Определение № 24 от 09.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. С.З., 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500465 по описа за 2024 година Производство по чл. 423, ал. 1, т. 1и 2 от ГПК.

Образувано по възражение от 13.08.2024 г., подадено от М. К. М., чрез пълномощника му адв. А. М., в което твърди, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3592/2013г. по описа на Старозагорския районен съд не му е надлежно връчена.

Въззивникът сочи, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.

Сочи, че на 01.08.2024г. длъжникът е узнал за въпросната заповед за изпълнение в кантората на ЧСИ Г.И. и му било връчено съобщение и копие от изпълнителен лист за образуваното изпълнително дело.

Твърди, че длъжникът е бил лишен от правото да се защити и подаде своевременно възражение по Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3592/2013г. по описа на РС-С.З..

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по възражението и отговора, намира за установено следното:

Възражението срещу издадената заповед за изпълнение е подадено на 13.08.2024г., а страната твърди, че узнала за образуваното срещу нея изпълнително дело на 01.08.2024г.

Ето защо, съдът приема, че възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок по чл.423, ал.1 от ГПК от узнаването на заповедта за изпълнение от легитимирана страна, поради което е допустимо.

По заявление от „Б.П.Б.“ АД, гр.С. против М. К. М. до Старозагорския районен съд е било образувано ч.гр.д. № 3592/2013 г. по описа на съда, издадена е Заповед № 2220 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 31.07.2013г. Съобщението до длъжника е връчено на 08.02.2017г. на К.

1

М. – баща на длъжника М. К. М.. С оглед на това РС е приел, че следва да се счита за редовно връчено и да се приложи към делото съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение.

Разгледана по същество, съдът намира възражението на длъжника за неоснователно и недоказано.

Разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК предвижда хипотеза, при която заповедта за изпълнение да не е връчена надлежно на страната, до която е адресирана. От данните по делото не се установява, че заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да не е връчена надлежно на лицето М. К. М..

Не е налице хипотезата на чл.423, ал.1 т.2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на 08.02.2017г. на неговия баща- К. М., като в деня на връчването си той е имал обичайно местопребиваване на територията на р. Б..

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че длъжникът е получил съобщението за издадената заповед по ч. гр.д.№ 3592/2013г. по описа на Старозагорския районен съд надлежно.

Предвид изложените съображения, Старозагорския окръжен съд, в настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и НЕ ПРИЕМА възражение от длъжника М.

К. М. ЕГН ********** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 2220/31.07.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 3592/2013 г., по описа на Старозагорския районен съд, на осн. чл.423, ал.3, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

ВРЪЩА изп. д. № 20137650401813 на ЧСИ Г.И. с рег. № 765 в регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З. за продължаване на изпълнителните действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2