както по основание, така и по размер. Представените епикризи, издадени от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД гр.В. установявали, че детето е постъпило за лечение и лечение за период от по два до три дни - от 31.08.2020г. до 03.09.2020г., от 21.**.2020 до 23.**.2020г. и от 25. 06. 2021г. до 28.06.2021г., но не били представени доказателства за направени разходи в тази връзка. Ноторно известно било, че за малолетни деца лечение и медицински прегледи се поемали изцяло от здравната каса, а самото посочено заболяване било включено в списъка на освободените от заплащане на такси и леченията са заплащани специално от бюджета на държавата. Твърденията за извършени разпоредителни сделки с негово лично имущество били ирелевантни за спора и голословни. Бракът му с ищцата бил прекратен през 2018г. и той доброволно и напълно безвъзмездно й предоставил изцяло собствеността върху съсобствения им недвижим имот, като проява на загриженост за семейството и детето,с желанието му да подпомогне неговото отглеждане и развитие. Сочи, че получава доходи под средното за страната ниво като заплащал ежемесечен наем на недвижим имот, в който да пребивава и изплащал ежемесечно вноски за издължаване на 2 броя кредити, с помощта на който осигурил елементарните си битови нужди след развода. Заявява готовността си да придружава детето при всяко лечение, изследване или хоспитализация на свои разноски като по този начин би бил не само материално полезен за детето, ще бъде негова морална подкрепа, а и ще засили връзката между него и детето. Изплащаната издръжка в размер на *** лева месечно изцяло съответствала на изискванията на чл.1** СК и била съобразена, както с реално установените нужди на детето, така и с материалното му състояние. Позовава се на трайната съдебна практика наред с всички обстоятелства, обуславящи размера на дължимата издръжка, относими към нуждите на лицето, на което се дължала издръжка, разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, която въвеждала като критерий за определянето на размера на дължимата издръжка и възможностите на лицето, което я дължи./ Решение №262/08.06.2015 г. по гр.д.№ 1073/2015 г. на ВКС, 4то г.о., Решение №146/27.04.2015 г. по гр.д.№5404/2014 г. на ВКС, 4-то г.о./.
Моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Представеното заверено копие на удостоверение за раждане /л.36/ удостоверява, че ищцата АНН. Т. КР., с ЕГН-********** и ответникът ИВ.
ИЛ. Д., с ЕГН-********** са родители на детето М.И. Д.а, с ЕГН-**********.
От приложеното гр.д.№2114/2018 г. по описа на РС-К. е видно, че с влязло в сила решение №529/27.08.2018 г. бракът между родителите е прекратен и е утвърдено споразумение по чл.51 вр. с чл.** от СК, с което бащата ИВ. ИЛ.
Д. е осъден да заплаща на детето М.И. Д.а, с ЕГН-********** чрез А.Т. Д.а, с ЕГН-********** като майка и законен представител, месечна издръжка в размер на *** лв., до 25-то число на текущия месец, считано от 01.09.2018 г., до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. При постановяване на решението малолетната М. е била на 4 години, средно месечния доход на майката е бил *** лв., а на бащата *** лв.
3
По настоящем детето М. е на 7 години. От представените заверени копия Информирано съгласие за извършване на генетични изследвания от 24.01.2020 г. на ГиМ-Д.л. „Г.“ гр.С., Резултат от ДНК анализ от 29.01.2020г., 3 бр. Епикризи от 03.09.2020г., 23.**.2020г., 28.06.2021г. и експертно становище на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД – В. е видно, че м.01.2020 г. на малолетната М. е диагностицирано генетично заболяване „СнП-В.“, с проведени лечения и предписани препоръки за физиотерапия, редовни спортни занимания, логопедична и психологична помощ от специалист с познание и опит в областта на синдрома на П.В..
Представени са удостоверение от „А.“ ЕООД гр.К., удостоверение от логопед В.К., за провеждани уроци на детето М. по плуване и посещения при логопед.
От удостоверение №**5/04.08.2021 г. е видно, че М.И. Д.а е записана в първи клас, дневна форма на обучение за учебната 2021/2022 г. в ОУ“К.“ гр.К..
Съгласно удостоверение №544/17.08.2021 г. на „И.“ ООД, средно месечния брутен доход на ответника за периода м.08.2020 г.- м.07.2021 г. вкл. е 1452.67 лв. Приети са заверени копия на договор за кредит за текущо потребление от 07.08.2018г. сключен между „Банка ДСК“ АД и И.И. Д. като кредитополучател; договор за потребителски паричен кредит от 01.09.2018 г. сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника Д. като заемополучател и договор за наем на недвижим имот от 13.08.2018 г. сключен от И.Д. като наемател.
Видно от справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице по всички служби за вписвания от 01.09.2021 г., на 25.08.2020 г. ИВ. ИЛ. Д. е продал недвижим имот-жилище, апартамент с площ 90.600 кв.м., находящ се в гр.Г.. Съгласно справка рег.№892000-4277/30.09.2021 г. на ОД на МВР-Г., сектор „Пътна полиция“ на името на ИВ. ИЛ. Д. като собственик на ППС са регистрирани разпоредителни сделки: с л.а.С.И.“ собственост до 13.02.2020 г.; с л.а. БМВ **** – до 05.05.2021 г. и л.а. Х.В. – до 27.04.2021 г. Представени са 2 договора за покупко-продажба от 29.04.2021 г. и от 20.04.2021 г., по които ИВ. ИЛ. Д. е продавач с уговорена продажна цена: *** лв. за л.а. БМВ **** и **** лв. за л.а. Х.В..
Представена е служебна бележка №917/05.08.2021 г. на „А1 България“ ЕАД, съгласно която АНН. Т. КР. работи по трудов договор , от 21.04.2008 г., с основно месечно трудово възнаграждение *** лв. Видно от удостоверение №1188/03.11.2021 г., средно месечното брутното възнаграждение на АНН. Т.
КР., за периода м.11.2020 г. до м. 10.2021 г. вкл. е *** лв. Представени са месечни преводни нареждания за преводи, извършени в периода от м.08.2020 г. до 03.09.2021 г. от А.К. до „Ю.Б.“ АД за вноски по жилищен кредит.
Съгласно социален доклад на ДСП-К., основните грижи за малолетната М. се полагат от майката, която качествено задоволява основните потребностите на детето. През учебната 2021/2022 г. М. е ученичка в първи клас в ОУ“К.“ гр.К.. През 2020 г. детето е диагностицирано с рядко генетично заболяване, което се характеризира с липсата на чувство за ситост. За преодоляване на вторичните последствия от заболяването са необходими ежедневни интензивна двигателни и физиотерапевтични процедури и работа с логопед за компенсирането на езико-говорните нарушения. Съгласно заключението предвид нуждата от допълнителната специализирана подкрепа на детето са необходими допълнителни финансови средства.