Решение № 260122 от 18.09.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№260122 гр. П., 18.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Адриан Янев като разгледа гр. д. № 01685 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че E. И.Р. дължи сума в размер на 1102,09 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «***, за месеците юни 2017 г., юли 2017 г. и юли 2018 г. , както и сумата от 244,34 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.08.2017 г. до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие.

Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Подаден отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Счита, че не е доказана доставката на топлинне енергия. Акцентира се на липсата на договорни отношение по доставка на топлинна енергия.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

“Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответната страна, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00055 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.

Представено е извлечение от вестник „СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

Приложен е препис от нотариален акт от

27.06.2017 г., от който е видно, че ответницата E. И.Р. е прехвърила на Г.А. собствеността върху имот с адрес гр. П., кв. «***. В нотариалния акт е посочено, че при неговото съставяне е представен договор за покупко – продажба на жилище от 14.11.1988 г. С оглед на така представения документ в нотариалното производство и изявлението на процесуалния представител на ответницата, се достига до извод, че ответицата е притежавала правото на собственост от 1988 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.

Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Вещото лице дава информация, че за месец юни 2017 г. е начислена сумата от 0,88 лева, която е за предоставена услуга дялово разпределение.

Експертът дава информация, че начислените суми за месец юли 2017 г.

(1044,18 лева) и месец юли 2018 г. (57,03 лева) представляват стойността на изравнителните сметки. Утчонява, че изравнителните сметки се изготвят ежегодно след проведени отчети на прогнозно потребление на топлинна енергия в СЕС. Със същите се преизчисляват сумите на индивидуалните сметки, което се отнася за предходен период.

Съдът кредитира гореизложеното заключение, тъй като вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за доставена топлинна енергия и обезщетение за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото се доказа, че ответната страна е притежавала от 1988 г. до 27.06.2017 г. правото на собственост върху топлоснабдения имот. Това води до извод, че до този момент между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1. На 10 равни месечни вноски и две изравнителни; 2. На месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите в сграда и една една изравнителна сметка; 3. По реална месечна консумация. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия е уредено, че след изготвяне на изравнителната сметка, продавачът издава за отчетния период данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и действително потребено количество топлинна енергия. Съгласно чл. 34, ал. 2 ОУ изравнителните сметки се заплащат се заплащат в 30 – дневен срок след датата на издаване на данъчни дебитни известия.

С оглед изложеното от вещото лице се приема, че в настоящия случай заплащането е по следния начин: на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите в сграда и една една изравнителна сметка.

Установи се, че вземането в размер на 0,88 лева за месец юни 2017 г. не е по изравнителна сметка, а за стойността на предоставена услуга дялово разпределение през този отчетен месец. Ответницата е прехвърила собствеността на имота на 27.06.2017 г., поради което същата отговаря за това задължение съответстващо на 26 дни от този месец, т. е. за 0,76 лева. Действително касае се за услуга, а не и за потребена топлинна енергия. Но заплащането на тази услуга възниква като следствие от и е пряко свързана с правоотношенията по доставката на ТЕ в сгради режим на етажна собственост, защото ЗЕ задължително предвижда нейното извършване. Следователно и потребителите на топлинна енергия дължат нейната цена. (В този смисъл решение № 319 от 12.08.2019 г. по в. гр. д. № 326 от 2019 г. на Окръжен съд – П.).

Установи се, че вземането в размер на 1044,18 лева за месец юли 2017 г. е по изравнителна сметка. Съобразявайки чл. 154, ал. 1, т. 2 ЗЕ и чл.

32, ал. 1, т. 2 от ОУ се достига до извод, че същата се отнася за отчетен период от началото на месец юли 2016 г. до края на месец юни 2017 г. За този едногодишен период е начислявано прогнозно количество енергия, като при годишният отчет е установено по – голямо потребено количество енергия.

Именно разликата между тези стойности възлиза на 1

044,18 лева. Тъй като ответницата е прехвърила собствеността на имота на 27.06.2017 г., то същата не следва да отговаря за заплащането на задължения за три дни (27.06.2017 г. - 30.06.2017 г.), т. е. дължимото вземане възлиза на 1035,60 лева (стойността, която съответствана 362 дни). Този извод не се променя от обстоятелството, че изравнителната сметка е издадена след датата на прехвърляне собствеността на топлофицираното жилище. Това е така, тъй като с изравнителната сметка се преизчислява прогнозното начисляване и се отразява действителното потребено количество топлинна енергия през период, за който ответницата е била собственик на жилището, респ. Страние по делото се намирали в договорни отношения.

Установи се, че вземането в размер на 57,03 лева за месец юли 2018 г. е по изравнителна сметка и се преизчислява прогнозно начислената топлинна енергия за периода от началото на месец юли 2017 г. до края на месец юни 2018 г. През този период ответницата не е била собственик на топлофицирания имот и страните по делото не се намирали в договорни отношения по продажба на топлинна енергия, поради което ответницата не дължи това вземане.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Това означава, че на 01.08.2017 г. настъпва падежът на вземането (0,76 лева) за месец юни 2017 г., но в исковата молба се претендира от по – късен момент – 08.08.2017 г.

Съгласно чл. 34, ал. 2 ОУ изравнителните сметки се заплащат се заплащат в 30 – дневен срок след датата на издаване на данъчни дебитни известия. По делото не се установи датата на издаване на изравнителната сметка, поради което съдът приема, че това е извършено в последния ден на месеца (юли), за който е следвало да се извърши. В този смисъл падежът настъпва на 01.09.2017 г. относно вземането (1035,60 лева) по изравнителната сметка за месец юли 2017 г.

Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6756c9a4-b997-4d06-82b9-ce41e1576dac