Решение № 1302 от 15.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100509688 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 26.08.21 г. по гр.д. № 22038/2018 г., СРС, II ГО, 55 с-в е допуснал съдебна делба на основание чл.34 ЗС между И. Г. А . , ЕГН **********, с адрес: село Казичене, Столична община, ул. „******* III“ *******, Р. Г. Т.. ЕГН **********, с адрес: село Казичене, Столична община, ул. „******* III“ *******, И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „******* и И. И. В., ЕГН **********, с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, на следния недвижим имот: 100/760 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с площ 714 кв.м. (а по документ за собственост 760 кв.м.), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, с административен адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, при съседи: ПИ с идентификатори № ***, ***,

***, *** и ***, при съседи по нотариален акт: ул. „17-та“, К.В.Н., В.Д.Д. и В.С.С., а по скица - УПИ VII-166, УПИ VIII-171, УПИ IX - 174а и УПИ V -173, при следните квоти: 1/3 ид.ч. - за И. Г.

1

А.; 1/3 ид.ч. - за Р. Г. Т.; 1/6 ид.ч. - за И. Д. В. и 1/6 ид.ч. - за И. И. В., като е отхвърлил иска за делба на този имот, предявен срещу И.ина П. А., ЕГН **********, с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, като неоснователен.

Допуснал съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, между И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: село Казичене, Столична община,ул. „******* III“ *******, Р.Г. Т., ЕГН **********,с адрес: село Казичене, Столична община, ул. „******* III“ *******, И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „******* и И. И. В., ЕГН **********, с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, на следния недвижим имот: сграда с идентификатор № ***, със ЗП 47 кв.м., съгласно скица № 15-567632/01.07.2020г. на СГКК, с предназначение - хангар, депо, гараж, етажи - 1, построен в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с площ 714 кв.м. (а по документ за собственост 760 кв.м.), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, с административен адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, при съседи: ПИ с идентификатори № ***, ***, ***, *** и

***. при следните квоти:

1/3 ид.ч. – за И. Г. А.;

1/3 ид.ч. – за Р. Г. Т.;

1/6 ид.ч. — за И. Д. В.,

1/6 ид.ч. – за И. И. В., като отхвърлил иска за делба на този имот, предявен срещу И.ина П. А., ЕГН **********, с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, като неоснователен.

Отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявеният от И. Г. А., ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН **********, и двете с адрес: село Казичене, Столична община, ул. „******* III“ *******, иск срещу И. Д. В., ЕГН **********, И. И. В., ЕГН ********** и И.ина П. А. - В., ЕГН **********, всички с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, за съдебна делба на основание чл. 34 ЗС, на следните имоти: сграда с идентификатор № ***. 3, със ЗП 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № ***, със ЗП 22 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № ***, със ЗП 27 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № ***, със ЗП 27 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор № ***, със ЗП 11 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващо застрояване, построени в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.12.2010г. на Изп.директор на 2

АГКК, с площ 714 кв.м. (а по документ за собственост 760 кв.м.), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване, с административен адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, при съседи: ПИ с идентификатори № ***, ***, ***, 39791.600^84 и ***.

С решение от 30.03.2022 г. по гр.д. № 22038/2018 г., СРС, Второ гражданско отделение, 55 състав, постановено на основание чл.247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № П-55-20177017 от 26.08.2021г., постановено по гр. дело № 22038/2018г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав, КАТО в диспозитива на решението, вместо „И.ина П. А.“ да се чете: „А.

П. А. - В.“.

Решението от 26.08.21 г. е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба вх. № 25142735/ 27.09.2021 г. на ищците И. Г. А., ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН **********, и двете с адрес: село Казичене, Столична община, ул. „******* III“ ******* А, чрез пълномощника по делото адвокат А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, с вход от ул.“Балканджи Йово“ в отхвърлителните му части за недопускане на делбата на сградите с номер на последната цифра на индикаторите 5-стая, 6 и 7-допълващо застрояване. Съдът необосновано в решението е посочил, че стаята с идентификатор 5 не съществува, но стаята не е разрушена, а само присъединена, т.е. съществува като част от главна вещ т.е. тя е несамостоятелна част от главната вещ. Затова се „предлага“ диспозитива на решението да бъде „отхвърля делбата на стаята като несамостоятелна, но съществуваща част от друга главна недвижима вещ.

Непосочване несамостоятелността на стаята се явява според процесуалния представител съществено процесуално нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Необосновано е и соченото, че стаята няма самостоятелно функционално предназначение.

Освен това, съдът не е изложил мотиви как е станало приобщаването, кой го е осъществил, законно ли е станало, чия е собствеността върху главната вещ, неделима ли е конструктивно стаята от приобщаването и т.н. Липсват и мотиви относно сградите с идентификатори 6 и 7 като не става ясно кои точно сгради и с кой точно идентификатор се присъединяват към жилищната сграда и гаража, като няма как да стане едновременно към жилищната сграда и гаража, особено ако по закон и един спрямо друг са самостоятелни обекти.

Сочи като основание за отмяна на решението повторенията и неяснота за думата „Ищците“, както и отхвърляне на иска за делба спрямо лице „И.ина П.

3

А.“. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а ако въззивната инстанция намира, че делбата не следва да бъде допускана по отношение на посочените обекти, диспозитива да бъде според предложения от пълномощника начин. Претендират присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемите по тази въззивна жалба И. Д. В., ЕГН **********, И. И.

В., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН **********, всички с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „******* оспорват същата.

С въззивна жалба вх. № 25145653 от 01.10.2021 г. на ответниците И. Д.

В., ЕГН **********, И. И. В., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН **********, всички с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, чрез пълномощника по делото адвокат В. Д. Г. от ХАК, със съдебен адрес: гр.

Ихтиман, Софийска област, ж.к. „******* ап.1 с мотиви, изложени в жалбата.

Твърди се, че от представените писмени доказателства се установява, че единствени собственици на имота са само ответниците. Недопустимо е ищците да прехвърлят своите идеални наследствени части от процесния имот на брат си И. В. през 2008 г., а през 2019 г. да претендират наследство, с което вече са се разпоредили. Поделеният от съда гараж е бил построен от бащата на ответниците, без строителни книжа, съборен през 2018 г. и на негово място изграден нов, без строителни книжа, като тепърва предстои узаконяване.

Излагат се мотиви защо се счита, че процесният недвижим имот-дворно място, къща и приращения находящ се в село Кривина не следва да бъде допуснат до делба, тъй като не е установена съсобственост между страните.

Моли решението да бъде отменено и делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав. Не се претендират разноски.

Въззиваемите по тази въззивна жалба И. Г. А., ЕГН ********** и Р. Г.

Т., ЕГН **********, и двете с адрес: село Казичене, Столична община, ул.

„******* III“ ******* А, чрез пълномощника по делото адвокат А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, с вход от ул.“Балканджи Йово“ в депозирания по делото отговор оспорват същата.

Съдът констатира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по 4 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС във фазата по допускане на делбата от И. Г. А. и Р. Г. Т. срещу И. Г. В., И. И. В. и А. П. А..

Ищците И. Г. А. и Р. Г. Т. твърдят, че с ответниците И. Г. В., И. И. В. и А. П. А. са съсобственици на следните недвижими имоти: 100/760 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с площ 714 кв.м.

(а по документ за собственост 760 кв.м.), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, с административен адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, ведно с построените в имота сгради, а именно: Сграда с идентификатор № ***, със ЗП 22 кв.м., предназначение - хангар, депо, гараж, етажи- 1; Сграда с идентификатор № ***, със ЗП 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; Сграда с идентификатор № ***, със ЗП 22 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; Сграда с идентификатор № ***, със ЗП 27 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; Сграда с идентификатор № ***, със ЗП 27 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващо застрояване; Сграда с идентификатор № ***, със ЗП 11 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващо застрояване.

Твърдят, че имотите са придобити от страните по наследство от В. А. В. и Г.Н. В.. Съсобственик на имотите се явява също съпругата на И. В. - А. А.- В., тъй като същите са придобили ид.части от тях по силата на сключен договор за покупка от 2013г., който е подписан по време на брака им. Сочат, че сграда с идентификатор № ***, построена в същия имот, със ЗП 87 кв.м., с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна, етажи-2, не е предмет на делбата. Оспорват ответниците да са придобили имотите, заявени 5 за делба, по давност.

В хода на производството ответникът И. Г. В. е починал, поради което с определение от 30.07.2019г. на негово място са били конституирани наследниците му по закон - съпругата му И. Д. В. и синът му И. И. В..

Ответниците И. Д. В., И. И. В. и А. А. оспорват иска за делба с твърдението, че процесните имоти са били собствени единствено на И. Г. В., тъй като ищците са се разпоредили в негова полза с притежаваните от тях по наследство идеални части още през 2008г., след което имотите са били прехвърлени на И. И. В.. Твърди се и че същите са придобити по давност от И. В. и И. В., тъй като ищците не са се интересували от имота повече от 30 години, през които години само тези лица са го стопанисвали и владели.

От фактическа страна:

С нотариален акт № 180, том X V I , дело № 2767 от 20.06.1975г. на нотариус при СРС, поправен с нотариален акт № 50, том XXVIII, дело № 2768/26.12.1975г., Г.Н. В. е бил признат за собственик на недвижим имот е планоснимачен номер 172, кв.16, по плана на село Кривина, е площ от 760 кв.м., за който имот е бил отреден парцел VI-172, кв. 16 по плана на селото.