Решение № 128 от 09.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. К., 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20255510200179 по описа за 2025 година Обжалван е Електронен фиш, Серия К № ***** на ОДМВР-С.З..

Жалбоподателят О. М. Х., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва авторството на извършеното нарушение.

В с.з. редовно призован не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. П., който в писмена молба моли съда да отмени ЕФ. Претендира за разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна, но по съображения, различни от посочените в нея.

В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна система (АИС) по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 28.09.2022 г. в 10.57 ч. в гр. К. на бул. „Р.д.“ до „А.“ АД жалбоподателят е управлявал в посока северюг към с. Б. МПС-во „М. ***“ с рег. № ****** със скорост 61 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важаща за населено място, с което е извършил нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от фотоснимка, справка за регистрация, справка АИС-АНД, Удостоверение за одобрен тип за измерване, Протокол за лабораторна проверка, Удостоверение и Протокол за използване на АТСС, 1 които кореспондират помежду си.

В жалбата се оспорва авторството на деянието. В подкрепа на възражението е било представено Експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че жалбоподателят е със 100 % загубена работоспособност поради отлепяне на ретината и кривогледство.

По смисъл се насочва вниманието на съда към обективна невъзможност за извършване на нарушението.

Съдът не приема това възражение.

С чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборима презумпция, според която собственика на управляваното МПС-во отговаря за извършеното нарушение, а съгласно справката за регистрация жалбоподателят е собственик на МПС-во „М. ***“ с рег. № ******.

За да се обори тази презумпция е необходимо собственикът на МПС-во да осъществи фактическия състав на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, който изисква подаване на декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие от неговото свидетелство за управление. В случая жалбоподателят макар и да е подал декларация и е посочил поименно лицето, не е представил копие от свидетелството му за управление. Изискването на второто условие е да се избегне злоупотребата за набедяване в извършването на нарушение.

Съдът констатира, че скоростта е била установена с технически изправно средство от одобрен тип чрез оператор преминал съответното обучение.

Съгласно инструкцията за използване на техническото средство (л. 17, стр. 5), същото може да измерва скорост на един от няколко автомобила чрез лазерна измервателна зона, която попада върху съответния автомобил, обозначена с мислената вертикална линия, образувана от маркерите върху хоризонталните линии на фотоснимката.

Следователно правилно е било установено, че жалбоподателят се е движил със скорост 61 км/ч.

Съдът констатира, че при издаване на ЕФ АИС не е спазила изискването на чл.

16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), според който от измерената скорост се приспада максимално допустимата грешка по чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

В чл. 755, ал. 1, т. 2 от НСИПМК е посочено, че грешката при измерване до 100 км/ч е ± 3 км/ч, което при обичайния толеранс от -3 км/ч превишената скорост е 8 км/ч.

В чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗДвП минимално наказуемата превишена скорост е 10 2 км/ч.

При тези нови фактически положения и правни ограничения, съдът от една страна счита, че ЕФ е бил издаден в нарушение на чл. 16, ал. 5 от Наредбата във вр. чл. 755, ал. 1, т. 2 от НСИПМК, а др. страна деянието се явява ненаказуемо след прилагането им.

По тези съображения ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.

Основателно е искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К № ***** на ОДМВР - С.З., с което на жалбоподателя О. М. Х. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50.

ОСЪЖДА ОДМВР-С.З. ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - С.З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3