Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 12.11.2024, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 65/2024
Вид
Решение № 137
Подписан
12.11.2024
В сила
04.12.2024
Състав
Рая Димитрова Манолева

Цитирани разпоредби

  • чл.61 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Сандански, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200065 по описа за 2024 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Б. Д., с ЕГН – **********, с адрес: гр. К., ул.“*****“ № ** ,против Наказателно постановление № 23-0339-000914/07.11.2023г. на Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, изтъкват се доводи, че не са спазени материално-правните и процесуално-правните изисквания по издаването му. Твърди се също, че нарушението не е описано фактически пълно и точно, както и, че НП е издадено при неизяснена фактическата обстановка . Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично 1 и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи писмени и гласни доказателства. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 08.10.2023г. длъжностни лица при РУ – Сандански актосъставителят К. Б., в присъствието на свидетеля С. Г., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 840618, затова, че на същата дата – 08.10.2022г. в 20.06 часа в гр. Кресна, в район на магазин „Раймар“, управлявал товарен автомобил „З*****“ с рег . № *****, като собственика не е спазил двумесечния срок от придобиването и не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство, - същото установено след справка с ОД при РУ Сандански, че е със служебно прекратена регистрация с дата 06.12.2022г. във връзка с чл.143, ал.15, с което е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 07.11.2023г. Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, като надлежно упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното Наказателно постановление № 23-0339-000914/07.11.2023г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.01.2024година, видно от отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на свидетелите К. Б. и С. Г., които потвърждават констатациите, отразени в акта. Изложената фактическа обстановка съдът 2 прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели, както и от приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП създава общо правило на поведение по пътищата, отворени за обществено ползване да се управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За да е съставомерно деянието от обективна страна по посочената разпоредба управляваното МПС следва да не е регистрирано и да е без табели, които условия следва да са налице при условията на кумулативност. Отсъствието на което и да е от тях обуславя неточна правна квалификация на деянието. В конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС макар и със служебно прекратена регистрация е било с регистрационни табели, поради което деянието е неправилно квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбите на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., предвиждат служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. С чл.143, ал.15 на същия закон и чл.18б ал.1, т.10 от Наредба № I-45 3 от 24.03.2000 год. са уредени последствията от бездействието на приобретателя на МПС. По делото не е спорно, че жалбоподателят не е изпълнил законовото си задължение в указания от закона срок да регистрира придобитото от него моторно превозно средство, за което по делото са налични данни, че същото е придобито на 04.10.2022 г., което квалифицира поведението му като противоправно. Прекратяването на регистрацията на лек автомобил при смяна на собствеността му, обаче, не настъпва автоматично с изтичането на определен в закона срок, а предполага волеизявление на орган на власт, изразено по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП. По делото няма доказателства, че жалбоподателят, като собственик на придобития автомобил, за каквото му качество ответникът е имал данни по реда на чл.16, ал 5 от Наредба № І-45/2000г. за превозното средство в ОДМВР – Благоевград, е бил уведомен за волеизявлението на органа по прекратяване на регистрацията.

Доколкото прекратяването на регистрацията не е фактическо действие, а е волеизявление на орган на власт в изпълнение на законово правомощие, изразено чрез действие по чл.143, ал.15 ЗДвП, то адресата следва да бъде уведомен за правните последици на акта. Въпреки отсъствието на изрично регламентирано задължение в хипотезата на чл.18б, ал.2 на Наредба № І45/24.03.2000г. за уведомяване, то задължението за органа произтича от общото правило на чл.61 АПК, доколкото със същия се засягат права на неговия адресат.

За да бъде приложена санкцията по чл.175, ал.3 от ЗДвП собственикът следва да има знание, че към момента на управление на МПС, регистрацията му е прекратена, т.е. деянието следва да е умишлено извършено, за да бъде приложена санкцията по посочената разпоредба. Такъв умисъл е налице само, ако собственикът е бил надлежно уведомен за издадения чрез действие административен акт, каквито данни по делото няма. В конкретния случай няма фактически констатации, че към 08.10.2023г. жалбоподателят е бил уведомен за прекратената на 06.12.2023г. регистрация на управляваното от него МПС, като няма и такива твърдения, поддържани от наказващия орган.

От задължението за собственика по чл.14, ал.1 и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба № І-45/24.03.2000г., и като правоспособен водач знанието за това му задължение, както и за последиците при неговото неизпълнение по чл.18б, ал.1, т.10 вр. чл.18, т.2 от Наредба № І-45/24.03.2000г. не следва и правно дължимото поведение на заинтересованото лице да следи дали и кога е упражнено от 4 органа правомощието по чл.143, ал.15 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, за да съобрази поведението си с оглед настъпилите правни последици. Ето защо и доколкото към 08.10.2023г. водачът на автомобила и негов собственик не е бил уведомен за постановената прекратена регистрация, то не е налице виновно поведение, за да бъде приложена санкцията по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително на процесната дата жалбоподателя е управлявал процесния автомобил, и като собственик не е спазил двумесечния срок от придобиването и не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя прави искане за присъждане на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, за направени по делото разноски. Представен е договор за правна помощ, от който е видно, че жалбоподателя е направил разноски в административнонаказателното производство в размер на 400 лв. за изплащане на адвокатски хонорар за правна помощ. Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски. Съдът намира за неоснователно възражението на АНО в тази насока, тъй като направения разход за адвокатско възнаграждение не надвишава посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0339-000914/07.11.2023г. на Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя Н. Б. Д., с ЕГН – **********, с адрес: гр. К., ул.“*****“ № **, за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

5

ОСЪЖДА ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, да заплати на жалбоподателя Н. Б. Д., с ЕГН – **********, с адрес – гр. К., ул.“*****“ № ***, деловодни разноски в размер на 400(четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 6