Решение № 45 от 14.07.2022, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Силистра, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно наказателно дело № 20213400600220 по описа за 2021 година прие за установено следното:

Въззивното производство е инициирано по жалба на М. М., срещу определение № 33 от 23.08.2021 г. постановена по НЧХД № 173/21 г. по описа Тутракански районен съд, с което е прекратено наказателното производство срещу Н. Д., Н.

Р. и П. Р. за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

Жалбоподателят счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, като излага съображения да не са налице предпоставките на чл. 81, ал.3 от НПК.

Моли за отмяна на ревизираното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото, от страна на подсъдимите, са входирани: писмен отговор със становище за правилност на съдебното определение и писмено уведомление по множество дела, водени между същите страни, което е неотносимо към настоящото производство.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично; изцяло поддържа жалбата си и направеното с нея искане.Нови доказателства не сочи.

Подсъдимите не се явяват.

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в жалбата и след като извърши цялостна проверка на постановеното определение, прие за 1 установено следното:

Въззивната жалба е допустима, разгледани по същество – неоснователна.

Видно от материалите по делото, според твърденията на ч.т. М., на 09.12.2017г. тримата подсъдими са му нанесли телесна повреда.

По повод този инцидент М. е сигнализирал РП Тутракан, където са били образувани две преписки, които впоследствие са били обединени. По случаят е била извършена предварителна проверка за деяние по чл. 129 от НК, но е било установено, че се касае за престъпление по 130, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.

С постановление от 02.02.2018 г. РП Тутракан е направила отказ да образува досъдебно производство като съобщение за това М. е получил на 07.02.2018г. С този прокурорски акт пострадалият е бил уведомен, че може да потърси правата си пред съответния районен съд, по частно-правен ред.

Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е било обжалвано от М. пред по-горестоящ прокурор, който се е произнесъл с постановление от 08.03.2018г като е потвърдил отказа за образуване на наказателно производство срещу тримата подсъдими. М. е уведомен на 12.03.2018 г.

На 29.11.2018 г. М. депозира нов сигнал до РП Тутракан , с който представя нови факти, касаещи здравословното му състояние с твърдението,че са относими към инцидента от 09.12.2017 г. Образуваното на 07.01.2019 г. ДП № 7/19 г. по описа на РУ на МВР Тутракан е било спряно, предвид обстоятелството, че не са налице доказателства за извършено от общ характер престъпление. М. е бил уведомен, че следва да търси правата си чрез подаване на тъжба до ТРС. Постановлението за спиране на РП Тутракан от 20.04.2021 г. е било потвърдено с Определение № 24/02.07.21г. по ЧНД № 108/21г. по описа на ТРС.

На 02.08.21 г. М. инициира НЧХД № 173/21г. , възползвайки се указанието за депозиране на тъжба.

Запознавайки се с хронологията, ПИС е възприел да е изтекла давността по чл.

81, ал.3 от НПК, т.е. 6-месечния преклузивен срок, в който пострадалият може да сезира съответен съд за престъпление от частен характер.

Изложените от ТРС мотиви са изключително подробни и правилни, и се споделят от настоящата инстанция.Възраженията на М., че преклузивният срок не е изтекъл, предвид Определение №24/02.07.21 г. по ЧНД № 108/21г. на ТРС, с което се потвърждава постановлението на РП Тутракан за спиране на наказателно производство № 7/19г. на РП Тутракан са неоснователни по следните съображения:

Следва да се посочи, че след като прокурорът е приел, че престъплението не е от общ характер и е отказал да образува наказателно производство по случая, то всъщност изобщо не е било образувано наказателно производство, което да бъде спряно по чл. 25, ал.1,т.6 от НПК, за да може от този момент да се изчислява и шестмесечния срок за подаване на тъжба, от страна на пострадалия. Била е извършена само предварителна проверка, която 2 по своето естество не може да бъде приравнена на наказателно производство. В този смисъл не може постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да се приравнява с правните последици на постановлението за спиране по чл. 25, ал.1, т.6 от НПК.

Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, а не такъв за спиране на вече образувано досъдебно производство с указание, че престъплението се преследва с подаване на тъжба от пострадалия и следва да бъде прекратено.

Затова и според част от практиката на ВКС, съобщаването му не може да задейства приложението на 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3, предл. 2 от НПК, т.е преклузивният срок тече от деня, в който пострадалият е узнал за извършеното престъпление – в конкретния казус от 09.12.2017 г. В този случай срокът , с който пострадалият е разполагал да подаде тъжба, изтича на 09.06.2017 г. ,т.е. четири години преди образуване на НЧХД № 173/21 г. , т.е. депозираната тъжба е просрочена.

В друга част от практиката на ВКС се застъпва становището, че преценката за срока по чл. 81, ал.3 от НПК е фактическа и подлежи на установяване във всеки отделен случай.

Именно така е постъпил и ТРС, като се е позовал принципно на поблагоприятния за пострадалия вариант, т.е. изчислил е срокът по чл. 81, ал.3 от НПК от момента, в който пострадалият за първи път е узнал за отказа на прокурора да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер – 07.02.2018 г. В този случай преклузивният срок за подаване на тъжба изтича на 07.08.2018 г.

Дори при изчисляването на срока да се приеме дата 12.03.2018 г. , когато М. е уведомен за постановлението на ОП Силистра, с което се потвърждава отказа за образуването на досъдебно производство, то правото на пострадалия е изтекло на 12.09.2018г., т.е подадената на 02.08.2021 г. тъжба до ТРС е просрочена с приблизително три години.

Всяко последващо действие на М., /след дата 12.03.2018 г./ , да възобнови възможностите си да подаде тъжба е ирелевантно и би довело до това, по този начин, да бъде отворен пътя за заобикаляне на закона и саниране на предвидените в него преклузивни срокове /каквито опити в случая са направени с представяне на уж „нови“ доказателства през ноември 2018 г. в РП Тутракан, с цел образуване на ново производство и възобновяване на сроковете по чл. 81, ал.3 от НПК/. По този начин би била застрашена и правната сигурност, като гражданите биха били поставени под угрозата да бъдат предавани на съд без никакво ограничение във времето.

Срокът по чл. 81, ал.3 от НПК е предвиден имено в интерес на правната сигурност. Затова и законодателят го е обвързал с узнаването за извършване на деянието, респективно със съобщаването на пострадалия за спиране /и последващо прекратяване/ на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на 3 пострадалия.

В горния смисъл проверяваният съдебен акт е правилен и обоснован , а жалбата неоснователна, тъй като депозираната пред ТРС тъжба не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК, поради просрочие.

Предвид горното Силистренски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 33 от 23.08.2021 г. постановено по НЧХД № 173/21 г. по описа на ТРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4