Решение № 414 от 01.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Перник, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201222 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V, Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл.58д и следващите/.

Образувано е по жалба от Т. С. В. с ЕГН **********, чрез пълномощника – адв. И. М., срещу Наказателно постановление №24-1158000257/28.02.2024г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата са му наложени административни наказания: глоба в размер 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, за това, че на 01.10.2023г., 12.00 часа, в гр. Перник, ул. Освобождение, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №*****, лична собственост, което не е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на 12.09.2023г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП/ – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се възражения, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като деянието не е извършено виновно.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му - адв. И. М. поддържа възраженията в жалбата и пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт .

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката моли наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с 1 материалния закон. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 01.10.2023г., 12.00 часа, свидетелите Н. Г. Х. и Г. А. Г. – мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, спрели за проверка водач на лек автомобил „„Фолксваген Голф“ с рег. №*****, движещ се по ул. Освобождение, град Перник. След преглед на документите, представени от него, полицейските служители установили самоличността му – Т. С. В. с ЕГН **********. При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР по номера на поставените на автомобила регистрационни табели установили, че управляваното от В. превозно средство е негова собственост, както и че регистрацията му е прекратена служебно на 12.09.2023г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Във връзка с тези констатации срещу Т. В. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №GA, №1065516 от 01.10.2023г., като актосъставителят – свид. Х. приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

След запознаване с материалите по административнонаказателната преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН с мотивирана резолюция от 01.11.2023г. прекратил административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе, и изпратил материалите на прокурора.

Въз основа на тях в Районна прокуратура – Перник била образувана преписка с №4179/2023г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с постановление от 22.02.2024г. прокурор при РП – Перник отказал образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и прекратил преписката. Приел, че извършеното от Т. В. деяние формално изпълва обективните признаци на престъпния състав по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, но обществената му опасност не разкрива по-висок интензитет от този при административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Оттук приел, че деянието следва да се третира като административно нарушение ако са налице и всички останали предпоставки, които законът предвижда, за да е осъществен състава на административното нарушение. След като намерил, че не е осъществен състав на престъпление от общ характер, прокурорът постановил отказ да образува досъдебно производство и прекратил преписката. Постановил препис от постановлението да се изпрати на АНО – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, с оглед преценка по компетентност на основанията за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение Т. В. за нарушение по Закона за движението по пътищата.

На 28.02.2024г., след получаване на препис от постановлението за отказ за 2 образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Т. В. за установеното нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетелите Н. Г. Х. и Г. А. Г., писмените доказателства – заверено копие на АУАН №GA, №1065516 от 01.10.2023г., мотивирана резолюция №23-1158-М000209/01.11.2023г., Постановление на РП – Перник от 22.02.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство, писмо с рег. №УРИ 115800-9535/10.10.2024г. от началник сектор ПП – ОДМВР – Перник с приложения, и заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима /по съображения, изложени в с.з., проведено на 22.10.2024г./, но разгледана по същество се явява неоснователна.

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.

Наказателното постановление е издадено в условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, при спазване на императивните изисквания към съдържанието му и в съответствие с процесуалните правила. Доказана е и материалната компетентност на административнонакзаващия орган, правомощията на когото произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът не констатира отклонение от изискванията в чл.57, ал.1, т.5, т.6 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства, относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя не е ограничено.

Неоснователно е възражението в жалбата, че при описание на нарушението не е посочено в какво качество нарушителят е наказан - дали само като водач на МПС или и като негов собственик, с аргументи, че това обстоятелство е относимо към изследване субективната съставомерност на деянието. Последното е вярно, но твърдяната неяснота не е допусната, доколкото в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че Т. В. е наказан като водач и собственик на управляваното МПС с прекратена служебно регистрация.

По същество:

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това, че управлявал МПС, негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред. Наказването е осъществено след постановен отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

3

При тези обстоятелства на дееца може да се ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и обективните признаци от състава на административното нарушение по чл.

175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разграничителният критерий при конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано като престъпление, но съществува и като административно нарушение, каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние.

По тази причина в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводите на прокурора относно степента на обществена опасност на извършеното деяние и вината, не изключват възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по административен ред за извършено от него административно нарушение. В такава хипотеза суверенно право на АНО е да прецени налице ли са основанията за наказване по чл.53, ал.1 от ЗАНН след извършване на самостоятелен анализ на доказателства по преписката, а при необходимост и след събиране на нови такива. Именно затова в случая прокурорът е постановил препис от Постановлението за отказ да се образува ДП да се изпрати на началника на сектор ПП – Перник за преценка на основанията за реализиране на административнонаказателна отговорност на Т. В. за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП.

В съдържанието на издаденото наказателно постановление коректно е посочено, че е издадено на основание Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. №4179/2023г. по описа на РП - Перник, т.е., в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Получавайки препис от прокурорския акт, постановен след извършване на възложена проверка, АНО е приел обстоятелствата по случая за безспорно установени и след като е констатирал наличието на всички предпоставки за налагане на административно наказание, е издал процесното наказателно постановление.

От съдържанието на прокурорския акт става ясно, че към датата на проверката управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №***** е бил негова лична собственост - придобит на ***** от К.К. чрез договор за покупко-продажба на МПС с удостоверени подписи на страните по сделката от нотариус.

Това обстоятелство не е спорно по делото – констатацията за него в постановлението на прокурора е направена въз основа справка от масивите на МВР за собственост на МПС, аналогични данни се съдържат и в АУАН, съставен от свид. Н. Х. на мястото на проверката, след извършена от него служебна справка в АИС „КАТ Регистрация на МПС и собственици“ по регистрационния номер на МПС.

Същите доказателствени източници установяват, че поради неизпълнение на задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП - в срок до един месец новият собственик /Т. В. / да регистрира придобитото МПС, на 12.09.2023г., след изтичане на двумесечен срок от придобиването, регистрацията на същото била прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

По делото не е спорно, че след тази дата, а именно на 01.10.2023г., 4 жалбоподателят е управлявал личния си автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№*****, както и че около 12.00 часа е бил спрян за извършване на полицейска проверка на ул. Освобождение, град Перник. Приетият като писмено доказателство АУАН установява, че в хода на проверката контролните органи – свидетелите Н. Х. и Г. Г., са констатирали горепосочените обстоятелства, свързани със собствеността и статуса на управляваното от водача моторно превозно средство.

Макар да заявяват, че не помнят конкретния случай, свидетелите потвърждават фактическите обстоятелства в АУАН, подписан от всеки от двамата съответно в качеството на актосъставител и свидетел на извършване и установяване на нарушението. Същите констатации намират потвърждение и в останалите писмени доказателства. Самият жалбоподател не е изразил несъгласие с тях при съставянето на акта, видно от съответния запис в съдържанието му.