Решение № 45 от 16.05.2024, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Котел, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Й. Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20232210100119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 14.10.2021 г. сключил, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 357686. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. Той получавал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, а разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: [email protected]. Активиращият код бил 2159.

Сключването на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на телефонния разговор било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, 1 ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Ищецът твърди, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма постъпили плащания от страна на ответника за установения на вземането, както следва: 1250.00лв. представляваща главница по договор за кредит № №357686/14.10.2021г., сумата 226.90 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 14.10.2021 г. до 10.08.2022 г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 09.12.2022 г. до окончателното изпълнение на задължение, сумата 35.76 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.08.2022г. до 20.11.2022г., както и направени в заповедното производство разноски в размер на 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 43.00 лева държавна такса. Претендират се и разноски направени в настоящото производство.

На ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 1250.00 лв.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин: по банков път на титуляр Д. Д. в „Банка ДСК“ ЕАД.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит вземането на главница било разсрочено на 10 броя вноски за периода 13.11.2021г. – 10.08.2022г. При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в договора. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 3 от него лихвеният процент бил в размер на 40.15 %. Ищецът депозирал пред Районен съд Котел заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. № 672/2022г. била издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена на ответника по делото. Връчването било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. К. Д., че същият му дължи сумата от 1968.30 лв., от които: 1250.00 лв., главница по предоставения кредит, 226.90 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 14.10.2021г. – 10.08.2022г., 35.76 лв, представляващи лихва за забава от датата на забава 10.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски в заповедното производство, както и в настоящото производство.

По делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът Д. К. Д. не взема становище по предявения иск., същият се представлява от особен представител назначен с Определение № 215/24.08.2023г., а именно адвокат К..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По допустимостта на иска: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват отрицателни такива. При 2 ненамирането на ответника, то заповедта му била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадено указание от съда, заявителя предявил установителния иск, по който е образувано настоящото производство.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9 от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора за предоставяне на сумата по кредита, както и вземанията си по размер. Ответникът следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане.

По делото се установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК).

От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 672/2022 г. по описа на Районен съд Котел, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 458/12.12.2022 г. за сумата 1250.00 лева за главница за неизпълнено задължение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 357686 от 14.10.2021г., ведно със законна лихва за забва върху главницата, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, 226.90 лв. – договорна лихва за периода от 14.10.2021г. – 10.08.2022г. и 35.76 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата от 10.08.2022г. – 20.11.2022г.

Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба. Със същата се иска установяване само на вземанията за главница и възнаградителна лихва, както и разноски в заповедното и исковото производство.

С този договор на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1250.00 лв., който е следвало да бъде погасяван на части съобразно погасителен план. Представена е разписка за извършено плащане, от която се установява, че заетата сума реално е преведена на ответника по банкова сметка с титуляр Д. Д., а именно в „Банка ДСК“ ЕАД. В т. 3 от договора за кредит е уговорена възнаградителна лихва в размер на 40,15 % годишно.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата в размер на 1250.00 лв. е била отпусната по банков сметка с IBAN BG12STSA93000022609313 в „Банка ДСК“ ЕАД на ответник Д. К. Д. с ЕГН ********** от наредител „Изи Финанс“ ЕООД, с посочено основание „Договор за заем № 357686“.

Към настоящия момент е настъпил падежът на всички вноски по погасителния план и ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил задълженията си по договор за предоставяне на 3 кредит № 357686от 14.10.2021г., като няма данни това неизпълнение да се дължи на причина, за която ответникът не отговаря, поради което съдът приема, че последният вероятно дължи на заемодателя заплащането на посочените в исковата молба суми.

Поради изложеното съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца в посочения в исковата молба размер. Ето защо предявеният иск по чл. 422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По претенциите за разноски :

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.

Съдът е сезиран с искане за разноските както по заповедното производство, така и по исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно представен списък, както следва: по заповедното производстство – 43.00 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение; по установителното производство – 107.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева, представляващи депозит за особен представител.

Претенцията за разноски е изцяло основателна. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е в размер покриващ изискванията на Закона за правната помощ, препращаща към чл.37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 установява размери от 100.00 до 360.00 лева възнаграждение за дела с определен материален интерес.

В обобщение, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по заповедно производство в размер на 193.00 лева, а по установителното производство в общ размер 707.00 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК в отношенията между ищеца „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, р-н Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ 17, ап.1, ЕИК 201196810, представлявано от Борислав Иванов Николчев и ответника Д. К.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ябланово, община Котел, ул.

„Котленски проход“ № 42, съществуването на вземането на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, р-н Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ 17, ап.1, ЕИК 201196810, представлявано от Борислав Иванов Николчев, за сумата 1250.00 4 лева, представляваща главница за неизпълнено задължение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 357686 от 14.10.2021г., ведно със законна лихва за забва върху главницата, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, 226.90 лв. – договорна лихва за периода от 14.10.2021г. – 10.08.2022г. и 35.76 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата от 10.08.2022г. – 20.11.2022г., по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 672/2022 г. по описа на Районен съд Котел.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ябланово, община Котел, *** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, р-н Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ 17, ап.1, ЕИК 201196810, представлявано от Борислав Иванов Николчев, сумата 193.00 лева (сто деветдесет и три лева) представляващи направени по ЧГД 672/2022г. на РС Котел разноски.