Определение № 22628 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22628 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510512 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 249893/07.08.2026 г., предявена от „Софийска вода“ АД против определение № 27587 от 30.07.2026 г., постановено по гр.д. № 47409/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 140866/04.05.2026 г. на „Софийска вода“ АД за изменение на решение № 7042/16.04.2026 г. по гр. дело № 47409/2025 г. на СРС, ГО, 154 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят сочи, че по гр. дело № 47409/2025 г. на СРС са били предявени два отрицателни установителни иска. Двамата ищци, в качеството си на наследници на общия им наследодател, твърдели недължимост от всеки от тях, съобразно наследствения им дял, на претендирана от ответното дружество сума в общ размер на 11 166.77 лв. Исковата молба била една, подписана от адвокат за всеки от ищците. Въпреки това жалбоподателят смята, че на ищците се дължало възнаграждение за един адвокат, тъй като услугата е била реализирана от един процесуален представител/адвокат.

Освен това жалбоподателят счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, приключването му само в едно заседание и това, че тежестта за доказване била изцяло негова, присъдените възнаграждения за процесуалните представители били прекомерни.

На следващо място сочи, че исковете били уважени частично, а присъденото възнаграждение не било в минималния размер съгласно наредбата, а в по-висок. Смята, че дори и минималното възнаграждение е 1 прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Моли, обжалваното определение да бъде отменено и да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат, евентуално да се намалят присъдените възнаграждения.

Противните страни считат, че частната жалба е неоснователна. Излагат съображения в подкрепа на искането си обжалваното определение, да бъде оставено в сила.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. А. Т. и Б.Д.Т. с отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124 ГПК - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 11 166,77 лв., представляваща общо начислена цена на доставени от дружеството водоснабдителни и канализационни услуги, за периода 26.03.2012 г. до 26.08.2025 г., във водоснабден имот, находящ се на адрес в гр. София, ж.к. „********, с партида с клиентски № **********, поради липса на облигационно отношение с ответника, евентуално - поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Софийска вода“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил отрицателните установителни искове, като частично недопустими и като неоснователни.

С решение № 7042/16.04.2026 г. по гр. дело № 47409/2025 г. на СРС, ГО, 154 състав, е признато за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 7 224,75 лева (равняваща се на 3 693,96 евро), представляваща начислена сума за предоставени ВиК услуги за имот в гр. София, ж.к.

„********, с клиентски номер **********, за периода от 26.03.2012 г. до 24.08.2022 г., поради погасяването им по давност. Съдът е отхвърлил исковете за разликата от 3 942,02 лева (2 015,52 евро) до пълния предявен размер от 11 166,77 лева.

Със същото решение, „Софийска вода“ АД е осъдено да заплати на В.

А. Т. и Б.Д.Т., сумата от 718,57 евро - разноски по делото.

2

За да присъди разноските по делото в полза на ищците, СРС е съобразил, че всеки от ищците е заплатил възнаграждение за адвокат в размер на по 439,71 евро (по 860 лева), и освен това е заплатена държавна такса в размер на 231,22 евро. След това общата сума на направените разходи е намалена съразмерно с изхода от спора и така са присъдени 718,57 евро.

С молба от 04.05.2026 г., ответникът е направил искане по реда на чл.

248 ГПК, като постановеното по делото решение бъде изменено, в частта за разноските. В молбата си той е поискал присъждането на възнаграждение за един адвокат с оглед на осъществената защита по делото, евентуално, намаляване на дължимото възнаграждение за двамата адвокати.

С молба от 02.06.2026 г., ищците са изразили становище, че искането по чл. 248 ГПК е изцяло неоснователно.

С обжалваното определение № 27587/30.07.2026 г. по гр.д. № 47409/2025 г., Софийски районен съд, 154 състав, е оставил без уважение молбата на „Софийска вода“ АД за изменение на решение от 16.04.2026 г. по гр. дело № 47409/2025 г. на СРС, ГО, 154 състав, в частта за разноските. Съдът е изложил съображения, че възраженията на ответника са изцяло неоснователни и е възприел изложените в решението доводи.

Определението от 30.07.2026 г. е правилно.

Настоящият състав на СГС напълно споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

Възраженията в частната жалба са неоснователни.

Съобразно общата разпоредба на чл. 78 ГПК, отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на спора. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, страните по делото имат право на разноски, съразмерно, съответно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че а ко ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай, обаче, предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като ответникът изрично е оспорил исковете (като недопустими и неоснователни), поради което и е безпредметно да се изследва дали е налице другата предпоставка.

Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на и щците е следвало да се присъдят направените по делото разноски, като ищците са направили 3 своевременно искане за присъждане на разноски, представили са Списък на разноските по чл. 80 ГПК и са представили доказателства за извършени такива, включително отделни договори за правна помощ (в които е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение е платено).

Поради това на всеки ищец се дължи възстановяване на направения от него разход.

Неоснователно е и оплакването, че присъдените възнаграждения за адвокат са прекомерни. Същите са заплатени почти в минималния размер съгласно Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа. Те не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, която също е ниска.

След като е приел, че заплатените възнаграждения се дължат на всеки ищец, съдът ги е присъдил съразмерно с уважената част от исковете, каквото е изискването на закона.

Поради изложеното, правилно не е била уважена молбата на „Софийска вода“ АД за изменение на решението в частта за разноските.

По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 27587 от 30.07.2026 г., постановено по гр.д. № 47409/2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 154 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4