Решение № 42 от 12.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Русе, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Десислава Радева в присъствието на прокурора Х. Ст. М. като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20254500100553 по описа за 2025 година

Ищецът К. В. П. твърди, че с Постановление от 10.11.2016 г. на Окръжна Прокуратура-Русе било образувано ДП № 4762/2016 г. По него на 30.05.2017 г. той бил привлечен в качеството на обвиняем за престьпления по чл.255, ал.3 вр. чл.26 HК и пo чл.318 вр. чл. 20 вр. чл. 26 H К. Досъдебното производство било прекратено с постановление на ОП-Русе на 20.02.2025 г. , близо девет години след неговото образуване. Ищецът твърди, че е претърпял значителни неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от неоснователните обвинения спрямо него. B този период той бил семеен и баща на две малолетни деца / В., роден през *** г., и К., роден през *** г./. Непрекъснатите му ангажименти с органите на разследване, извършването на редица процесуално-следствени действия, като претърсвания и изземвания в дома, разпити и други, довели до влошаване на обстановката в семейството.Синовете му живеели в стрес, като съзнавали, че се случва нещо лошо. Сред колегите и приятелите на ищеца се разнесли слухове, че го чака затвор, защото е извършил „големи престъпления". Хората започнали да странят от н е г о и семейството му. По този начин били накърнени честта и достойнството на П., както и доброто м у име сред обществото. Освен това, наложените мерки за процесуална принуда, включително и ,,забрана за напускане на страната “, не давали възможност на ищеца да упражнява професията си „Капитан на кораб“. Това затруднило физическото съществуване на него и семейството му, поради липса на постоянни доходи за издръжка. Стигнало се до промяна в психическото състояние на ищеца. Той станал мрачен и потиснат, нямал желание за срещи с xopa, изморявал се лесно, страдал от безсъние.Наложили се многократни 1 консултации с психиатър, включително и стационарни лечения с диагноза „депресивен епизод“.Твърди, че това състояние продължава и понастоящем.

Сочи, че с оглед описаните събития, съпругата му охладняла към него и през 2018 г. двамата се развели, като упражняването на родителските права би л и предоставени на майката. Тези неудачи в семейството, както и невъзможността да има постоянни срещи с децата, влошил и още повече психическото състояние на ищеца.

Счита, че са налице предвидените в закона предпоставки да бъде ангажирана отговорността на насрещната страна и претендира да му бъде заплатено обезщетение за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име сред семейството и обществото и промяна в психичното състояние в резултат на незаконното обвинение, в размер на 45 900 лв., ведно със законната лихва от завеждането на делото . Претендира разноски за производството.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорват предявения иск. Правят възражение, че увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С Постановление от 10.11.2016 г. на Окръжна Прокуратура -Русе е било образувано ДП № 4762/2016 г. срещу неизвестен извършител.

По него на 30.05.2017 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престьпления по чл.255, ал.3 вр. чл.26 HК и пo чл.318 вр. чл. 20 вр. чл. 26 HК за това, че в периода 01.05.*** г.-03.05.2017 г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление-на четири пъти избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по ЗДДФЛ, като не подал декларации по него закон за 2013 г., *** г., 2015 г. и 2016 г., както и за това, че в периода м.януари *** г. до м.декември 2016 г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление-на пет пъти, в съучастие с Д. В. Л., от гр.Русе, като помагач, подпомогнал последния, чрез набавяне на средства-официални документи-копия на лични карти, издадени на пет различни лица, да си послужи с тези документи, с цел да заблуди длъжностно лице-служител от “ВЕТ 365“.

Със Заповед за задържане на лице № 336зз-51 от 30.05.2017 г. в 06,15 часа К. В. П. бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок от 24 часа.Лицето било освободено в него ден в 20,12 часа.

На същата дата по отношение на К. В. П. била постановена мярка за неотклонение “Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, внесена от лицето на 12.06.2017 г. В протокола за разпит на обвиняем от 30.07.2017 г. е отразено, че към него момент лицето е безработно. Постановената мярка за неотклонение била потвърдена с Определение № 289 от 05.06.2017 г., постановено по ч.н.дело № 377/2017 г. по описа на Апелативен съдВ.Търново.

2

Трудовото правоотношение на лицето с “***“ ЕООД-Русе било прекратено със Заповед № 12 от 15.05.2017 г. по взаимно съгласие на страните.

От Справка за съдимост е видно, че К. В. П. е бил осъден по НОХД № 1666/2001 г. по описа на РРС за деяние, извършено на 17.07.2001 г. в гр.Русе по чл.343б, ал.1 вр. чл.343г вр, чл.78а, вр. чл.54 НК, като е бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба, както и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. За периода 10.11.2006 г.-10.11.*** г. , по силата на Споразумение № 141 от 14.07.2005 г. по НОХД № 233582005 г. по описа на РРС, лицето изтърпяло наказание пробация и било лишено от правото да управлява МПС за срок от една година за деяние, извършено на 21.06.2005 г. по чл.343б, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ НК, за което бил реабилитиран на 14.02.*** г. По НОХД № 497/2006 г. по описа на РРС ищецът сключил Споразумение № 52 от 13.02.2006 г. за престъпление от 07.02.2006 г. по чл.194 ал.1 и чл.54 НК. С него му било наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като на основание чл.66 ал.1 НК наказанието било отложено за срок от три години. На 06.04.2016 г. е настъпила реабилитация на основание чл.88а НК.

С Постановление от 01.06.2017 г. прокурор при Окръжна прокуратураРусе, като взел предвид наличните до него момент данни по наказателното производство, обстоятелството, че К. В. П. пребивава постоянно на територията на гр.Русе, но на адрес, за който няма адресна регистрация, при съобразяване, че за деянието, за което на лицето било повдигнато обвинение по чл.255, ал.3 НК е “тежко“ по смисъла на чл.93,т.7 НК и умишлено, а за двете деяния е предвидена санкция “Лишаване от свобода“ за срок от три до осем години и глоба, наложил забрана на ищеца да напуска пределите на Република България, без съответно разрешение от наблюдаващия прокурор. .

Мярката била отменена на 30.11.2018 г.Последвало постановление от същата дата и с аналогичен резултат по отношение мярката за неотклонение “Парична гаранция“.

На 13.11.2017 г. от ищеца били иззети с протокол за претърсване и изземване 21 бр. вещи-банкови карти, СИМ карти, мобилни телефони, таблети, стационарни компютърни конфигурации, тетрадка, няколко броя флаш памет, рутер, преносим компютър.

Същите били върнати на собственика им на 11.07.2025 г.

По ДП № 4762/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура-Русе, освен К.

В. П. в качеството на обвиняеми са били привлечени още шест лица. В хода на производството били събрани множество писмени доказателства, иззети веществени доказателства, разпитани били свидетели /над 210 човека/, изготвени експертизи, изисквана информация и извършвани справки от различни институции, включително по линия на международното сътрудничество по наказателни дела. Доказателственият материал се съдържа в 74 папки, подредени в 24 тома.

Досъдебното производство б и л о прекратено с постановление на 3

ОП-Русе на 20.02.2025 г. В мотивите на акта е посочено, че повдигнатото обвинение срещу К. В. П. за извършено престъпление по чл.318 вр. чл.200,ал.4, вр. чл.26,ал.1 НК следва да бъде прекратено, тъй като към момента на довършване на деянието-30.05.2017 г. е изтекъл срокът по чл.81, ал.3 вр. чл.80,ал.1, т.4 НК, който не позволява провеждане на наказателно разследване. Предвиденото в закона наказание за това престъпление е “Лишаване от свобода“ до две години или “Пробация“.

На 27.03.2025 г. ищецът подал пред Инспектората към ВСС заявление по Глава трета „а“ от ЗСВ във връзка с пр.пр. № 4762/2016 г. по описа на ОПРусе. На лицето било предложено споразумение, което било прието и на 01.10.2025 г. на К. В. П. била изплатена сумата от 6 100 лв., представляваща обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок.

Видно от представените по делото доказателства, към датата на повдигане на обвинението, ищецът е бил на 35 години, безработен, семеен с две малолетни деца-на 9 години и на 2 години. С влязло в сила Решение № 9 от 04.01.2018 г., постановено по гр.дело № 8245/2017 г. по описа на Районен съд-Русе бил прекратен с развод по взаимно съгласие сключеният граждански брак между К. В. П. и св.Е. А. П., като на последната били предоставени родителските права по отношение на децата и при нея било определено местоживеенето им.

За установяване на търпените от ищеца болки и страдания от негова страна са ангажирани гласни доказателства. Св.Ев.П. установява, че семейният им живот с ищеца протичал щастливо и хармонично до 2017 г.

Съпругът й бил много харизматичен, душата на компанията, отнасял се страхотно към нея и децата.Същият имал завършено средно образование като ,,моряк‘‘, но взел изпити и да стане капитан на кораб. Когато К. започнал да пътува, един месец си бил вкъщи и един месец на работа. Свидетелката сочи, че до пролетта на 2016 г. семейството им водило спокоен и щастлив живот.

Описва деня, когато към 05,30 часа сутринта в дома им бил извършен обиск от органите на полицията как всички били стресирани и уплашени какво се случва. К. бил отведен да даде показания. Впоследствие разбрали, че трябва да се плати гаранция, за да го пуснат. Наложило се да изтеглят заем, защото не разполагали с нужната сума. Свидетелката сочи, че от този момент у съпруга й постепенно настъпила промяна в поведението. Семейните им приятели разбрали за повдигнатото срещу К. обвинение и започнали да странят от тях.

Такава била реакцията и на роднините на свидетелката. Ищецът се затворил в себе си, станал апатичен, а на моменти избухвал по незначителни поводи.

Допълнително се тревожил, че му била наложена забрана да пътува. Налагало се да разчита на финансова помощ от двама-трима приятели. Единият от тях дори му подарил автомобил, за да карат децата до училище, защото се наложило да продадат техния, за да си осигурят някакви доходи. За да подпомогне семейството финансово, свидетелката започнала малък бизнес, но той не бил достатъчен да покрива разходите им. Наложило се да изтегли много 4 заеми, тъй като К. имал запор на трудовите доходи. В някакъв период от време свидетелката назначила съпруга си на минимална работна заплата, но той не бил на себе си и рядко се справял с трудовите си задължения. Тези финансови проблеми допълнително нагнетили взаимоотношенията между съпрузите и влошили психичното състояние на ищеца. Наложило се последният периодично да търси специализирана помощ.

Ев.П. установява, че към началото на процесния период съпругът й работил като капитан на кораб. Такива доказателства в хода на делото не бяха представени. Към датата на повдигане на обвинението ищецът е бил безработен, като трудовото му правоотношение е било прекратено по чл.325 т.1 КТ.

След като отменили забраната на ищеца да пътува, той успял да си намери работа на кораб като моряк. След няколко месеца отново изпаднал в депресия и се наложило да търси медицинска помощ. Свидетелката сочи, че от 2023 г. бившият й съпруг работи като капитан и се върнал към нормалните си доходи.

Ев.П. установява, че двамата с ищеца положили много усилия да запазят семейството си, но воденото срещу К. наказателно производство изключително го променило като човек.Той се отдръпнал от нея и от децата им.Загубил почти всичките си приятели, съседите им го гледали подозрително. Ев.П. сочи, че независимо от развода, в някакъв период от време, двамата с ищеца продължили да живеят заедно, заради децата им, но не успели да преодолеят душевните проблеми на К..Уточнява, че към днешна дата отношенията им вече са по-добри, както и между бащата и децата. В този смисъл са показанията и на св.Цв.Д. и св.Пл.К., приятели на ищеца.