Решение № 165 от 14.04.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500995 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 307 от 02.09.2024 г., постановено по гр.д. № 337/2022 г. по описа на Районен съд – Костинброд, съдът е отхвърлил предявения от Д. Р. иск с правно основание по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците – Р. Д. В., М. К.

М. и В. К. М., да преустановят действията, с които й пречат да упражнява правото си на собственост, като премахнат всички незаконни сгради, построени в съсобствения на всички страни имот с идентификатор ***, намиращ се на адрес: Костинброд, ***, а именно:

1. Сграда /склад/ с площ от 6 кв.м., едноетажна, построена от панели с предна страна и вход от уличната регулация;

2. Сграда /гараж/, едноетажна с площ около 28 кв.м., построена от панели и вход към уличната регулация;

3. Трайно насаждение – лоза, намираща се между първите две сгради и сграда с идентификатор ***, собственост на ищцата;

4. Сграда, двуетажна с площ около 17 кв.м., представляваща баня с 1 тоалетна, пристроена към сграда с идентификатор ***, собственост на ответниците.

С решението съдът е отхвърлил и предявените от ответниците Р. Д. В., М.

К. М. и В. К. М. насрещни искове с правно основание по чл. 109 ЗС за осъждане на ищцата по първоначалния иск Д. Р. да преустанови действията, с които им пречи да упражняват правото си на собственост, като премахне:

1. Незаконна пристройка – навес, долепен към двуетажната жилищна сграда, собственост на ответниците;

2. Едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***;

3. Трайни насаждения – рози от северната страна на двуетажната жилищна сграда, собственост на ответниците;

4. Два броя видеокамери.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ищцата по първоначалния иск Д. Р., чрез адвокат Б. Н. е подала въззивна жалба срещу решението в частта, с която съдът е отхвърл предявеният от нея иск с правно основание по чл. 109 ЗС.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С въззивната жалба и с допълнението към нея се излагат доводи за неправилност на постановеното решение в обжалванта част. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че въпросите относно законността, респективно тъпимостта на процесните сгради не е предмет на делото, както и че сградата /склад/ с площ от 6 кв.м., е построена без одобрени строителни книжа и поради близкото й отстояние от сграда с идентификатор ***, собственост на ищцата, при евентуално срутване би молга да представлява опасност както за сградата, собственост на ищцата, така и за преминаващите през тесния проход лица. Твърди се, че с посочената сграда /склад/ се закриват прозорците в дневната на жалбоподателката. По същите съображения се иска да бъдат премахнати и построените и пристроени в имота Сграда /гараж/, едноетажна с площ около 28 кв.м и Сграда, двуетажна с площ около 17 кв.м., представляваща баня с тоалетна, пристроена към сграда с идентификатор ***. По отношение на последната се твърди, че че тази незаконна сграда засенчва повече от половината, ползвана от ищцата част от поземления имот. Твърди се, че процесната лоза е поставена над сградата /склад/, с което допълнително се закриват прозорците в дневната на ищцата.

2

С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на нов акт по същество на спора, с който предявеният от Д. Р. иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответниците Р. Д. В., М. К. М. и В. К. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се счита за неоснователна и се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от страна с право на обжалване и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана съображения: по същество същата е неоснователна по следните

По делото е безспорно установено, а и това се установява от представените по делото доказателства, че страните са съсобственици на поземления имот с идентификатор ***, който е съсобствен между страните при дялове от 1/2 част за ищцата и общо 1/2 част за ответниците.

Правата си страните са придобили по наследство от техните наследодатели К.

И. и К. В., които на свои ред са придобили имота с договор за продажба през 1965 г.

В имота са построени две жилищни сгради – източен и западен близнак, като западния близнат – едноетажна сграда е самостоятелна собственост на ищцата, а ответниците са собственици на двуетажната сграда – източен близнак. Сградите са разделени като самостоятелни обекти през 1997 г. след спогодба по съдебна делба.

Със съдебно решение от 1982 г. е разпределено ползването на поземления имот, като до момента това разпределение не е променяно, а частите, ползвани от страните са разделени от ограда.

Спорни по делото са въпросите дали съдът е следвало да се произнесе по законността, респективно търпимостта на сградите, за които се твърди, че са незаконно построени в имота, както и дали с тези постройки ответниците пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил въпроса относно 3 законността и/или търпимостта на построените от ответниците сгради предмет на делото. В първоинстанционното производство е прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че за сграда /склад/ с площ от около 6 кв.м. не е издавано разрешение за строеж и не са съгласувани технически проекти от гл. архитект на общ. Костинброд. Сградата няма статут и на „търпима“ по смисъла на ЗУТ.

За да бъде една сграда търпима тя трябва да отговаря на пар. 127, ал. 1 от ПРС към ЗИД на ЗУТ, а именно да е изградена до 31.03.2001 г. и да е била допустима по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно /ЗУТ/. В заключението изрично е посочено, че в случая категорично не е изпълнено второто условир – техническата състоятелност, тъй като не изпълнена нормата на чл. 42 от ЗУТ, а именно, че постойки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното заструяване. В настоящият случай процесната постройка – Сграда /склад/ с площ от 6 кв.м., едноетажна, не е гараж, работилница или обект за търговия и услуги, а е изградена между уличната регулация и сградите на основното заструяване, т.е. представлява незаконен строеж, който не е търпим.

По отношение на Сградата /гараж/, едноетажна с площ около 28 кв.м, е посочено, че също не е издавано разрешение за стровж и не са съгласувани технически проекти от гл. архитект на общ. Костинброд, но доколкото същата представлява гараж и е построена преди 31.03.2001 г. би могла да отговаря на давностното условие за търпимост, но доколкото по делото не е представено нотариално заверено съгласие от собственика на имот *** за изграждането на гаража на страничната регулация към момента на изграждането му и гаражът не отговаря на изискванията на чл. 41, ал. 2 ЗУТ и не е търпим стоеж. Що се отнася до Сграда, двуетажна с площ около 17 кв.м., представляваща баня с тоалетна, пристроена към сграда с идентификатор ***, собственост на ответниците. Вещото лице посочва, че същата е построена преди 1981 г., поради което няма как да не е нанесена на рег. План от 1983 г., а застроителният план тренира двете жилищни сгради – и тази на ищцата, и тази на ответниците, като съществуващи и ги запазва – дава им траен градоустоиствен статут, и по сегашното законодателство двете жилищни сгради са в режим на търпимост.

4

Следователно основателно е наведеното от жалбоподателя твърдение, че в случая процесните Сграда /склад/ и Сграда /гараж/, представляват незаконен строеж, извършен без строителни книжа и без да е допустим съобразно разпоредбите на ЗУТ /чл. 42, ал. 2 ЗУТ /, както и с оглед действащата към момента на изграждането им правна уредба /чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г. /. Наличието на незаконен строеж обаче не е достатъчно за уважаване на негаторния иск за премахването му, ако не е доказано, че този строеж създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело / т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/.

Искът по чл. 109 ЗС се характеризира с това, че с него ищецът търси защита на своето право на собственост, респ. ограничени вещни права върху конкретна вещ срещу такива неоснователни и противоправни действия на ответника, с които по пряк или косвен начин се оказва въздействие върху вещта. Специфичното при този иск е, че със своето неправомерно поведение ответната страна не отнема владението върху вещта от търсещия защитата, но в същото време се ограничава или се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост, тоест се затруднява възможността за правоимащия да използва вещта по предназначение.

Ответникът следва да извършва такива действия, с които надхвърля законните ограничения на собственото си право на собственост или пък се надхвърля обема на учредено ограничено вещно право, като по този начин се рефлектира и върху правната сфера на ищеца.

Негаторната защита се изразява в осъждане на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези действия, както и осъждането на лицето, поддържащо неоснователно създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, да премахне това състояние и да възстанови предишното.

За да бъде ангажирана отговорността на ответник по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, ищецът следва да докаже, че: е титуляр на правото, чието упражняване се смущава от поведението на ответника; че 5 поведението на ответната страна е неоснователно и противоправно; че се създават пречки за ищеца да използва в пълен обем правото си на собственост, респ. правото на ползване; причинната връзка между неоснователното поведение на ответника и ограничаването на пълноценното упражняване на правото на собственост/правото на ползване, което има ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. До същия извод ще се стигне и в хипотеза, когато действията са неоснователни, но с тях не се създават пречки на собственика, по-големи от обикновените.

В практиката си ВКС приема, че за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита на нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението /така Решение № 57/26.03.2013 г. по гр.д. № 907/2012 г. по описа на ВКС, II г. о. и Решение № 48/16.08.2017 г. по гр. д. № 3809/2016 г. по описа на ВКС II г. о. и др. /.

Ищцата обосновава иска си по чл. 109 ЗС, с твърдения че построената в непосредствена близост до жилищната сграда ползвана от ищцата Сграда /склад/ с площ от 6 кв.м., едноетажна, построена от панели с предна страна и вход от уличната регулация и пречи на ползването на собствената й сградата, тъй като затруднява минаването й. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно това оплакване на ищцата, тъй като тази сграда е построена в частта, ползвана от ответниците и е без значение дали там има ограда или сграда, след като същата се намира по линията за ползване от ответниците.