Решение № 506 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 40/2025
- Вид
- Решение № 506
- Подписан
- 29.04.2025
- В сила
- 13.06.2025
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 270, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354в, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 506 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20255300100040 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от Д. С. П. срещу Прокуратура на Република България.
Ищецът твърди, че бил обвинен в извършването на 343б, ал. 1 НК. С присъда по НОХД 699/2023 на РС Асеновград бил признат за виновен. Съдебният акт бил отменен от въззивния съд и ищецът бил оправдан напълно. Оправдателната присъда Пловдив влязла в сила на 01.10.2024 г. Поради воденото наказателното производство в периода от 18.05.2023 г. до 01.10.2024 г. ищецът твърди, че е претърпял тежък стрес.
Бил заплашен от реална възможност да бъде изолиран за дълъг период от време в затвора за деяние което не представлявало престъпление. Наред с това бил задържан за 72 часа, преживял стрес, унижение, тежки душевни терзания, отчуждил се, срамувал се от близките си, силно ограничил социалните си контакти, станал мнителен, раздразнителен, депресиран. Твърди, че се наложило да напусне работата си във ****************. Наред с това твърди, че претърпял имуществени вреди в размер на платени от него адвокатски възнаграждение по досъдебното и въззивното производство. Поради изложеното претендира присъждането на обезщетение в размер на 60 000 лева за неимуществени вреди и 4000 за имуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорват исковете.
1
Изтъква, че твърденията на ищеца за постановена оправдателна присъда не са подкрепени с доказателства. Наред с това счита, че претендираната сума не отговаря на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не били ангажирани и доказателства за претъпени морални вреди. В същото време заявява, че ищецът към момента бил осъждан два пъти, веднъж през 2022 г. и през 2024 г. Изтъква, че процесното обвинение не било първото за ищеца, като вече бил осъждан за умишлено престъпление. Счита, че прокуратурата не отговаря за това, че информацията за обвинението е станала доС.ие на трети лица, защото не била разгласявана информация.
Изтъква се, че липсва медицинска документация относно твърденията депресия, раздразнителност и посещаване на психолог и психиатър. Оспорват се и твърденията относно връзката на обвинението с напускането на работата на ищеца. Поради изложеното намира, че претендираният размер на неимуществените вреди е изключително завишен и не съответствал на икономическите страндарти в страната.
Оспорва се и претенцията за имуществени вреди поради липсата на доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по настоящото дело НОХД 699/2023 г. на РС-Асеновград се установява, че досъдебното производство е било образувано с постановление на 18.07.2022 г., за деяние по 343б, ал. 1 НК от 30.06.2022 г.
На 30.06.2022 г. е била извършена проверка от органите на МВР на лек автомобил и обиск на ищеца.
На 01.07.2022 г. ищецът е дал обяснения, като от същата дата е извършено и медицинско изследване.
С постановление от 18.05.2023 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, предвиждащ лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба до 1000 лева. На същата дата ищецът е дал обяснения.
С постановление от 06.06.2023 г. ищецът е задържан за срок от 72 часа, след което е направено искане за вземане на мярка „Задържане под стража“, като е извършен личен обиск. Искането е оставено без уважение от РС, като е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лева, която също е отменена от ОС, като по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение. Подсъдимият е бил задържан в рамките на няколко часа на 06.06.2023 г.
На 28.07.2023 г. е извършена нова химическа експертиза, а на 31.08.2023 г. е извършено ново привличане на ищеца като обвиняем, след което на 18.09.2023 г. е предявено разследването.
2
На 19.10.2023 г. е извършено ново предявяване на разследването, поради извършени нови процесуални действия.
На 20.11.2023 е внесен обвинителен акт, с който ищецът е обвинен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Проведени за о.с.з. на 19.12.2023 г. (не е даден ход, поради неявяване на защитник); 18.01.2024 г.; 14.02.2024 г.; 20.03.2024 г. и 17.04.2024 г.
С присъда от 17.04.2024 г. ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като е осъден на 1 година лишаване от свобода и е оправдан по част от обвинението. Наложено е и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 год. и 6 месеца, като е постановено да изтърпи и предходно наказание лишаване от свобода от 6 месеца по предходно наказателно дело.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия и протестирана от прокурора.
Във въззивното производство са проведени о.с.з. на 30.07.2024 г. (не е даден ход поради неявяване на защитник); 12.09.2024 г. и 01.10.2024 г. С присъда от 01.10.2024 г. по ВНОХД № 1301/2024 г. на ОС-Пловдив е отменена присъдата в осъдителната част и вместо това Д. П. е признат за невиновен и е оправдан на основание чл. 304 НПК.
Срещу присъдата не е постъпил протест и същата е влязла в сила на 17.10.2024 г.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към момента на наказателното производство ищецът е бил осъждан за престъпление по чл. 354в, ал.
1 НК, а по време на процесното наказателно производство е одобрено споразумение от началото на 2024 г., с което е признат за виновен в престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, като му е наложено наказания глоба.
От показанията на разпитания свидетел се установяват негативните преживявания на ищеца във връзка с производството. Свидетелят А. заявява, че ищецът бил много разстроен и объркан, било го страх, че ще влезе в затвора, започнал да излиза по-рядко сред хора и се затворил в себе си. Заявява, че се разделил с приятелката си, напуснал работното си място и се скарал с родителите си. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, доколкото не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление, като 3 страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.
По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да изключва или ограничава отговорността на ответната страна.
Както е разяснено в Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023 г., IV г. о., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при опреД.е на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства– критерии за опреД.е на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид– от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение– нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му съС.ие, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо съС.ие, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му– семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, 4 степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр. В този смисъл са и Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о.
За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с процесното наказателно преследване, съдът съобрази следното: повдигнатото на ищеца обвинение не е за извършване на тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като се предвижда наказания от 1 до 3 години лишаване от свобода; бил е задържан в рамките на 1 ден, а след това е без мярка за неотклонение; наказателното производство срещу него е продължило 1 година и 5 месеца за времето от повдигането на обвинението до влизането в сила на оправдателната присъда. Съдът отчита и проведените процесуални действия с участието на ищеца- два пъти е привличан като обвиняем в досъдебното производство и е давал обяснения, производството по искането за вземане на мярка „Задържане под стража“, предявяванията на разследването; явил се на всички о.с.з. и не е станал причина за отлагане; възрастта към момента на повдигане на обвинението– ** навършени години; преживените негативни емоции- стрес, страх от осъждане, отчуждение, злепоставяне, притесне н и я за доброто си име и авторитет. Съдът взе предвид още липсата на данни за ограничаване свободното придвижване в резултат на незаконното обвинение освен на 06.06.2023 г.; липсата на данни за ограничаване правото на труд (от ангажираните доказателства не се установява връзка между обвинението и твърдяното прекратяване на трудово правоотношение); липсата на данни за увреждане на здравословното съС.ие, наличието на предходно осъждане и на второ осъждане по време на процесното наказателно дело. При съвкупната преценка на релевантните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 5 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и до този размер искът следва да бъде уважен.
Не могат да бъдат споделени изложените в исковата молба твърдения относно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства за конкретното време и основание за това, а липсата им не позволява да се направи обосновано заключение за връзка с обвинението, по което ищецът е бил оправдан.
Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/675882ee-1411-4e4f-8442-01c00c598df0