Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 12.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 512/2025
Вид
Решение № 48
Подписан
12.03.2026
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500512 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 23328/27.06.2025 г. от С. Д. А. ЕГН ********** против решение № 632/27.05.2025 г., постановено по г. д. № 1362/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е прогласено за нищожно саморъчно завещание от 27.10.2019 г. на В. С. Т. ЕГН **********, починала на 02.06.2021 г., обявено с протокол от 08.01.2024 г. на Д. К. - З., помощник-нотариус по заместване на Е. А. - А., нотариус рег. № ***, с район на действие: РС-Пловдив, вписано в Служба по вписванията–Пловдив с вх. рег.

№ ****/******** г., акт № **, том *, дело № ****/**** г., с което В. С. Т. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на С. Д. А. ЕГН **********, тъй като не е написано и подписано от завещателя, както и частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 42 б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 25 ал. 1 от ЗН.

Предявен от В. Т., роден на ******** г., със съдебен адрес: гр. П., ул. "С. В." № *, 1 п., чрез адвокат В. Д. срещу С. Д. А. ЕГН ********** от гр. П., ул. "Л." № *.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН да прогласи нищожността на саморъчно завещание от 27.10.2019 г. на В. С. Т. ЕГН **********, починала на 02.06.2021 г., обявено с протокол от 08.01.2024 г. на Д. К. - З., помощник-нотариус по заместване на Е. А. - А., нотариус рег. № ***, с район на действие: РС-Пловдив, вписано в Служба по вписванията–Пловдив с вх. рег.

№ ****/******** г., акт № **, том *, дело № ****/**** г., с което В. С. Т. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на С. Д. А. ЕГН **********, тъй като не е написано и подписано от завещателя. Претендира разноски.

Ответникът не признава иска. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не беше констатирано нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че В. Т. е наследник по закон на В. С. Т. ЕГН **********, починала на 02.06.2021 г. Това твърдение е основателно, не е спорно и доказва от представения препис от удостоверение за наследници № ****-*****/08.11.2022 г. (л. 7 от делото на ОС).

В исковата молба е посочено, че на 27.10.2019 г. е било изготвено саморъчно завещание от В. С. Т. ЕГН **********, обявено с протокол от 08.01.2024 г. на Д. К. - З., помощник-нотариус по заместване на Е. А. - А., нотариус рег. № ***, с район на действие:

РС-Пловдив, вписано в Служба по вписванията–Пловдив с вх. рег. № ****/******** г., акт № **, том *, дело № ****/**** г., с което В. С. Т. ЕГН **********е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на баща си С. Д. А. ЕГН ********** В исковата молба се твърди

, че това завещание е нищожно, на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН, тъй като не е написано и подписано от завещателя.

По своя характер саморъчното е строго формален акт, за чиято действителност законът поставя определени изисквания, които са императивно дадени.

Тъй като твърдяните пороци (ненаписването и неподписването) могат да бъдат установени единствено чрез специални знания, по делото са назначени три почеркови експертизи: две единични и една тройна.

Видно от заключението на първата единична експертиза (л. 101 – 106 от делото на ОС), тя е извършена чрез изследване с невъоръжено око и с лупа. Според експертът, почеркът, с който е изпълнен ръкописният текст в саморъчното завещание от 27.10.2019 г., е на лицето В. Т., не са открити следи от имитация и подправяне или каквото и да е друго 2 манипулиране на почерка на Т.. Подписът след „завещател” в саморъчното завещание също е изпълнен от В. Т..

Видно от заключението на втората единична (л. 133 – 137 от делото на ОС), тя е извършена чрез визуално изследване, под лупа, с помощта на микроскоп „МБС - 1“, при увеличение до 100 пъти и с видео спектрален компаратор „VSC 40“ във видимата, ИЧ и УВ области на спектъра. Според експертът, ръкописният текст на саморъчното завещание от името на В. Т. от 27.10.2019 г., не е изпълнен от В. С. Т.. Налице са следи от имитация, подправяне на подписа, положен за „завещател“. Подписът след „завещател” в саморъчното завещание от 27.10.2019 г. също не е изпълнен от В. Т..

Видно от заключението на тройната експертиза (л. 161 – 165 от делото на ОС), тя е извършена чрез визуално изследване под лупа, с помощта на микроскоп „SMT - 4“, при увеличение 60 пъти и с видео спектрален компаратор „VSC 40“. Според експертите, ръкописните текстове в саморъчното завещание от 27.10.2019 г., от името на В. С. Т. не са изпълнени от В. С. Т.. Налице са признаци за имитация на ръкописните текстове в същото завещание. Подписът за „завещател” в същото завещание не е изпълнен от В. С. Т.. Налице са признаци за имитация на подписа на „завещател“ от името на В. Т. в същото завещание.

С оглед приложението на чл. 202 от ГПК и при съвкупен анализ на изложеното в трите експертизи, настоящата инстанция приема, че следва да изгради своите правни изводи на база на заключенията на втората еднолична и на тройната експертизи.

Те са изготвени при използването на разнообразни технически методи за изследване, включително и високоточна апаратура.

Първата еднолична експертиза се е ограничила само до на невъоръжено око и лупа, които съдът намира за крайно недостатъчен инструментариум за формирането на обоснован извод по такъв сложен технически въпрос.

Налага се изводът, че е осъществено пълно и главно доказване на обстоятелствата, че ръкописните текстове в саморъчното завещание от 27.10.2019 г., от името на В. С. Т. не са изпълнени от В. С. Т.; налице са признаци за имитация на ръкописните текстове в същото завещание; подписът за „завещател” в същото завещание не е изпълнен от В. С. Т.; налице са признаци за имитация на подписа на „завещател“ от името на В. Т. в същото завещание.

Ето защо настоящата инстанция намира, че не е изпълнено формалното изискване на чл. 25, ал. 1 от ЗН – саморъчното завещание да е изцяло написано ръкописно от самия завещател е да е подписано от него, поради което същото е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ от ЗН и тази нищожност следва да бъде прогласена.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК би следвало да бъде осъден С. Д.

А. ЕГН ********** да заплати на В. Т. направените разноски пред настоящата инстанция.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 04.09.2025 г. (л.

3

25), по силата на който В. Т. се е задължил да заплати на адвокат Д. възнаграждение в размер от 6 000.00 лева, платимо по банков път. Посочен е и номер на конкретна банкова сметка. Не са представени никакви доказателства за действително извършване на плащане по банков път на договореното възнаграждение. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, това са единствените претендирани разноски. Ето защо исканата сума не следва да бъде присъждана.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 632/27.05.2025 г., постановено по г. д. № 1362/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е прогласено за нищожно саморъчно завещание от 27.10.2019 г. на В. С. Т. ЕГН **********, починала на 02.06.2021 г., обявено с протокол от 08.01.2024 г. на Д. К. - З., помощник-нотариус по заместване на Е. А. - А., нотариус рег. № ***, с район на действие: РС-Пловдив, вписано в Служба по вписванията–Пловдив с вх. рег.

№ ****/******** г., акт № **, том *, дело № ****/**** г., с което В. С. Т. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на С. Д. А. ЕГН **********, тъй като не е написано и подписано от завещателя.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева