Решение № 10 от 22.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. КърджА., 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20255100500348 по описа за 2025 година С Решение рег. № 449/02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 132/2025 г. по описа на Районен съд – К. е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. В. Е., Ф. Ю. А. и В. В. А. срещу Т. Я. Д. иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за унищожаване на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.2023 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № ***, том *, peг. № ****, дело №****** г. на нотариус Е. К.-С., с peг. № ***, с район на действие Районен съд – К., вписан в службата по вписванията при Районен съд – К. с дв.вх.peг. №*** от *****г., с акт №***, том **, дело № ******* година, с който на 15.12.2023 г. С. В. И. приживе и като единствен собственик продала на ответника Т. Я. Д. своя недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.***.**.*.* по КККР на град К., одобрени със Заповед № РД-**-** от 18.10.2006 година на Изпълнителният директор на А. по к., с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелният обект от 11.03.2014 година, с адрес на имота: град К., кв.

“Г.“, ул. „Л. Д.“ № *, бл. *, ет. *, апартамент № *, който обект се намира на втория етаж в сграда с идентификатор № *****.***.**.*, с предназначение на сградата: О., разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.***.** по КККР на град К., с предназначение жилище-апартамент, на едно ниво, със застроена площ от 50,39 кв.м., състоящ се от две стаи, санитарен възел, антре и балкон, стар идентификатор на обекта № *****.***.**.*.*, при граници: от юг- апартамент № *, от запад - коридор, от горе - апартамент №**, от долу1 партер и при граници на обекта съгласно схема: на същия етаж - обект с идентификатор № *****.***.**.*.*, обект с идентификатор № *****.***.**.*.*, под обекта - обект с идентификатор № *****.***.**.*.**, над обекта-обект с идентификатор № *****.***.**.*.**, ведно с 1,180% идеални части от общите части на сградата възлизащи в размер на 7,62 кв.м. и правото на строеж за 58,01 кв.м. върху мястото, в което е построена сградата.

Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н. В. Е., Ф. Ю. А. и В.

В. А. са осъдени да заплатят на Т. Я. Д. направените по делото разноски в общ размер на 2 720 лева.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. В. Е., Ф. Ю. А. и В. В. А. чрез представител по пълномощие адв. Х. К. от АК – К., с която решението се обжалва изцяло, като неправилно и необосновано. Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд е постановил решението в противоречие с всички събрани по делото писмени доказателства /медицински документи/. Оспорват изводите на съда, с доводи, че към 15.12.2023 г. наследодателката им С. В. И. е продала процесният апартамент № * вследствие на тежкото си психическо заболяване, тъй като е била в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си или в състояние на разстроено съзнание.

В жалбата се сочи, че за да се допусне унищожаване на договора на чл.

31, ал. 1 от ЗЗД е необходимо лицето, което го е сключило, да е напълно дееспособно, т.е. да не е било поставено под запрещение, но опорочаващият факт – волеизявлението да е извършено в момент, в който лицето не е могло да разбира и ръководи действията си, понеже се е намирало в състояние, обуславящо поставянето му под запрещение/поради слабоумие или душевна болест/, какъвто е настоящият случай.

Сочи се още в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗЗД, унищожението на договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор, като без значение е продължителността на това състояние.

Според жалбоподателите в случая е определящо състоянието на лицето към момента на извършването на сделката и по-специално дА. това му състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и изрази волята си. Сочат, че сключването на процесния договор е лишено от всякаква житейска и правна логика, а съдържанието му свидетелства за неспособността на страната да действа разумно. Ето защо считат, че когато договорът е сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум, т.е. липсва елемента “съзнаване“, което означава да знае, да разбира какво върши, да има ясна представа за постъпките и състоянието си, поради което и фактическият състав на чл.31, ал.1 от ЗЗД е проявление на несъзнавана липса на воля, 2 какъвто е настоящият случай.

Тъй като по делото се установило, че общата наследодателка на жалбоподателите С. В. И. към 15.12.2023 г. - датата, на която продала процесния апартамент №*, не е била поставена под запрещение и според закона се считала за дееспособно лице, въззивниците твърдят, че в случая е нА.це втората хипотеза - чл.31, ал.2 от ЗЗД, според която недееспособността произтича от съдържанието на самия договор. Видно от съдържанието на договора за покупко-продажба, процесният недвижим имот бил продаден на изключително занижена цена, а именно за 9 000 лева, въпреки че данъчната му оценка към този момент била в размер 21 258.76 лева, или близо два пъти и половина дори и под данъчната оценка на имота, и пет пъти и половина под реалната му пазарна стойност, която възлизала в размер над 50 000 лева. Като показател в тази насока бил факта, че първият купувач – ответникът Т. Я. Д., след три календарни месеца от придобиването на недвижимия имот, продал същия на трето лице – В. Т. Ч. за сумата от 22 000 лева, която се явявала в размер на два пъти и половина над сумата за която го придобил. Този факт се установявал от приетия като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № **, том *, peг. № ***,дело № ***** г. на нотариус Е. К.-С., с peг. № ***, с район на действие Районен съд-К., вписан в службата по влисванията - имотен регистър при Районен съд-К., с дв.вх.рег.

№ *** от 19.03.2024 година, с акт №**, том *, дело №****** г.. С оглед на горепосоченото жалбоподателите считат, че към 15.12.2023 г. общата им наследодателка С. В. И. не е съзнавала първо, че продава апартамента си и второ, че го продала на изключително занижена цена или вследствие на тежкото си състояние въобще не е съзнавала какво прави, независимо от отразено в процесния нотариален акт.

Според жалбоподателите, съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и да търси каква е била действителната обща воля на страните по процесния договор за покупко-продажбата на недвижимия имот, тъй като такава липсвала – С. В. И. като продавач не разбирала и не ръководела действията си, а ответникът Т. Я. Д., като купувач се възползвал от това й състояние. В допълнение бил и факта, че след изтичане на точно 45 календарни дни от продажбата С. В. И. починала и не могла да се възползва от запазеното право на ползване, отразеното в процесния нотариален акт.

Не на последно място жалбоподателите считат, че съдът служебно следвало да следи за хипотезата на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, а именно за нА.чието на нищожност, поради накърняване на добрите нрави на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.2023 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, със запазено вещно право на ползване №***, том *, peг.№*****,дело №***** година на нотариус Е. К.-С., с peг.№***, с район на действие Районен съд - К., както е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правната сделка или на отделни клаузи, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, по 3 смисъла на Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г., постановено по тълкувателно дело №1/2020 г. по описа на ВКС.

В жалбата се посочва, че принципът на законността изисква съдът да приложи императивната правна норма, която е от значение за решаване на правния спор, дори и страните да не са се позовА. на нея и да осигури прилагането на закона въз основа на разпоредбите, уреждащи недействителността, които са императивни и са установени в публичен интерес за да бъдат защитени общественият ред и правната сигурност. При нарушение на добрите нрави е възможно да е нА.це поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката и тогава нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на сделката да бъде установен предварително по съдебен ред, тъй като нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравяни, предвид че нищожността е най-тежкият порок на сделките, който ги лишава от правно значение. В този смисъл жалбоподателите сочат съдебна практика. Молят въззивния съд да отмяни обжалваното решение и да постанови ново решение, с което на основание чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД да констатира нищожността на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, със запазено вещно право на ползване №***, том *, peг. № ****, дело №****** г. на нотариус Е. К.-С., с peг. №***, с район на действиеРайонен съд-К.. и предявеният им иск с правно основание чл.31 от ЗЗД да бъде уважен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т. Я. Д., чрез представител по пълномощие адв. Н. М. от АК – К., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Изтъква се, че искът е недопустим, тъй като съгласно чл. 32 от ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, а в конкретния казус ищците не са страни по сделката, чието унищожение се иска. Оспорва оплакванията, изложени във въззивната жалба против така постановеното решение като необосновани и в противоречие с приетите по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви относно неоснователността на предявения иск, които следва да бъдат споделени изцяло. Оспорва твърденията на въззивниците, че наследодателка им С. И. към 15.12.2023 г. – датата на изповядване на сделката пред нотариус Е. К., е страдала от психично заболяване, което не й позволява да разбира или да ръководи действията си. Поддържа, че същите са опровергани от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В тази насока сочи показанията на св. Е. К. - нотариуса, изповядал атакуваната сделка, както и показанията на св.

М., съседка и приятелка на С. И., и св. Г., според които, преди да почине съседката им не е демонстрирала поведение, което да им подскаже, че не е добре психически, че не разбира какво прави и какви действия извършва. В разговорите си с нея те не били оставА. с впечатление, че жената не е адекватна. Изтъква и приетата по делото послесмъртна комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза, която установила, че С. И. е страдала 4 от параноидна шизофрения от 2019 г., но същата е била в медицинска ремисия и след като не била поставена под запрещение, е могла да осъзнава извършеното от нея и да ръководи постъпките и действията си. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание жалбоподателите Н. В. Е., Ф. Ю. А. и В. В. А., представлявани от пълномощника си адв. Х. К. от АК – К.., поддържат жалбата по съображенията, изложени в същата. Правят възражение за прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна.