Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 93 от 30.10.2026, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
172/2026
Подписан
30.10.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Балчик, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК, СЪСТАВ - ГАЛИН ГЕОРГИЕВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20263210200172 по описа за 2026 година Производството е образувано по предявена жалба от П. И. Г. с ЕГН **********, от ***, чрез адвокат К. О. В. от АК-В., със съдебен адрес в ***, срещу Наказателно постановление №*** год. на Т.К.Т. ВПД Началник на РУ-Б., с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

В жалбата си, Г. твърди, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че има допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Редовно призован, жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание.

Представлява се в съдебно заседание от процесуалният си представител адвокат К.

В..

От името на своя подзащитен, адвокат В., заявява, че поддържа жалбата.

Прави доказателствени искания.

Пледира, че процесното наказателно постановление следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

Претендира направени деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з.

Представя изрично писмено становище по делото. В него се твърди, че жалбата е 1 неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Прави изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Събрани и приети са писмени доказателства.

Като свидетели по делото са разпитани актосъставителя И. Н. К., М.Р.Р. и П.И.П.

/последните двама, по искане на жалбоподателя/.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е земеделски производител и продава своя земеделска продукция на *** в гр.Б., находящ се в ***. Жалбоподателят притежава Разрешение за търговия №*** г., издадено от Директора на ОП“БКС“-Б..

П. Г. е регистриран като земеделски стопанин за текущата 2025/2026 година.

Земеделската продукция, която продава са череши. Продукцията се продава на щанд на ***-Б..

На процесната дата, а именно на *** година, жалбоподателят пристигнал в гр.Б., като превозвал до пазара своята продукция, с помощта на товарен автомобил марка П.Б. с Рег. № ТХ****АК.

Жалбоподателят паркирал автомобила си на обособения паркинг, находящ се пред ***, като започнал да разтоварва продукцията, която подлежала на продажба.

Товарният автомобил бил паркиран на паркинга, с отворени задни врати от където се разтоварвала продукцията.

Бил подаден сигнал до РУ-Б., че жалбоподателят извършва незаконна търговска дейност. ОДЧ на РУ-Б. изпратил на место полицейските служители И. К. и Н.Н. К..

При пристигане на място, свидетелят И. К. преценил, че жалбоподателя е допуснал административно нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е паркирал на място, където превозното средство създава опасност или пречка за движението.

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №*** година, който е съставен срещу жалбоподателят и надлежно връчен след неговото съставяне.

В последствие П. Г. подава писмено възражение срещу издадения АУАН, регистрирано в деловодството на РУ-Б. с №*** година, изготвено на ***година.

Възражението е оставено без уважение

Въз основа на образуваната административна преписка, административно-наказващия орган издава наказателно постановление №*** г., с което приема, че жалбоподателя П. Г. е допуснал административно нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на същия е наложено административно наказание, а именно - Глоба в размер на 51,13 евро.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото 2 доказателства.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

По делото е установено, че препис от наказателното постановление е връчено на Г. на 31.07.2026 год. Жалбата е депозирана в деловодството на въззиваемата страна на с Рег.

№***год. /видно от справката от АИС АНД/. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на МВР, упълномощен с това правомощие,съгласно заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита, че подадената жалба е допустима, но неоснователна и недоказана.

Основното твърдение на защитата е, че жалбоподателят не е извършвал търговска дейност по нерегламентиран начин. Твърди, че не е създавал опасност за движението по смисъла на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което не е налице извършено от него административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

От събраните доказателства се установява, по категоричен начин, че товарния автомобил е бил паркиран на обособения паркинг пред ***, находящ се в ***, ***, ***.

Автомобилът е бил спрян с цел от него да бъде разтоварена стоката/череши/, които съпругата на жалбоподателя /св.П.П./ продавала на щанд на самия ***. Товарният автомобил бил спрян на паркомясто със отворени задни врати, през които се разтоварвала стоката.

Автомобилът бил паркиран в самото начало на това място, бил там при пристигане на служителите на МВР, както и след това. Липсват доказателства процесният автомобил П.Б. с Рег.№ТХ****АК да е би преместван от гореописаното място.

Действително от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят законосъобразно е осъществявал своята търговска дейност на ***, като е спазвал законовите изисквания за това.

Твърденията за незаконосъобразна търговска дейност са несъотносими към доказване на фактите и обстоятелствата, относно наличието на фактическия състав на административното нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, гласи:

3

„Престоят и паркирането са забранени: на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“.

От съдържанието на АУАН и наказателното постановление, както и от показанията на свидетеля И. К., които съдът кредитира като безпристрастни, съдът установява, че по начина по който е бил паркиран автомобила, с отворени врати на конкретното паркомясто е създавал пречки, както за паркирането на други автомобили, така и за гражданите, които са пазарували от пазара. Отворените врати на товарния автомобил са създавали потенциална опасност за движението на улица А.П., която е с изключително натоварено движение през летния период.

Ноторно известно на съда е, че процесният паркинг се намира на място, което е достатъчно оживено и с висок пътен трафик.

Видно от приложените доказателства, а именно Вътрешни правила за организация на работата на общинските пазари за Община-Б., в чл.16 от същите правила е регламентирано, че получилите разрешение за търговия, да не заемат и ограничават паркоместа от предвидените за клиентите на общинските пазари паркинги.

Видно от събраните доказателства /писмен отговор от началника на РУ-Б. до жалбоподателя, по повод подаденото възражение срещу АУАН/, се установява, че за паркиране на автомобили, които пренасят продукция, предназначена за продажба на процесния ***, има предвиден специален вход за зареждане с продукция, но той не е на обособения паркинг, на който е бил паркиран процесния автомобил, а се намира зад *** по улица Б.Я. в гр.Б..

Видно от събраните доказателства, процесният автомобил е бил паркиран не на обособеното за това място на ул.Б.Я., а на обособения паркинг пред ***, предвиден за клиенти и граждани.

Съдът приема, че не е налице маловажност на случая, тъй като автомобилът не е преместен след намесата на полицейските служители, а е останал отново на мястото си паркиран, именно по начина описан в АУАН и наказателното постановление.

С оглед на това съдът приема, че е налице продължително паркиране, а не моментен престой.

Със утвърдените от Кмета на Община-Б. Вътрешни правила за организация на работата на общинските пазари и изрично предвидените за конкретния случай места за паркиране и разтоварване на автомобили носещи стока, съдът приема, че е създадена необходимата организация, за да се подсигури търговската дейност, без да се застрашава пътната безопасност. Вместо да използва регламентираното за целта място, П. Г. в нарушение, както на вътрешните правила, така и на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е паркирал автомобила си на място, попадащо именно в хипотезата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Липсват доказателства дали жалбоподателят е знаел, че има обособено място за 4 разтоварване на стока. Съдът съобразява, че това евентуално незнание не оправдава в случая П. Г..

Според съда е налице виновно поведение от страната на жалбоподателя, тъй като лицето е съзнавало, спирайки по този начин, че създава пречки за останалите участници в движението.