Определение № 632 от 19.08.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 632 гр. София, 09.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500586 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от „П. К. Б.“ ЕООД срещу определение № 319 от 25.04.2024 г., постановено по реда на 248 от ГПК по гр. д. № 73/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 58 от 18.03.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че определения размер от 600.00 лева за деловодни разноски за заповедното и исково производство е прекомерен и ощетява ищцовата страна. Излага, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определените разноски не съответстват на цената на претендираните адвокатски услуги. Позовава се на Решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от СРС. Излага, че в производство по чл. 410 ГПК и чл.

417 ГПК не се дължат разноски за подадено възражение по чл. 414 ГПК. Моли да бъде отменено атакуваното определение и на негово място постановено друго, с което да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ищеца.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от 1 насрещната страна Ц. Г. В., чрез пълномощника й адв. М. А. - САК, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр. д. № 73/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин е образувано по искова молба подадена от „П. К. Б.“ ЕООД против Ц. Г. В., с която са предявени установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 , ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца „П. К. Б.“ ЕООД сумата от 1024,16 лева, представляваща неизплатена главница по договор за револвиращ заем № 1008358394 от 08.11.2010 г., ведно със законна лихва от 03.10.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 179,04 лева възнаградителна лихва за периода 23.12.2013 г. до 23.07.2014 г., сумата 657,33 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.07.2014 г. до 28.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1194/2023 г. по описа на РС-Елин Пелин.

В първоинстанционното производство ответникът е депозирал отговор и приложил договор за правна защита и съдействие от 01.02.2024 г., от който е видно, че договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 600.00 лева.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание на 11.03.2024 г., на което ответникът е бил представляван от адв. М. А..

С решение № 58/18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 73/2024 г. предявените искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. Съдът е преценил, че релевираното от ищеца възражение за прекомерност е неоснователно и е присъдил на ответника разноски в размер на 600.00 лева за адвокатско възнаграждение.

На 04.04.2024 г. е депозирана молба от „П. К. Б.“ ЕООД за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските като е 2 отправено искане присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

С определение № 319/25.04.2024 г., предмет на настоящото проверка, съдът е оставил молбата от „П. К. Б.“ ЕООД без уважение.

Този извод на районния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

Присъденият от РС-Елин Пелин адвокатски хонорар в размер на 600,00 лева, за който са представени доказателства, че реално е платен не се явява завишен. Предмет на производството са обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.422 ГПК за установяване на главница по договор за кредит в размер на 1024,16 лева., възнаградителна лихва в размер на 179,04 и обезщетение за забава в размер на 657,33 лева. Съгласно изричната разпоредба на чл.

2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1, минималното възнаграждение по иск с цена до 1000 лв. е 400 лв. /общо 1200 лева/.

Ниската фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно съдебно заседание обосновава присъждане на възнаграждение под минималния размер и с оглед на това, че претендираното такова е на половина /600 лв./, съдът намира, че правилно не е намалено още от РС-Елин Пелин.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 319 от 25.04.2024 г., постановено по реда на 248 от ГПК по гр. д. № 73/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4