Решение № 177 от 22.10.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Тетевен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20264330101148 по описа за 2026 година

Предявен е иск за изменение на мерки относно родителски отношения,в частта за режима на лични контакти между ответника и детето на страните.

Ищцата излага,че с решение по гр.дело №жг по описа на Районен съд-Тетевен е утвърдено споразумение относно упражняване на родителски права,издръжка и режим на лични отношения между, бащата/ответника/ и малолетното дете и И.а П.а.След постановяване на съдебното решение са настъпили съществени нови обстоятелства,които налагат изменение на определения ежим в интерес на детето.

От 04.06.2025г детето е под наблюдение и лечение от алерголог ,от тази дата е назначено лекарство,което се приема постоянно.По време на престоя на детето при бащата многократно е установено неспазване на назначеното лечение.След връщане на детето в багажа му са открити останали неизползвани медикаменти,което показва че предписаните лекарства не се били приемани съобразно лекарските указания.Разполага с кореспонденция с ответника,показваща,че той не е достатъчно запознат с лечението на детето.По време на осъществяване на режима на лични контакти грижите за детето се полагат основно от бабата и дядото на детето по бащина линия,през значителна част от времето грижи не се полагат от бащата.След престоя при ответника многократно е настъпвало влошаване на здравословното състояние на детето,налагали са се медицински прегледи и лечение.Налице са и случаи,при които детето е било връщане с видими травматични увреждания и в незадоволително хигиенно състояние.

1

През лятото на 2025г детето е било заведено на почивка,но бащата не е пребивавал заедно с детето на почивката.През този период не са давани на детето значителен брой таблетки от лекарството.В същия период грижите са били полагани от сестрата на бащата.

В част от случаите при осъществяване на режима на лични отношения в петъчния ден предаването на детето не се извършва от бащата ,а от трети лица-баба,дядо и леля.

Моли да бъде постановено решение,с което се определи режим на лични отношения между детето и бащата по реда на чл.59 СК,съобразно интересът на детето.

Моли да бъде определен временно изменение на режима на лични отношения до приключване на провежданото лечение на детето по установена терапевтична схема,валидна до началото на м.август,като се съобрази и обстоятелството,че през месеците юли и август са предвидени продължителни периоди на престой и преспИ.е при бащата в размерна 15 дни за всеки от посочените месеци,което би могло да възпрепятства изпълнението на лечебния режим и да не съответства на интереса на детето.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозирана писмен отговор от ответника,в който се излага следното:

Счита, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан, поради което го оспорва изцяло.

Предявеният иск се основава на чл. 59, ал. 9 от СК, съгласно който изменение на мерките относно личните отношения може да се иска при „изменение на обстоятелствата 1 '.

В съдебната практика, включително в Определение № 5955 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д.

№ 4616/2024 г., трайно се приема, че изменението трябва да бъде съществено и трайно, като засяга пряко интереса на детето и ефективността на досегашните мерки. Оспорваме изцяло твърдението, че са настъпили такива нови обстоятелства, които да налагат ревизия на режима. Диагнозата „бронхиална астма” сама по себе си не представлява автоматично основание за ограничаване на контактите с бащата. Твърдението за открити „неизползвани медикаменти” в раницата на детето е едностранно изявление на ищцата, което лесно може да бъде манипулирано в контекста на силно влошените отношения между родителите.

Ответникът заявява, че е напълно информиран за здравословното състояние на детето и полага необходимите грижи съгласно чл. 125, ал. 1 от СК. Относно родителски капацитет при хронични заболявания: Съдебната практика е категорична, че заболявания като астма могат и трябва да бъдат контролирани и от двамата родители. В Определение № 158 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1034/2012 г. съдът приема, че астмата не налага постоянно присъствие на майката и не е пречка за преспИ.е при бащата, тъй като състоянието може да бъде мониторирано от всеки родител с нормален капацитет.

О т оп исаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, счита, че следните обстоятелства не отговарят на действителното положение.

Ищецът не е доказал настъпването на нови, съществени обстоятелства след 2 постановяване на съдебното решение от 30.09.2023 г„ които да налагат изменение на режима на лични отношения. Твърденията за неспазване на медикаментозното лечение от страна на ответника са необосновани и не са подкрепени с конкретни и убедителни доказателства.

Фактът, че детето страда от алергия и астма, не означава автоматично, че бащата не може да полага адекватни грижи, а пс-скоро налага по-голямо внимание и съдействие от страна на двамата родители. Участието на бабата и дядото в грижите за детето не е доказателство за неспособност на бащата да се грижи за него, а е израз на подкрепа и помощ. Не е установена пряка причинно-следствена връзка между престоя на детето при бащата и влошаването на здравословното му състояние, тъй като се твърди, че детето е с хронично заболяване.

Напротив, неколкократно в исковата молба и приложената хронология, се посочва, че детето се влошава в дните, в които вече е при майката, където се налага дори постъпване в болница, от което може да се заключи, че и положените от нея грижи не са били достатъчни, за да се предотврати влошаване и постъпване в болница на детето. Твърденията за травматични увреждания и незадоволително хигиенно състояние са голословни и не са подкрепени с обективни доказателства. Категорично за всеки здравомислещ човек е ноторно известно, че децата играя, падат, удрят се и наличието на синина или подуване, не означават травматични увреждания, а нормални житейски ситуации, които няма как да бъдат предвиждани във всеки един момент. Но от друга страна поведението на майката, която търсила психологическа помощ от специалисти, имала предписана терапия с антидепресивни медикаменти и наличие на ситуация, в която захапва детето си за лицето, би следвало да измести фокуса и насочи вниманието и необходимостта от защита на детето при неговото отглеждане.

Относно изложените в исковата молба твърдения за пътуването на почивка с детето, дори и без знанието на майката, не е основание за изменение на режима, тъй като, това пътуване не е застрашило живота или здравето на детето- напротив именно с оглед подобряването на здравословното състояние на детето и честите боледувания е било препоръчано детето да посещава море и балкан. Именно и в тази връзка свидетелските показания на бабата на ищеца следва да се преценяват с оглед нейната заинтересованост от изхода на делото.

Искането за временно изменение на режима е необосновано, тъй като няма данни за непосредствена опасност за здравето на детето, която да налага спешни мерки. Бащата на детето се грижи безупречно за детето си с помощта на близките си - родители и сестра.

Детето дори плаче за семейството на баща си И., когато трябва да се върне при майка си.

Относно твърденията на ищцата, че бабата и дядото по бащина линия са вземали детето в петъчните дни, категорично заявяваме, че това са единични случаи, в които с оглед спазването на установените часове на режим на лични отношения и предвид факта, че бащата работи в София и ежедневно пътува от а до София и обратно, се е налагало неговите родители да вземат детето, като доверителят ми е бил в петъчни задръствания по магистралата и на изхода от София. И. се грижи за дъщеря си, а това, че боледува се случва при всички деца, които са на тази възраст и посещават детска градина. Напротив видно е, че 3 дори при майката, здравословното състояние на детето се влошава и се стига до прием в болница - Сама ищцата описва, как детето от 02.08.2024 г. до 04-08.2024 г. е било при баща си, като след установяването, че е с кашлица и майката провежда лечение, като на 12.08 постъпва в болница. Отново в хронологията описва, че след престой при бащата от 20.09.2024 г. до 22.09.2024 г., детето е с кашлица, като провеждайки му 5 дни лечение единствено и само в грижите на ищцата, на 30.09.2024 г. постъпва в болница. Ако посещава детска градина 5 дни в седмицата е логично да прояви симптоматика през почивните дни, но това не означава автоматично, че заразяването или разболяването се случва по време на престоя при бащата.

Относно случките с падането и раните, това също са нормални неща при малките деца - да паднат, да се ударят когато тичат или играят и няма как родителите и който и да е от тях да предпазят детето да падне или да се удари във всеки един момент, но в никакъв случай, не са индиция за насилие спрямо детето, за което се полагат изключителни грижи от страна на бащата и неговите близки.

Хигиената в дома на бащата е на изключително високо ниво, като детето е обличано, къпано, нахранено и винаги изключително добре поддържано. И. е създал за своята дъщеря и прекрасна детска стая, а домът на И. е отремонтиран с изключителен ред и чистота, поддържан ежедневно. Дори местоживеенето на детето при майката, не би могло да има такива условия, тъй като ищцата в постановеното съдебно решение е посочила един адрес, на който живее баба й, а в действителност обитава друг, като доверителят ми дори не знае където живее детето му, тъй като установява, че всеки път дъщеря му е превозена на адреса, от който майката указва да бъде взета.

Категорично заявява, че всички необходими лекарства са му давани, като дори бащата се е оборудвал с аптечка вкъщи, за да може да има всякакъв вид лекарства от първа необходимост. Грижи се за детето си, като дори би искал разширяване на режима на лични отношения, с оглед изключителната близост и привързаност на детето към бащата и бабата и дядого по бащина линия. Здравословното състояние на детето не трябва да се използва като инструмент за изолиране на единия родител. Напротив, съгласно чл. 125, ал. 1 от СК, и двамата родители имат право и задължение да полагат грижи за развитието на детето. В Определение JV» 342 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2012 г, се подчертава, че заболяванията на детето изискват адаптация на грижата, а не автоматично ограничаване на личните отношения. Ответникът е доказал своята ангажираност, като е осигурил необходимата медицинска апаратура и медикаменти в своя дом, което демонстрира висок родителски капацитет, а не неглижиране.

Оспорваме твърденията за влошаване на здравословното състояние: Ищцата прилага „хронология“ на боледуванията, опитвайки се да установи причинно- следствена връзка между престоя при бащата и последващи вирусни или астматични епизоди. Съдът следва да вземе в предвид естество на заболяването: Алергичната астма се влияе ог широк спектър фактори (сезонност, вируси, физическо натоварване), които не зависят от това при кой родител се намира детето. Настъпването на хрема или кашлица по принцип при деца 4 посещаващи детска градина, та дори след престой при бащата, е често срещано явление при деца в ранна възраст и не доказва „лоши грижи“. А твърдението, че престоят на море (юли 2025 г.) е вреден, противоречи на всяка медицинска логика при деца с респираторни проблеми. Морският въздух е общопризнат като благоприятен фактор при лечение на астма, което показва, че бащата предприема действия именно в интерес на здравето на детето, като е категорична и ползата от промяна на средата на детето. Общоизвестен факт е, че морският въздух и таласотерапията са силно препоръчителни при респираторни заболявалия като астма, която и в медицинската документация е посочена, че не е установена, а е за наблюдение и уточняване. Това действие на бащата следва да се тълкува не като нарушение, а като активно полагане на грижа за подобряване на здравословното състояние на детето, което е изцяло в негов интерес.