Присъда № 15 от 27.03.2023, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 15, постановена на 27.03.2023г. по НЧХД № 823/2022г. по описа на Районен съд - Търговище

Подсъдимият Х. М. А. от гр.Ш., ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК за това, че на 07.09.2022г. около 18:00ч. в гр.Ш. публично казал думи, унизителни за честта и достойнството на Ю. С. Р. в негово присъствие, а именно: „тези очила ще ти ги навра в гъза“, „тъпак с тъпак“, „некадърник“, „малоумник“, „лайно такова с лайно“.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител Ю. С. Р. против подсъдимия Х.

М. А. за сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Частният тъжител поддържа обвинението като безспорно доказано.

Пледира за извършеното престъпление на подс. Х. А. да бъде наложено наказание глоба в размер на 10 000лв. на основание чл.148, ал.1 т.1 от НК, алтернативно – глоба в размер на 3 000лв. на основание чл.146, ал.1 от НК, както и наказание обществено порицание. Пледира за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият А. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Намира, че същото не е доказано от събраните по делото доказателства. Пледира за постановяване на оправдателна присъда, ведно с всички законни последици.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Ю. С. Р. и подсъдимият Х. М. А. живеели в гр.Ш. и били познати. На 07.09.2022г. след 17:10ч. двамата, както и техният общ познат –св.Т. П. П., след предварителна уговорка, се срещнали пред Регионалната библиотека в града. След това тримата отишли на пейките, намиращи се на стъпалата към паметника „Създатели на българската държава“ и „ВиК“ – Ш., където разговаряли за предстоящите парламентарни избори на 02.10.2022г. и участието им в секционните избирателни комисии.

Около 18:00ч. тримата тръгнали заедно в посока към Руски паметник, на бул.“Славянски“ в гр.Ш.. Преминали покрай сградата на Административен съд – Ш., като разговаряли отново за секционните избирателни комисии, в които щели да участват. Тъжителят попитал подс.А. защо на всички избори държи да е в една определена секционна избирателна комисия, а именно СИК № 66. Пошегувал се, че в СИК, в която подсъдимият бил разпределен за предстоящите избори можело да се танцува, тъй като се намирала във физкултурен салон на училище. Думите на тъжителя подразнили подс.А., 1 който хванал Р. за ризата и го разтърсил. Казал му: „Ако още веднъж ме попиташ за тази СИК № 66 тези очила ще ти ги навра в гъза“. Нарекъл го „тъпак с тъпак“, „некадърник“, „малоумник“, „лайно такова с лайно“.

Скоро след това подс.А. си тръгнал, като заявил на Р., че не иска повече да го вижда и до комуникира с него. Тъжителят и св.П. продължили да вървят заедно. След около двадесетина минути Р., който бил ядосан от поведението на подс.А., му се обадил по телефона и в присъствието на св.П. го нарекъл „олигофрен“ и „малоумник“.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс.Х. А., показанията на свидетелите Т. П., В.Б. и В. Н., както и приложените писмени доказателства. Въпреки, че бе приобщен към доказателствения материал, при формиране на изводите си относно фактическата обстановка, съдът не взе предвид записът, съдържащ се в представения от тъжителя CD /диск/, тъй като същият не е изготвен по реда и правилата на НПК.

Събраният по делото доказателствен материал безспорно и без съществени противоречия установява времето и мястото на процесното събитие, както и лицата, които са присъствали и участвали в него /подс. А., св.П. и тъжителят Р./. Спорен е въпросът - изрекъл ли е подсъдимият по адрес на тъжителя визираните в тъжбата думи и респ. осъществил ли е състава на престъплението „обида“.

Сведения в тази насока предоставиха подс.А., св.П., св.Б. и св.Н..

Подсъдимият отрича да е изричал инкриминираните изрази към частния тъжител. Твърди, че в процесния момент вървели тримата - той, Р. и св.П.. С тъжителя започнали да спорят, като Р. нарекъл подсъдимия „простак“.

Тогава подс.А. реагирал, като го хванал за ризата и го разтърсил. Казал му:

„Ти кого обиждаш, бе! Неблагодарник такъв! Аз толкова съм ти помагал!“.

Твърди, че в този момент св.П. се намирал на три - четири крачки пред тях и не е чул разменените между двамата реплики. Заявява, че след като тримата се разделили, Р. му се обадил по телефона и го нарекъл „олигофрен“, „малоумник“ и „идиот“.

Св.Б. посочи, че на 07.09.2022г. около 18:00ч. се намирала на пейка в градинката срещу кафене „Бакарди“ и пиела кафе. Тогава забелязала тъжителя, когото познавала, подсъдимия и още един младеж. Видяла как подсъдимият дръпнал тъжителя за рамото, а след това чула да го нарича „некадърник“, „неблагодарник“, „лайно“.

Св.Т. П. разказа, че действително в отговор на шегите на тъжителя относно СИК, в която подсъдимият бил разпределен, А. изрекъл визираните в тъжбата думи по негов адрес. Свидетелят възпроизведе дословно и тяхното съдържание. Посочи, че скоро след това подс. А. си тръгнал, казвайки, че не иска повече да комуникира с тъжителя и да го вижда. Р. и св.П. продължили да вървят заедно, но тъй като тъжителят бил афектиран от случилото се, той се обадил по телефона на подс.А. и го нарекъл „тъпак“, „олигофрен“, 2

„малоумник“. Свидетелят посочи, че впоследствие той, тъжителят Р. и техен общ познат на име В. коментирали случилото се от 07.09.2022г.

От показанията на св.В. Н. се установи, че случаят от 07.09.2022г. му бил разказан от тъжителя по телефона още същата вечер. Р. му споделил, че подс.А. му бил казал: „Виж какво, ако още веднъж така се подиграваш с мен, тези очила ще ти ги навра в гъза, разбра ли ме тъпак с тъпак, лайно с лайно, некадърник с некадърник, малоумник с малоумник“. По същият начин случката била разказана на св.Н. и от св.П. на среща, провела се на 13.09.2022г., на която присъствал и тъжителят Р..

Анализирайки гласните доказателства по делото, съдът кредитира показанията на тримата свидетели, тъй като същите кореспондират помежду си и са дадени под страх от наказателна отговорност. Предвид това и с оглед липсата на доказателства, които да ги дискредитират, съдът им даде вяра.

Въз основа на същите прие за безспорно доказано, че в рамките на описаната фактическа обстановка подсъдимият е изрекъл по адрес на тъжителя в негово присъствие думите: „тези очила ще ти ги навра в гъза“, „тъпак с тъпак“, „некадърник“, „малоумник“, „лайно такова с лайно“.

Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство за защита в процеса. Отчитайки това обстоятелство и факта, че се опровергава от свидетелските показания, съдът прие за защитна версия твърдението на подс.А., че не е изричал към тъжителя процесните думи.

Изразите „тези очила ще ти ги навра в гъза“, „тъпак с тъпак“, „некадърник“, „малоумник“, „лайно такова с лайно“ са изречени от подсъдимия в присъствието на тъжителя Р., който се установи, че ги е възприел. Същите са безспорно обидни за честта и достойнството му, като са засегнали неговата самооценка. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вина “пряк умисъл”. Съзнавал е, че думите му са унизителни за честта и достойнството на тъжителя, както и че същият ще ги чуе и възприеме именно по този начин и е целял това.

По изложените съображения съдът прие, че извършеното от подс.А. деяние е съставомерно от обективна и субективна страна по чл.146, ал.1 от НК.

Според съдебната практика /решение № 102/24.02.1976г. н.д. 59/76г. I н.о. ВС; решение № 270/17.05.1975г. н.д.№ 213/75г. II н.о./ за да е публична обидата, обидните думи трябва да са чути от повече от две - три лица. В случая се установи, че обидните думи, изречени от подс.А. са били чути от св.П. и св.Б., като липсват категорични доказателства да са били възприети и от други лица. Предвид това, съдът прие, че обвинението по чл.148, ал.1, т.1 от НК не е безспорно доказано, поради което призна подс.А. за невинен и го оправда по тази му част.

От показанията на св.П. се опроверга твърдението на подс.А., че непосредствено преди процесното деяние е бил наречен „простак“ от тъжителя. Същевременно показанията на св.П. потвърдиха обяснението на 3 подсъдимия, че в телефонно обаждане, проведено двадесетина минути след процесния инцидент, тъжителят нарекъл подс.А. с обидни думи. Като такива съдът прие за доказани думите „олигофрен“ и „малоумник“, изричането на които се потвърди както от обясненията на подс.А., така и от показанията на св.П.. Същите са били изречени от тъжителя Р. по адрес на подсъдимия и са безспорно обидни за неговата чест и за достойнството му. Съставът на престъплението „обида” от обективна страна изисква деянието да е извършено в присъствие на пострадалия. Съдебната практика /напр. решение № 664/30.12.72г. по н.д. № 652/72г. на І н.о. на ВС/ е единна, че под „присъствие на пострадалия” трябва да се разбира възможността последният да възприеме обидните думи или действия. В случая от показанията на св.П. и обясненията на подс.А. безспорно се установи, че подсъдимият е чул думите „олигофрен“ и „малоумник“, изречени по телефона от тъжителя, който е действал също с пряк умисъл.

При тези данни, съдът прие, че са налице предпоставките на чл.146, ал.2 от НК за приложение на института на реторсията. Страните са изравнили позициите си, като на обиждащия /подс. А./ е било отвърнато от тъжителя Р. със същата обида т. е. засегнатият е потърсил удовлетворение с причиняване на същото деяние, с което вече е бил засегнат. Съдът прие, че това е станало веднага, предвид краткия период между двете деяния и връзката помежду им.

Предвид това, след като призна подсъдимия за виновен по посочения по –горе текст от НК, на основание чл.146, ал.2 от НК съдът освободи както него, така и тъжителя от наказание.

Тъй като освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вредите от непозволеното увреждане, съдът уважи предявения граждански иск. В случая са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, според която обезщетението на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

В тази връзка от една страна отчете унижението, притеснението и огорчението, преживяно от тъжителя вследствие нанесената му обида /видно от показанията на св.Н./, а от друга страна - обстоятелство, че тъжителят също е нанесъл обида на подсъдимия. Предвид посочените обстоятелства прецени, че сумата от 600лв. се явява справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С оглед това, съдът уважи иска до посочения размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.09.2022г. В пълният размер от 200 000 лв., предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и бе отхвърлен като такъв.

Предвид приложението на института на реторсията, подс. А. не дължи заплащане на разноски на тъжителя. /В този см. решение № 464/24.09.1981г. по н.д.№ 466/81г. I н.о. ВС/

Съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от 4 съдилищата по ГПК, подс.А. бе осъден да заплати по сметка на РС Търговище държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50лв., както и направените от съда разноски за свидетел /св.П./ в размер на 10,89лв.

С присъдата съдът се произнесе и по отношение приложения към делото като веществено доказателство 1бр. CD /диск/, като постанови – след влизане на присъдата в сила, същият да бъде върнат на частния тъжител Ю. С.

Р..

Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 15 гр. Търговище, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: