Решение № 271 от 09.05.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Пещера, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20245240100015 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.

Постъпила е искова молба от Е. В. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***“ № 6, чрез процесуалния си представител адв. М. М. срещу ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД с ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12 ,представлявано от управителяВ. И., в която твърди,че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит

№ 924742/05.04.2023 година ,сключен с ответното дружество.Съгласно чл.3 от договора кредитодателят се задължавал да предостави в заем на кредитополучателя сумата от 1300 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сума от 1672.71 лева.Съгласно клаузите на договора е договорен ГПР от 48.062%,при месечен лихвен процент от 3.330%,при срок на издължаване от 15 вноски.Твърди се още,че в чл.8 от същия е предвидено,че при непредставяне на допълнително обезпечение посочено в чл.6 от договора ,кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1687.29 лева.В процесния случая на кредитополучателя-ищцата в настоящото производство била начислена неустойка в размер на 1687.29 лева,разпредЕ. на 15 вноски ,всяка от които 1 добавена към дължимата главница и лихва по договора.С оглед на това месечната погасителна вноска била опредЕ. на 224 лева ,а общата сума за връщане от кредитополучателя нараснала на сумата от 3360 лева.Счита ,че договорът за паричен кредит от 05.04.2023 година сключен между страните в настоящото производство е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК,вр. с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК,а при условията на евентуалност твърди,че клаузата на чл.8 от договора е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД и поради неспазване на нормите на чл.143,ал.1 и чл.146 ,ал.1 от ЗЗП.Сочи още ,че в договора е посочен годишен лихвен процент,но липсвало каквито й да е условия за прилагането му.Процесният договор не отговарял на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК тъй като в случая е посочена само абсолютната стойност на ГПР.Не било ясно по какъв начин същият е формиран,като били неясни както компонентите ,така и математическия алгоритъм,по който се формира годишното оскъпяване на заема.Твърди се още ,че сумата претендирана като неустойка в размер на 1687.29 лева не е включена в ГПР и ГЛП,с което се заобикаляла разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК

Моли да се постанови решение ,с което да се обяви за нищожен договор за паричен заем№ 924742 /05.04.2023 година на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК,във вр. с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК ,а при условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата на чл.8 от договор за паричен заем № 924742 от 05.04.2023 година предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1687.29 лева на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и при неспазване на чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.146,ал.1 от ЗЗП.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който изразява становище,че предявеният иск е неоснователен като сочи,че на дата 05.04.2023 година на заемателя Е. Д. е бил предоставен екземпляр от Стандартен европейски формуляр,чрез който на последната била предоставена преддоговорна информация ,съгласно законовите изисквания.Твърди се още ,че на същата дата е бил и сключен договор за паричен заем № 924742 между страните в настоящото производство като е било договорено заемане на сума от 1300 лева за срок на издължаване от 15 2 месеца, при месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР в размер на 48,062%.Съгласно клаузите на договора заемателят е имал възможност да избере начините на обезпечаване на заема ,а в чл.8 от договора била посочена сумата ,която потребителят би заплатил при непредставяне обезпечение в тридневен срок.Неразделна част от договора били ОУ и погасителен план.Заетата сума била предоставена на заемателя чрез приходен касов ордер.Сочи се още ,че от страна на потребителя били направени 6 плащания в размер на 972 лева като към момента имало неизпълнение на задълженията от страна на заемателя за връщане на заетата сума.Считат ,че при сключване на договора страните са действали в рамките на свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД и по тяхна вола била формулирана клаузата по чл.8 по начин,който да гарантира изпълнението на задължението на заемателя,както и че посочената клауза била индивидуално уговорена.Моли да се отхвърли предявения иск като се присъдят направените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем № 924742,ведно с погасителен план ;общи условия от 27.04.2022 година към договор за заем№ 924742806.04.2023 година;разходен ордер;стандартен европейски формуляр се установява ,че на дата 05.04.2023 година “КРЕДИ ЙЕС“ ООД в качеството му на кредитор и Е. В. Д. от гр.Пещера в качеството й на кредитополучател са сключили писмен договор за паричен заем ,по силата на който кредиторът се задължавал да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 1300 лева ,за срок от 15 месеца.Страните са уговорили месечен лихвен процент от 3.330 % като задължението по договора е следвало да се погаси чрез равни месечни вноски -15бр. ,всяка в размер от 111.51 лева или общо сумата от 1672.71 лева като датата на първото плащане е фиксирана05.05.2023година ,както и последната дата за плащане -05.07.2024 година.

Посочен е още годишен процент на разходите от 48.062% %,а в чл.6 е предвидено ,че договорът следва да бъде обезпечен с гарант-отговарящ на 3 условията разписани в чл.10,ал.2,т.1 от ОУ и с още едно от посочените обезпечения ,а имено : ипотека върху недвижим имот;особен залог на движими вещи;банкова гаранция ;ценна книга издадена в полза на заемодателя.В чл.8 от договора е предвидено ,че ако кредитополучателят не представи в тридневен срок от сключване на договора едно от посочените обезпечения или представеното не отговаря на условията посочени в чл.10,ал.2,т.1 и 4 от ОУ същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 1687.29 лева ,която се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.Видно от погасителния план в конкретния случай към месечната вноска е прибавена и вноска по неустойката и вече месечната погасителна вноска от 111.51 лева е опредЕ. на 224лева.

Видно от останалите доказателства на 05.04.2023 година кредитодателят реално е предоставил на кредитополучателя сумата от 1300 лева ,за което страните са разписали документ-разходен касов ордер.На същата дата заемателят е разписал и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация ,в който е отразено : размер на кредита от 1300 лева ;срок на издължаване от 15 месеца, чрез 15 вноски в размер на 111.51 лева ;фиксирана дължимата лихва от 372.65 лева както и сумата от 1687.29 лева-неустойка при непредставяне на обезпечение.

В отговора на исковата молба ответникът сочи ,че по договора са извършени плащания от страна на заемателя в размер на 972 лева По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от 4

ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК , с оглед на което същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП, както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и специалната разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Основният въпрос, поставен в исковата молба и мотивиращ претенцията на ищцата за нищожност на договора за кредит е въпросът дали процесният договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на 19, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 11,ал.1,т.9 и т.10 от закона.

Императивно правило по отношение на годишния процент на разходите е установено именно в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата н а чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения.

Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита ( чл. 19, ал. 1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите ( § 1, т. 1 от ДР на ЗПК ), като общата сума, дължима от потребителя, и сборът на общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗПК . Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от потребителя.

Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по кредита - § 1, т. 4 и 5а от ДР на ЗПК .

В настоящият случай договорът за заем съдържа изискуемите от закона реквизити като е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му; фиксиран е лихвеният процент и е посочен годишният процент на разходите по кредита .

5

Съгласно на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора. Когато лихвеният процент е уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен размерът на същия. В настоящия случай договореният лихвен процент се прилага по един и същ начин по време на действие на договора доколкото се касае за фиксиран /непроменяем/ лихвен процент за разлика от случаите на референтния лихвен процент, поради което според настоящия състав няма основание да се приема, че е нарушена тази разпоредба.

Настоящият състав обаче счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/.Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същите не могат да превишават процентно спрямо главницата петкратния размер на законната лихва за забава. При конкретния договор за кредит процентът на разходите на годишна база е 48.062%, който е близък до максимално допустимия.

Разпечатката съдържа 28 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/675697e5-43bb-406f-8419-4c138f64e4a5