Решение № 7067 от 05.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7067 гр. С, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110101477 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Г. А. Д. , ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“С С“ № ..., чрез адв.З. със съдебен адрес гр.С, ж.к.Л 3, ул.“Г. Д“ № 6, ТК „С М“, офис 14, против „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, уб.“С“ № ..., представлявано от Н П П, с която са предявени два обективно кумулативно съединени иска, както следва: 1/ за прогласяване на нищожност неустойка, уговорена в чл.11, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ....../29.12.2022 г. и 2/ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 145.41 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по чл.11, ал.1 от договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.12.2022 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем № ..., по силата на който му била предоставена в заем парична сума в размер на 500 лв., платима на 11 седмични вноски, без посочен месечен лихвен процент.

Сочи, че в чл.5, ал.1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поради не представяне на обезпечението, още със сключване на договора, на основание чл.11, ал.1 на ищеца била начислена неустойка в размер на 145.41 лева, чието връщане претендира в настоящото производство, поради нищожността на тази клауза. Ищецът твърди, че на 29.12.2022 г. погасил сумата от 61.00 лева, а на 05.01.2023 г. сумата от 610 .00 лева, или общо 671,00 лева, с която кредита бил изплатен изцяло. Смята обаче, че процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Отделно от това навежда доводи, че не е написан по ясен и разбираем начин, както и че с шрифт не по-малък от 12. Позовава се и на чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Излага 1 още, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои точно компоненти са включени в него и как се формира, което е в противоречие с разпоредбите на ЗПК. Според ищеца, процесният договор противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК, Поддържа се, че в договора не е посочена каква е договорна лихва, а изискването за представяне на обезпечение представлява заобикаляне на закона, противоречи на добрите нрави и представлява неравноправна клауза. В частност се твърди, че неустоечната клауза като неравноправна е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че тя не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил сумата на неустойка в ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед на това се поддържа становище, че ответникът е заобиколил и изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.

Ответникът признава, че между страните на 29.12.2022 г. е сключ ен договор за предоставяне на паричен заем, по силата на който е предоставил на ищеца в заем сума в размер на 500 лв. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора.

В отговора на исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен в съответствие с императивната норма на чл.11 от ЗПК и в частност на т.10 от посочената разпоредба.

Ответникът оспорва процесната неустойка да се включва в ГПР, като в тази насока се позовава на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, в които са уредени компонентите на ГПР. Според ответника, неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на кредитополучателя, който разход е изключен изрично от ГПР с чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК.

Отбелязва, че начислената по договора неустойка от 49.93 % е в рамките на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК, като ищеца се е запознал преди сключване на договора с този размер, както и с изискването за осигуряване на поръчители или банкова гаранция. В тази насока се позовава и на практика на Съда на Европейския съюз – Определение от 16 ноември 2010 г.

Pohotovost C-76/10 EU: C:2010:685, m.69 и 70.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че процесния договор за кредит противоречи на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен както размера на годишния лихвен процент, така и размера на ГПР, без да е налице скрито оскъпяване.

Ответникът твърди, че размерите на тези разходи по кредита са в рамките на въведените в закона ограничения, като ГПР е изчислен по формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР на ЗПК. Обръща се внимание, че не е необходимо изрично и изчерпателно да се изброяват всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването му, което осигурява възможност на потребителя да се запознае с размера на сумата, която ще върне по процесния договор.

Отделно ответникът поддържа становище, че процесната неустойка отговаря на нейните обезпечителна и обезщетителна функции, като размерът й е съответен на тях.

Отбелязва, че в случая той предоставя високо рисков заем на потребител с бързо одобрение, за който трябва да бъде предоставена гаранция. Нещо повече, според ответника, доколкото ищецът е бил наясно от самото начало за изискването за предоставяне на обезпечение, той е 2 договарял недобросъвестно в нарушение на чл.12 от ЗЗД с намерение да не предостави такова.

По отношение наведените доводи за нищожност на клаузата за договорна лихва се отбелязва, че същата е включена в ГПР, който пък е в рамките на предвидените пределни размери по чл.19, ал.4 от ЗПК. Изразява се становище, че клаузата, касаеща договорната лихва е написана по ясен и разбираем начин, което съобразно цитирана от ответника практика на ВКС, не дава възможност се квалифицира като неравноправна, макар и да не е индивидуално договорена.

По сходни съображения се обосновава и довод, че в случая не е налице заблуждаваща търговска практика. В тази насока се твърди, че е в процесния договор за кредит ясно са посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на неустойката в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение.

Ответникът се позовава на т.18 от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО, в която се посочва като база за сравнение на средния потребител такъв, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културните и лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Твърди, че той е насочил своите усилия именно към средния потребител като предоставя изчерпателна информация за своите продукти и за начина на кандидатстване по общодостъпните канали, при което предпазливият среден потребител не може да изпадне в заблуждение.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът депозира писмено становище по делото.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка чл.26 ЗЗД, чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на клауза от договор за кредит и за осъждане на ответника да заплати на ищеца по реда на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сума, платена без основание по квалифицираната като нищожна клауза.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.146 от ЗЗП, съдът намира следното:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 29.12.2022 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ..., по силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 500.00 лв., която следвало да бъде върната на 11 броя седмични вноски, всяка по 61.00 лв. Посочен е ГЛП от 40,05 %, ГПР от 49,93 % и обща дължима сума по кредита от 671.00 лв. с включена лхива и неустойка от 145.41 лв., респ. 525.59 лв. с включена само договорна лихва. Не е спорно, че сумата е усвоена.

С оспорената разпоредба на чл.11, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че непредстави договореното в чл.5 обезпечение в 3-дневен срок от датата на сключване на договора или то не отговаря на посочените изисквания, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 145.41 лв. В чл.5 от договора ,към който препраща чл.11, ал.1 е предвидено задължение за заемополучателя да обезпечи отпуснатия му кредит с 1/ безусловна банкова гаранция от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане по договора, включваща главница и лихва, или 2/ 3 поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на подробно изброени изисквания /относно месечен доход, условия, при които полагат труд, наличие на други задължения и т.н./ или 2/ банкова гаранция от одобрена от кредитора банка,съгласно списък, публикуван на интеренет страницата на кредитора.

Съдът намира, че процесната клауза от договора е нищожна доколкото установява задължение, което противоречи на добрите нрави. Критериите за това се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили задължение за заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в 3-дневен срок, считано от деня на сключване на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 145.41 лв.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора. Установява се, че размерът на уговорената неустойка е значителен с оглед размера на предоставения заем. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, както размера на вноските нараства с 57.11 лв. първата вноска и 8.83 лв. за всяка следваща. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.