Решение № 3980 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3980 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110133367 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против А. М. М. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1082,96 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.№ ***, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 213,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 28.11.2023 г., сумата 24,35 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 6,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.12.2020 г. до 28.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 38453/28.12.2023 г. по ч. гр. д. № 68462/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението 1 на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване по делото, че между страните по делото в исковия период е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, който е бил топлофициран, като стойността на доставената до имота за исковия период топлинна енергия възлиза на посочената в исковата молба цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на 2 топлинна енергия за битови нужди са приети договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 18.01.1969 г., по силата на който *** е придобил право на собственост върху недвижим имот, който съгласно писмо с изх. № НО-7000-179/1/06.12.2012 г. на Столична община, Район „Надежда“ е идентичен с процесния топлоснабден имот. От представеното по делото удостоверение за наследници № 00421/08.05.2001 г., издадено от Столична община, Район „Надежда“, се установява, че приобретателят е починал на 19.03.2001 г., като след смъртта си е оставил за законен наследник ответника А. М. ( дъщеря). Като писмено доказателство по делото е прието заявление-декларация от ответника от 20.09.2004 г. за откриване на партида за процесния имот на негово име.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период, респ., че партидата за имота е открита на друго лице. Такива твърдения не са наведени от ответника, респ. по делото не са ангажирани доказателства за подобни обстоятелства.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по 3 прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.

По делото не е спорно, че ищецът е доставил топлинна енергия за процесния имот и период на посочената в исковата молба стойност, поради което съдът намира, че исковата претенция за главница се явява доказана по основание и размер.

Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67622827-8586-463c-9d6b-028dcb6c6fef