Решение № 8298 от 05.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ

КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря

Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 5269 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

56535/05.03.2019г., постановено по гр.д. № 55912/2018г. по описа на СРС, 167ми състав, са отхвърлени предявените от М.И.П. искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД сума в размер на 605 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX 01202530 от 02.06.2006г., сумата от 70 лева, представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД и на сумата от 24 лева сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2009г. по гр.д.№ 7651/2008г. по описа на СРС, 52ри състав и е образувано изпълнително дело № 20098500400562 по описа на ЧСИ А.Б.като неоснователни.

На основание чл.

78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното дружество са присъдени сторените по делото разноски в размер на 100 лева.

От името на М.И.П., чрез процесуалния му представител адв. М., е депозирана въззивна жалба с вх. № 5044534/14.03.2019г., в която се излагат съображения за неправилност на постановеното от СРС решение. Поддържа се, че съгласно чл. 330, ал. 1,т. 8 от ГПК, когато взискателят не предприеме изпълнителни действия в рамките на две години изпълнителното производство се погасява по закон, а тъй като кредиторът „БНП П.П.Ф.“ ЕАД не било предприело никакви действия след образуване на изпълнителното производство, същото е било прекратено, което обстоятелство не било съобразено от първоинстанционния съд. Предвид това се посочва в жалбата, че всички действия извършени в рамките на изпълнителния процес след 24.09.2011г. са незаконосъобразни. От въззивника се подчертава, че с Тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980г. е загубило силата си, поради което давностният срок е започнал да тече от датата на последното валидно извършено действие по изпълнение. Сочи се, че предвид изложеното не може да се приеме, че наложените запори през 2013г., 2015г., 2017г. и 2018г. са прекъснали погасителната давност. Предвид всичко посочено се моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което бъде признато за установено, че ищецът не дължи процесните суми на ответното дружество.

Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „К.И.И.Б.“ ЕАД, с който се оспорват твърденията на насрещната страна. Сочи се, че обжалваното решение е правилно, доколкото е постановено при спазване на материални закон и задължителната тълкувателна практика на ВКС. Излагат се подробно фактите по делото, като се твърди, че давността по отношение на процесните суми е била многократно прекъсвана в рамките на изпълнителното производство от предприеманите от взискателя действия. Процесуалният представител на въззиваемото дружество се позовава на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като посочва, че давност не е текла докато е траело изпълнителното производство съгласно разясненията дадени в ППВС № 3/18.11.1980г., което е било в сила към датата на образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Бизов.

Подчертава се, че разрешенията по въпроса за давността, дадени в Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се прилагат занапред, след постановяването му. Релевирано е искане за бъдат съобразени и изложените доводи в отговора на исковата молба, както и да бъдат приети представените към отговора на исковата молба доказателства. Предвид това, се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Направено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2023673/21.08.2018 г., подадена от името на М.И.П., ЕГН ********** с адрес: ***. „******и съдебен адрес:*** – адвокат А. М. срещу "К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „******, с която е поискал от съда на основание чл. 124 вр. с чл.

439 от ГПК да признае за установено, че не дължи на ответника суми, както следва: сума в размер на 605 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX 01202530 от 02.06.2006г., сумата от 70 лева, представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД и на сумата от 24 лева сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2009г. по гр.д.№ 7651/2008г. по описа на СРС, 52ри състав и е образувано изпълнително дело № 20098500400562 по описа на ЧСИ А.Б.. В исковата молба се навеждат твърдения за недължимост на процесните суми, поради погасяването им по давност. Поддържа се, че по изпълнително дело № 20098500400562 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС не са извършвани никакви действия в период от две години, считано от датата на неговото образуване /24.09.2009 г./, поради което изпълнителното производство следва да се счита з прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка се твърди, че след прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона, считано от 24.09.2011 г., взискателят не е предприел действия за принудително събиране на дълга, т.е. не е образувал ново изпълнително производство срещу длъжника. Посочва се, че на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона е започнала да тече нова давност по отношение на процесните вземания, която е тригодишна, доколкото производството е завършило с определение, което не се ползва със сила на присъдено нещо, и е изтекла на 24.09.2014 г. Поддържа се, че дори да се приеме, че новата давност за процесните вземания е петгодишна, то тя е изтекла на 24.09.2016 г. Посочва се, че в настоящия случай, доколкото вземанията по главницата са погасени по давност, то погасени са и задълженията за лихви, тъй като същите са акцесорни спрямо главното вземане.

Ответникът "К.И.И.Б."

ЕАД, ЕИК ******в предоставения му срок е оспорил исковете. В отговора се навеждат твърдения, че давностният срок за процесните вземания не е изтекъл.

Поддържа се, че давностния срок за процесните вземания е петгодишен. Излагат се съображения, че след образуването на изпълнително дело № 20098500400562, по същото са извършвани множество действия, а именно изпратена е покана за доброволно изпълнение, извършвани са справки за имущественото състояние на длъжника, на 10.01.2013 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в осем банки, осъществяващи дейност на територията на Република България, на 20.02.2013 г. са изпратени запорни съобщения за налагане запор върху банкови сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД и „С.Ж.Е.“ АД, както и на 20.07.2015 г. в качеството на взискател по изпълнителното дело е конституирано дружеството "К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *******, поради което се поддържа, че давността многократно е прекъсвана в хода на изпълнителното производство с предприемане на изпълнителни действия, целящи удовлетворяването на кредитора. Твърди се, че давността не е изтекла, доколкото в конкретния случай следва да се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно разрешенията на което давност не тече, докато трае изпълнителното производство.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

По делото е изискано и приобщено гр. д. № 7651/2008 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, от което се установява, че с решение от 15.07.2008 г., влязло в сила на 28.11.2008 г., ищецът М.И.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Д.Ф.И.“ ЕАД сума в размер на 605 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX 01202530 от 02.06.2006г., сумата от 70 лева, представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД и сумата от 24 лева сторени съдебни разноски в производството.

По делото са приети неоспорен от страните договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-01202530, фактури и касови бонове, които са ирелевантни за конкретния спор и не следва да бъдат обсъждани.

По делото е приет договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., от които се установява, че вземанията по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-01202530 с длъжник М.И.П., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20098500400562 по описа на ЧСИ А.Б.са прехвърлени от цедента по договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответното дружество „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *******.

По делото са приети неоспорени от страните заверени преписи от книжа от изпълнително дело № 20098500400562 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, съгласно които същото е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 24.09.2009 г. срещу М.И.П., за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 16.02.2009 г. по гр. д. № 7651/2008 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, като на основание на чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имуществено състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение. На 10.01.2013 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до 12 банки за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в тези банки. 10 от банките са отговорили, че длъжникът няма открити банкови сметки при тях и не е клиент на банката, Централна Коперативна банка АД на 23.01.2013 г. е посочило, че сметката на длъжника е блокирана, каквото е посочено и от Първа инвестиционна банка със съобщение от 14.01.2013 г. На 20.01.2013 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до 15 банки за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, разкрити на негово име в тези банки, като всички банки са отговорили, че длъжникът няма открити банкови сметки при тях и не е клиент на банката. На 20.07.2015 г. е постъпила молба от „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *******, с която последният е уведомил съдебния изпълнител за сключения на 15.05.2015 г. между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за цесия с предмет вземанията, за които е образувано изпълнителното дело, като е направено и искане на основание чл. 429 ГПК „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ******да бъде конституирано като взискател в изпълнителното производство. С молбата от 20.07.2015 г., „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *******, на основание на чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имуществено състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение. На 13.07.2017 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, разкрити на негово име в тази банка, като със съобщение от 18.07.2017 г. третото задължено лице е отговорило на съдебния изпълнител, че откритата на името на длъжника банкова сметка ***ана с посочения в запорното съобщение размер, както и че към датата на изпращане на съобщението по сметка няма наличности. На 20.09.2018 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД и Централна кооперативна банка АД за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, разкрити на негово име в тези банки, като със съобщение от 27.09.2018 г. третото задължено лице Първа инвестиционна банка АД е отговорило на съдебния изпълнител, че откритата на името на длъжника банкова сметка ***ана с посочения в запорното съобщение размер, както и че към датата на изпращане на съобщението по сметката няма наличности.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: