Определение № 3897 от 11.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3897 гр. Варна, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501970 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.3, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №60599/15.08.2023г. от Н. В. М. , ЕГН: **********, чрез адв. С. Н. от АК Варна, против Определение №9260/02.08.2023г., по ч.гр.д. № 6197/2023г. по описа на ВРС, 31 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за спиране на изпълнителното производство по ИД №591/2023г. по описа на ЧСИ Христо Г., рег. №892 в КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд, на основание чл.420, ал.2 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно.

Счита, че първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК в несъответствие с духа на закона, приемайки, че всяка една от трите хипотези на посочената норма, обосноваващи искането за спиране, следва да бъде подкрепена с писмени доказателства. По отношение на искането за спиране, основаващо се на чл.420, ал.2, т.1 ГПК, жалбоподателят изразява становище, че с молбата си до ВРС е обосновал твърдението, че документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение не притежава качеството на „извлечение от счетоводните книги” по смисъла на чл.417, ал.2 ГПК и така въведеното твърдение не изисква ангажирането на други писмени доказателства, тъй като преценка относно качеството на предоставения от банката документ може да се извърши въз основа само на него. Относно разпоредбата на чл.420, ал.2, т.2 ГПК, жалбоподателят изразява становище, че също не следва да се представят допълнителни писмени доказателства, тъй като искането за спиране се основава на твърднението за наличие на неравноправни клаузи, които са част от договора, на който се основава претенцията на кредитора, представен по делото. Спрямо разпоредбата на чл.420, ал.2, т.3 ГПК намира, че изчислението на размера на вземането на взискателя се прави от обстоятелствата в документа, въз основа на който се издава заповедта за изпълнение. Оспорва и извода на съда, че представените 1 аргументи в молбата представляват възражения, които могат да бъдат предмет на разглеждане само в производсто по установителен иск по 422 ГПК, като счита, че изложените обстоятелства са пряко свързани с допуснатото незабавно принудително изпълнение, тъй като касаят именно основателността на конкретното изпълнение. Намира, че претендираното вземане на взискателя произтича от неравноправни клаузи, а именно тези, които уреждат едностранно увеличение на лихвата (чл.2, ал.5); методологията за определяне на лихвен процент (чл.3, ал.1, т.2; ал.2, ал.4, чл.7, ал.2, 5 и 7); обявяването на кредита за предсрочно изискуем (чл. 14 и част IV от Общите условия); предоставянето на пълна и ясна информация за общите разходи на кредита (чл.27); едностранното увеличаване на лихвата при липса на превод на месечно възнаграждение (чл. 20). За неправилно счита и изложеното от ВРС, че релевираните доводи на молителя по никакъв начин не разколебават удостоверителната сила на изпълнителното основание, въз основа на което е издадена заповедта по чл.417, ал.2 ГПК, тъй като обосновава наличието на съмнения относно качеството на документа, представен от банката, относно произтичането на вземането от неравноправни клаузи в договора, както и за неправилно изчисление на размера на вземането. Счита, че са налице предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК за постановяване на спиране на принудителното изпълнение и моли за отмяна на обжалваното определение, като бъде постановено друго, с което на основание чл. 420 от ГПК да бъде спряно принудителното изпълнение по и.д. 591/23г. по описа на ЧСИ Христо Г..

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Юробанк България“ АД, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че при издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са спазени законовите изисквания. Изразява становище, че в процесния договор всички клаузи са индивидуално уговорени и двустранно подписани. Счита, че констатацията, че е налице вероятна основателност клаузите за договорни и мораторни лихви и такси по договора да са неравноправни, противоречи на чл.143 ЗЗП и на чл.

3, ал. 1 от Директива 93/13/ЕИО. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваният акт да бъде потвърден.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице. С определение №3804/06.10.2023г. по в.ч.гр.д. №1953/2023г. по описа на ОС - Варна е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 6197/2023г. по описа на ВРС, поради което е налице интерес от разглеждане на жалбата срещу първоинстанционния акт по чл.420 ГПК. С оглед на изложеното, частната жалба е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред

РС

–

Варна е образувано по подадено заявление по чл.417 ГПК от „Юробанк България“ ООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжник Н. В. М. за следните суми: 28 011.76лв. главница за времето от 7.12.2022г. до 09.05.2023г. по договор за потребителски кредит от 7.01.2022г., 247.78лв. възнаградителна лихва за времето от 7.12.2022г. до 16.01.2023г., 1346.69лв. мораторна лихва за времето от 7.12.2022г. до 9.05.2023г. и 2 670.86лв. разноски по делото, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК 2 17.05.2023г. до окончателното плащане въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, а именно извлечение от счетоводни книги от 10.05.2023г. по договор за кредит №FL1246121/07.01.2022г.

В рамките на настоящата въззивна проверка не следва да бъдат обсъждани доводите на частния жалбоподател, касаещи редовността на извлечението от счетоводни книги, която е предпоставка за изначално допускане на незабавното изпълнение, които са били разгледани в производството по чл.419 ГПК по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение. Предмет на изследване в настоящото производство са визираните в чл.420 ГПК основания за спиране на вече постановеното незабавно изпълнение по реда на чл.417 и сл. ГПК.

От частния жалбоподател не са представени допълнителни писмени доказателства в подкрепа на молбата за спиране на изпълнението, поради което съдът следва да извърши проверка на хипотезите на чл.420, ал.2 ГПК въз основа на представените от заявителя документи. При преценка на същите, въззивният съд не намира основание за положителен извод за наличие на основание за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2, т.1-3 ГПК.

Представен е от банката двустранно подписан договор за потребителски кредит, обективиращ задължения на кредитополучателя Н. М., като при съпоставяне на отпуснатия размер на кредит и отразената като погасена част от кредита в извлечението от счетоводни книги, за целите на заповедното производство към настоящия момент не може да бъде направен извод за недължимост на вземането на банката, или неправилно изчисление на размера на вземането към потребителя.

Извършената служебна проверка на представените от заявителя договор за кредит и общи условия, не констатира очевидна неравноправност на клаузи в тях, установима в рамките на заповедното производство.

Договорът е сключен в изискуемата форма, като всички негови клаузи са отразени по ясен и разбираем начин.

По отношение на оплакванията за неравноправност на клаузи, уреждащи едностранно увеличение на лихвата, следва да се посочи, че лихвеният процент за първите 12 месеца от срока на договора е фиксиран на 4.80% /чл.3, ал.1, т.1 от договора/. За следващия период от тринадесетия месец лихвеният процент е променлив и се формира от референтен лихвен процент на банката „Прайм“ и фиксирана надбавка, който към датата на сключване на договора е посочен пак в размер на 4.80%. Видно от извлечението от счетоводни книги, предсрочната изискуемост на кредита е обявена поради допусната забава с начална дата 07.12.2022г. Договорът за кредит е сключен на 07.01.2022г. Т.е., основанието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е настъпило още през първата година, в която е прилаган фиксираният лихвен процент и задължението за лихва по претенцията е формирано без да бъде прилаган променливият лихвен процент, предвиден след изтичане на дванадесет месеца от срока на договора.

Поради това, доводите в тази връзка не могат да обосноват извод понастоящем за приложение на неравноправни клаузи досежно лихвения процент по договора.

Клаузата за предсрочна изискуемост е ясна, разбираема, приета от потребителя, приложима само при допуснато неизпълнение на договорните задължения от негова страна и не налага извод за уговорка във вреда на 3 потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Налага се извод за неоснователност на частната жалба. Поради съвпадане на крайния резултат с този, постановен от първата инстанция, обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9260/02.08.2023г., по ч.гр.д. № 6197/2023г. по описа на Районен съд - Варна, 31 съдебен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4