Решение № 230 от 15.09.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Габрово, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова при участието на секретаря ВА. Ил. Николова като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20254200500337 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез адв. А. М. против решение № 485 от 25.10.2024 г. по гр.д. № 411/2023г. на Районен съд Габрово, поправено с решение № 486 от 27.10.2024г.

Твърди се, че р ешението е неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която са уважени исковете на К. Н. А. и на основание чл. 200, ал.1 от КТ „Електроразпределение Север" АД е осъдено да му заплати сумата в размер на 529.35 лв.. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и сумата в размер на 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на претърпяна от ищеца трудова злополука на 30.12.2022г., както и сторените по делото разноски.

Неправилни били изводите на съда, че в случая не са налице основания за освобождаване на работодателя от отговорността, предвидена в чл. 200, ал.

1 от КТ.Всички събрани по делото доказателства, безспорно установявали, че работодателят е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 127 от КТ.

1

Запознал е работника както със трудовите му задължения, така и с изискванията за безопасност на труда.

Данните по делото сочат и, че работодателят е осигурил и годно за изпълнение на трудовите задължения от страна на работника техническо средство.

Процесният автомобил, ведно с повдигателното устройство, са закупени в годината на настъпване на инцидента са годни за безопасна експлоатация.Проверките на техническото средство са извършвани редовно и при нито една от тях не е установена повреда или негодност.Ответното дружество, в качеството на работодател, е положило необходимата грижа да осигури максимално адекватни и безопасни условия на труд на своите служители, в това число и на ищеца и е нямало как да предвиди или да предотврати настъпването на инцидента. Заключението на вещото лице, в частта му в която се приема, че първоначалното разкъсване на увредения участък от коша на машината е започнало месец до два преди инцидента и това е било видимо, не почивало на нито едно доказателство по делото.

Работодателят не е допуснал пренатоварване на техническото средство - за период от 7 месеца то е използвано за работа само 42 пъти, като нито веднъж не е достиган, още по - малко преминаван, максималния му капацитет.

След като работодателят практически е нямало как да предвиди или предотврати настъпването на инцидента на 30.12.2022г., нито със свои действия или бездействия е допринесъл за настъпването му, то същият не следва да се счита за такова породено от липса на създадени от работодателя условия за безопасност на труда - обстоятелство, освобождаващо го от отговорност.

Според жалбоподателя, в случая безспорно да е налице трудова злополука, в резултат на която, в причинно - следствена връзка, е настъпило увреждане на здравето на работника и въпреки че по дефиниция отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна, доколкото установената по делото конкретна причина за настъпване на инцидента се дължи на действия /бездействия/ на трети лица /производител на техническото средство и оторозирани органи за технически надзор/, чието поведение работодателят не е властен да контролира, същият не следва да носи имуществена отговорност по реда на цитираната разпоредба.Това възражение н е било обсъждано от районния съд, поради което е формирал неправилен 2 извод за доказаност на целия фактически състав на предвидената в чл. 201, ал.

1 от КТ отговорност.

Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Необосновани и некореспондиращи със събраните по делото доказателства били доводите на съда, че в резултат на счупване на бедрена кост на десният крак, ищецът претърпял, търпи и ще търпи до възстановяването си описаните в исковата молба физически болки и страдания, които следва да бъдат компенсирани със сумата в размер на 35 000 лв.Макар и от житейска гледна точка увреждането на ищеца да се приема като умерено тежка фрактура на бедрена кост, все пак се касае за счупване на крайник, а и са налице обективни данни, че в кратки срокове /15м./ в случая е настъпило пълно възстановяване.Останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за период само от месец, месец и половина.

Недоказани били претърпяни психически и емоционални вреди от страна на ищеца, обуславящи присъждане на обезщетение в размера, приет от съда за справедлив.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение в частта му с която „Електроразпределение Север" АД, е осъдено да заплати на К. Н. А. на основание чл. 200, ал.1 от КТ сумата в размер на 529.35 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на претърпяна от К. Н. А. трудова злополука на 30.12.2022г.и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове и в тази им част. Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който се заявява, че решението в обжалваната от „Електроразпределение Север" АД част е правилно и законосъобразно и с оглед на това моли да се отхвърли. В отговора са изложени подробни аргументи, които според ответника по жалбата налагат извод за неоснователност на жалбата.

Постъпила е въззивна жалба и от К. Н. А. против решение № 485 от 25.10.2024 г., постановено по гр.д. № 411/2023 г. по описа на Районен съд Габрово в частта, с която е отхвърлена претенцията му срещу „Електроразпределение Север" АД, за претърпените неимуществени вреди 3 болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 30.12.2022 г., за разлика от 35 000 лв. до 70 000 лв., като моли да се присъди допълнително сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. - деня на увреждането до окончателното погасяване на задължението.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

При определяне на дължимия размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд не е взел предвид всички обстоятелства около конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и тяхното значение за определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Не били обсъдени и взети предвид свидетелските показания на С.Б.Г., с която жалбоподателят живее на семейни начала. Показанията на свидетелката установявали по категоричен начин изживените и търпени и сега от К. А. болки и страдания от полученото увреждане и техния интензитет. Ангажираните гласни доказателства били плод на непосредствени впечатления и следвало да бъдат кредитирани изцяло, но не били обсъдени в първоинстанционното решение. Не били отчетени психическите страдания, както и младата възраст на пострадалия, за когото социалните контакти били от изключителна важност, а следвало да бъдат прекъснати за дълъг период от време. Не по-малко значимо било и обстоятелството, че за период от 4 месеца след първата операция и 1,5 месеца след втората операция той имал нужда от постоянна помощ на своите близки, за да се самообслужва, което сривало самочувствието му. Съдът не взел предвид, че белегът по дясното бедро загрозявал на тялото му, който имал съществено отражение върху физическото, емоционалното и психическото състояние на пострадалия.

Пропуск на първоинстанционния съд при определяне на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД бил да вземе предвид икономическата обстановка в страната, в т.ч. непрестанно нарастващите цени на стоките и услугите и тенденцията за нестихващи инфлационни процеси:

Иска се да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно решението в частта, с която е отхвърлена претенцията на К. Н. А. срещу „Електроразпределение Север" АД, за претърпените неимуществени вреди 4 болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 30.12.2022 г. за разлика от 35 000 лв. до 70 000 лв. и да му бъде присъдена допълнително сумата от 35 000 лв. Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.

Твърди се, че решението на Районен съд Габрово, в обжалвана му от ищеца част, е правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди, както и значението им за определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Предвид посоченото необосновани и некореспондиращи със събраните по делото доказателства са доводите на жалбоподателя, че в резултат на счупване на бедрена кост на десния крак, ищецът е претърпял, търпи и ще търпи до възстановяването си описаните в исковата молба физически болки и страдания, които следва да бъдат компенсирани със сумата в размер на 70 000 лв.В писмения отговор се излагат подробни аргументи относно неоснователността на въззивната жалба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ. Иска се ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в размер на 120 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2885 лв.

Безспорно е между страните, че К.Н.А. е в трудово праоотношение с ответното дружество, назначен по трудов договор на длъжност „електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и средства за търговско измерване".Установено е също, че К. А. е бил запознат както с длъжностната си характеристика, така и с посочената в нея нормативна уредба и тази на предприятието, в което работи, както и с безопасните условия на труд. Проведен е първоначален, периодичен и дневен инструктаж.

На 30.12.2022г. за отстряване на авария в с. Узуни са изпратени К. А. и С.С. Изпратеният екип започнал работа, като за отстрА.ване на аварията 5 използвал специализиран автомобил „Iveko 55W", с рег. № *** и монтирана на него повдигателна уредба, автовишка Socage ***.

В коша на автовишката се качва К. А.. След изтегляне на кабела с въже към куката и закрепването му, К. А. предприема действия за прибиране на стрелата и коша. Настъпва разрушаване на опорната връзка на коша, който заедно с ищеца пада надолу и увисва на снопа от кабели и хидравлични връзки, при което десният крак на ищеца попаднал между тръбите на коша и той при падането увиснал на предпазния колан, след което стрелата с увисналия кош била смъкната за да бъде освободен ищеца.

В резултат на злополуката, съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза, ищецът получил многофрагментно разместване счупване в горния край на дясната бедрена кост, неразместено счупване на страничните израстъци на втори и пети поясни прешлени на гръбначния стълб. Проведено е оперативно лечение с метална остеосинтеза на счупената кост и повторна операция за отстрА.ване на метала. Ищецът има болки в гърба, в крайника при натоварване и липса на повърхностна чувствителност по предна долна трета на дясната подбедрица и гърба на ходилото, като болките се усилват при натоварване, водещо до леко накуцване с десния крак.

Останал е и голям надлъжен белег на дясното бедро от проведените операции.Според експерта увреждания на ищеца са в резултат от рязкото откъсване и преобръщане на коша на вишката и увисване на предпазните колани. Счупването на бедрената кост е довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок над един месец - срок на обездвижване около 4 месеца и срок на нетрудоспособност около 15 месеца.

Останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за период от месец, месец и половина, придружен с болки и страдания. Счупването е довело до много интензивни болки, продължаващи дни след инцидента, като постепенно с режима на обездвижване и покой, болките са станали умерени до търпими и в края на първия месец са били с по - малък интензитет, с какъвто са продължили през целия период на възстановяване. Счупването на бедрената кост е разместено и многофрагментно, с деформация и цялостно разстройство на опорнодвигателната функция на крайника. Счупванията на странични израстъци на прешлените водят до ограничена подвижност на снагата в сравнително малка 6 степен, но съчетано с болки. Всичко това води до съществени ограничения в подвижността и всички ежедневни дейности, включително самообслужване, в срока за възстановяване.