Решение № 332 от 29.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. Г. Сл. М. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване № 20231000600889 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане на оправомощено от главния прокурор лице по реда на чл.

422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на н.о.х.д. № 5095/2022г. на РС-София, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на Д. Ч. Д..

В искането се излагат доводи за съществено нарушение на процесуалните правила и за нарушение на материалния закон-възобновителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че нарушенията са налични, тъй като съдът е одобрил споразумение, по което е наложено условно наказание, без да отчете данните от справката за съдимост на осъдения, от която е видно, че член 66 НК спрямо него не може да бъде приложен.

Иска се след възобновяване САС да отмени определението, с което е одобрено споразумението, и да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Прокурорът от САП изразява становище за основателност на искането, като поддържа всички изложени в него основания и счита, че САС следва да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.

Упълномощеният защитник на осъдения – адв. А. В., моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Твърди, че условната санкция в найпълна степен би могла да изпълни целите по член 36 от НК спрямо конкретния осъден.

Подчертава, че към момента на осъществяване на процесното деяние той е бил алкохолно зависим и условното наказание би му позволило да продължи лечението си 1 и да преодолее успешно своята зависимост.

Осъденият Д. Ч. Д. изразява съгласие с позицията на своя защитник. В последната си дума моли спрямо него да остане да се прилага условната санкция.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Искането е допустимо – то е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава ХХХIII НПК, изхожда от активно легитимирано лице и е подадено в срок.

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

С определение от 20.04.2022 г. по н.о.х.д. № 5095/2022 на СРС, НО, 16 състав е одобрено споразумение, с което Д. Ч. Д. се е признал за виновен в извършването на престъпление по член 194, ал. 1, вр. с чл. 26, от НК, осъществено в периода 03.08.2021г.-07.08.2021 г., като се е съгласил да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение по реда на член 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, с приспадане на времето, през което лицето е било фактически задържано.

Посочените в искането за възобновяване оплаквания се свеждат до твърдение за съществено нарушение на процесуалните правила и до нарушение на материалния закон, доколкото съдът е одобрил споразумение с приложение на член 66 от НК без основанията на този текст да са налице и доколкото не е предложил, в съответствие с правомощията си по НПК, промяна на споразумението в тази част.

За да прецени основателността, респективно неоснователността на направеното искане за възобновяване, САС на първо място проследи осъжданията на лицето, включая датата на деянията по тях, датата на влизане в сила на присъдите и определеното наказание. На тази основа бе установено следното:

1.

С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 8873/2010г. на СРС Д. Д. се е признал за виновен в извършване на престъпление по член 343б от НК, извършено на 22.05.2010 г., като му е наложено наказание пробация и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила от 11.11.2010 г.

2.

С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.№ 12046/2013 г. на СРС Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за деяние, осъществено на 10.03.2013 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено по реда на член 66 от НК с изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила от 08.05.2014 г.

3.

С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 15213/2019 на СРС Д. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 270 от НК и по член 345 от НК, за деяния, извършени на 14.05.2019 г., за които му е наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева.

2

Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на 27.09.2019 г.

Дението, по което е одобрено споразумение по делото, което се иска да бъде възобновено в настоящото производство, е извършено в периода 03.08.2021 г. 07.08.2021 г.

От посочените по – горе данни за съдимостта на Д. Д. е видно, че по последното от извършението от него деяния институтът на условното осъждане е бил неприложим.

Така е, защото при наличните доказателства може да се направи извод, че към момента на извършване на това деяние (03.08.2021г.-07.08.2021 г.) лицето не е било реабилитирано по реда на член 86 от НК, член 87 или член 88а от НК за осъждането си на условно наказание лишаване от свобода по н.о.х.д.№12046/2013 г. на СРС.

Няма данни по делото за извършена по това осъждане съдебна реабилитация.

Реабилитация по член 86 от НК също не е могла да настъпи, тъй като въз основа на наличните към момента данни по делото основателно може да се приеме, че осъденият е бил реабилитиран по право за осъждането си по н.о.х.д. №8873/2010г. на СРС, а съгласно член 86, ал. 2 от НК този институт не се прилага повторно.

Д. не е бил реабилитиран и по член 88а от НК за осъждането си по н.о.х.д.№ 12046/2013г. на СРС. Определението, с което е одобрено споразумение по това дело, е влязло в сила на 08.05.2014 г., като с него е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години. Изпитателният срок е изтекъл на 08.05.2014 г. и по аргумент от член 88, ал. 3 от НК от този момент е започнал да тече срокът по алинея 1 на същия текст, вр. с член 82, ал. 1, т. 4 от НК.

Този срок не е изтекъл към 03.08.2021 г. – 07.08.2021 г., когато е извършено деянието по процесното споразумение, което означава, че към този период Д. е осъждан на наказание лишаване от свобода и по отношение на него предпоставките за приложение на член 66 от НК не са били налице.

По изложените съображения с одобрение на споразумение в упоменатия вид и санкция районният съд е допуснал нарушение на материалния закон.

Доколкото материалноправните положения за приложение на института на условното осъждане са уредени в чл. 66, ал. 1 от НК, т.е. в материалния закон, а процесуалният ред за одобрение на споразумението и предложение за промени в него се съдържа в НПК, следва да се приеме, че актът на решаващия първи съд е постановен при нарушение на материалния закон, но и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила. В този смисъл са налице двете възобновителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, на които се е позовал главният прокурор в своето искане. Като основателно то следва да бъде уважено.

По делото няма доказателства за твърдените от защитата влошено здравословно състояние на осъдения и алкохолна зависимост. Дори такива да са налични, те не биха могли да доведат до отхвърляне на искането за възобновяване, защото в конкретния случай едно от основанията на чл. 66 НК, допускащо условно осъждане – осъденият да не е наказван на лишаване от свобода – не е налице.

Делото следва да се върне на РС-София за насрочване и разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. За да направи еднозначни и на пълно коректни изводи по въпросите с реабилитацията, районният съд следва да изиска справка, от която да е видно дали и кога точно е изтърпяно наказанието пробация и лишаване от правоуправление, наложено на осъдения Д. по н.о.х.д. №8873/2010 г. на СРС.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 6 състав

3

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по н.о.х.д. № 5095/22 на РС – София, НО, 16 състав.

ОТМЕНЯ определение от 20.04.2022 г., с което по същото дело е било одобрено споразумение по отношение на Д. Ч. Д..

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на РС – София от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4