Решение № 2288 от 23.11.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 2288 Година

2021, 23.11. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 27.10.2021 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и при участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР

КОЛЕВ к. адм. дело номер

2207 по описа за 2021 година и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от

ТД на НАП – Пловдив чрез процесуален представител юриск.К. срещу Решение №935/29.06.2021г. по АНД №3205/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, V н. състав, с което е отменено Наказателно постановление/НП/ №568089-F581081/26.03.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „ГН АГРО“ООД на основание чл.182 ал.2 във връзка с чл.182 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева за нарушение на чл.78 ал.2 и ал.3 и чл.124 ал.5 ЗДДС.

В жалбата се сочи, че решението е постановено при нарушение на закона – касационно основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „ГН АГРО“ООД чрез пълномощник адв.К.счита касационната жалба за неоснователна. В тази връзка излага съображения в писмения отговор.

Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав установи, че с оспореното пред ПРС НП №568089-F581081/26.03.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, на „ГН АГРО“ООД на основание чл.182 ал.2 във връзка с чл.182 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева за нарушение на чл.78 ал.2 и ал.3 и чл.124 ал.5 ЗДДС за това, че в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, като получател по кредитно известие по чл.115 ал.1 ЗДДС с №**********/01.07.2020г. с данъчна основа в размер на 120 000,00 лв. и ДДС в размер на 24 000,00 лв. не го е отразило в дневника си за покупки за съответния данъчен период – м.07.2020г. и в подадената в ТД на НАП – Пловдив СД с вх.№16004398873/14.08.2020г. Установено е, че кредитното известие е издадено от доставчик „Версатис“ЕООД с предмет „Плащане по договор – Студова инсталация – доставка и монтаж“, което представлява облагаема доставка на услуга по смисъла на чл.12 ал.1 ЗДДС.

Дружеството е следвало да декларира полученото кредитно известие в Дневника за покупки за периода м.07.2020г. и в подадената в ТД на НАП – Пловдив СД с вх.№16004398873/14.08.2020г. Полученото кредитно известие не е декларирано в м.07.2020г. Недекларирането на същото е довело до определяне на ДДС за възстановяване за м.07.2020г. в по-голям размер, а именно 3948,07 лв.

Кредитното известие е отразено в Дневника за покупки за данъчен период м.08.2020г. в подадената СД за ДДС в ТД на НАП – Пловдив №16004413517/14.09.2020г. Нарушението е извършено на 14.08.2020г., когато е подадена СД с вх.№16004398873/ 14.08.2020г. и е установено при проверка, приключила с издаването на АПВ №П-16001620152077-004-001/08.10.2020г. С това е прието, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл.78 ал.2 и ал.3 ЗДДС и чл.124 ал.5 ЗДДС и е осъществило състава на чл.182 ал.2 във връзка с чл.182 ал.1 ЗДДС. Взети са предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и е констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че в случая са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1, т.5 и 6 ЗАНН, както и правилото на чл.18 ЗАНН. Посочено е в тази връзка, че правната квалификация на нарушението и фактическото му описание създават сериозна неяснота, която не може да бъде преодоляна. От една страна фактическото описание на нарушението не отговаря на регламента на чл.78 ал.2 и ал.3 ЗДДС, от друга не са посочени обстоятелствата от фактическия състав на същото това нарушение, а напротив отразено е, че дружеството е изпълнило задължението си. Съдът е приел, че чл.124 ал.5 и чл.78 ал.2 и ал.3 ЗДДС представляват отделни фактически състави на две самостоятелни задължения на регистрираните по ЗДДС лица, респективно на две самостоятелни нарушения. Затова и съвместното им съществуване при осъществяване на едно нарушение е невъзможно, поради което, ако наказващият орган, е счел, че е нарушен и съставът на чл.78 ал.2 и ал.3 ЗДДС е следвало да наложи самостоятелна санкция за това, а в настоящия случай е наложено само едно наказание по чл.182 ал.1 във вр. ал.2 ЗДДС. При това положение, според районния съд, санкционираното лице е било поставено в невъзможност да разбере за какво негово поведение е ангажирана отговорността му и въз основа на коя точно норма и неин фактически състав.

Така постановеното решение е неправилно.

На първо място следва да се посочи, че според чл.78 ал.2 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Съответно според ал.3 на същия член, корекцията по ал.2 се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал.2, с отразяването на документа по чл.115 или на новия документ по чл.116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка – декларацията за съответния данъчен период.

От своя страна разпоредбата на чл.124 ал.5 ЗДДС предвижда, че независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

В посочените разпоредби ясно и точно е регламентирано задължението на регистрираното лице за корекция на ползвания данъчен кредит и срокът за неговото изпълнение. Нарушението на това материално правило за поведение е възведено в състав на административно нарушение по чл.182 ЗДДС, където съгласно ал.1, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв., съответно съгласно ал.2, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

С оглед цитираната административнонаказателна разпоредба, фактическият състав, който в конкретния случай следа да е осъществен, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, се свежда до следното: първо, неотразяване на процесното кредитно известие в отчетните регистри за данъчния период, в който последното е издадено съобразно императивното изискване на чл.124 ал.5 ЗДДС/между страните не е спорно, че „ГН АГРО“ ООД, като получател по кредитно известие по чл.115 ал.1 ЗДДС с №**********/ 01.07.2020г. с данъчна основа в размер на 120 000 лв. и ДДС в размер на 24 000 лв., не е отразило същото в дневника за покупки със знак минус за данъчен период - м.07/2020г. и в подадената в ТД на НАП - Пловдив СД с вх.№1600 4398873/14.08.2020г./; второ, това да е довело до определяне на данъка в по-малък размер, какъвто именно е настоящият случай, поради неизвършване на корекция в нарушение на чл.78 ал.2 и ал.3 ЗДДС за данъчен период м.юли 2020г. /и тук не се спори между страните, че за данъчно задълженото лице е определен по-малък размер данък, който е равен на отразения такъв със знак „минус“, в конкретния случай – 24 000 лева/.

Очевидна при това положение е връзката на чл.78 ал.2 и ал.3 ЗДДС и чл.124 ал.5 ЗДДС, нарушението на които единствено в своята съвкупност осъществяват фактическия състав на санкционната норма на чл.182 ал.2, във вр. с чл.182 ал.1 ЗДДС. Ето защо не може да бъде споделено становището на районния съд, че в случая са налице две самостоятелни нарушения, за което съгласно чл.18 ЗАНН следва да бъдат наложени две отделни санкции.

На следващо място, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

По делото липсват и доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите регистрирани по ЗДДС лица, които имат същото задължение да декларират получените кредитни известия за съответния данъчен период. Фактът, че такова нарушение е установено за първи път също не означава, че други такива не са били извършвани, а и последното би имало значение само за квалификацията на деянието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо обстоятелство при индивидуализиране на наказанието, като в случая административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция при отчитане на обстоятелството, че кредитното известие е декларирано в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде деклариран. В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.

С оглед навадените от ответника по касация съображения във връзка с приложимата практика на СЕС, е необходимо да се посочи, че административнонаказателната отговорност представлява санкция за неправомерно развитие на административните правоотношения/при нарушаване на диспозицията на административноправна норма/.

Неспазването на срока по чл.78 ал.3 и чл.124 ал.5 ЗДДС за отразяване на получени кредитни известия, съответно за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит от страна на регистрирано по ЗДДС лице, има за последица административнонаказателна санкция по реда на чл.182 ЗДДС. Именно, с оглед обстоятелството, че от страна на дружеството е извършено деклариране в период, следващ данъчния период, в който кредитното известие е следвало да бъде декларирано, административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под санкционната норма на чл.182 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС, която е именно в синхрон с практиката на СЕС по сходни казуси. Това е така, защото в цитираното от „ГН АГРО“ООД Решение на Съда (осми състав) от 20 юни 2013 година по дело C-259/12 (Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Пловдив срещу „Родопи-M 91“ ООД) се приема, че принципът на данъчен неутралитет допуска налагането на имуществена санкция като разглежданата в главното производство при обстоятелства като посочените в точка 29 от същото решение, а именно, когато данъчно задължено лице не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него ДДС, включително когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. В същото решение в т.40 се посочва още и че що се отнася до начина на определяне на разглежданата санкция, следва да се приеме, че предвиденият в член 182, алинеи 1 и 2 от ЗДДС размер на същата е прогресивен. Ако корекцията се извърши само с един месец забавяне, санкцията е едва 25 % от размера на дължимия ДДС/каквато е определената санкция в конкретния случай/ и само в случай че забавата надхвърли един месец, санкцията се увеличава до 100 % от размера на дължимия ДДС. В този смисъл подобна санкция може да насърчи данъчнозадължените лица да коригират във възможно най-кратък срок извършено приспадане, основанието за което е отпаднало, както и да постигне целта да осигури точно събиране на данъка.