Решение № 1442 от 03.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300503062 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от Д. К. М., в качеството му на взискател по и.д.

№ ***, по описа на ДСИ при ПРС, против Постановление от 26.09.2024г. , с което е отказано налагане на глоба на длъжницата В. Ч. С. като майка на малолетното дете Д., на осн. чл.527, ал.3 от ГПК – за неизпълнение на съдебно решение, за което е издаден изпълнителен лист № 1388/15.05.2024г. по бр.д.№ 18436/2023, ПРС, като не предава детето на баща му за осъществяване на режим на лични контакти, постановен от съда“.

Жалбоподателят поддържа, че постановеният отказ е незаконосъобразен, постановен при неправилно тълкуване на материално правните норми и в нарушение на процесуалния закон. Изтъква, че определеният от съда режим е в резултат на споразумението между страните, изразено в ОСЗ, при което майката е поела ангажимента да съдейства за осъществяването му. Описва по хронологично кога са се провели, респ. са отказани срещи с детето. Развива доводи, че в случаите, в които срещи са проведени , на тях са присъствали и трети лица, при което счита, че майката може да осигури среща с детето дори и без да присъства лично или да присъстват нейните родители. По отношение на заповедта за защита сочи, че същата не обхваща и защита на детето, а само на майката. Противното тълкуване, според жалбоподателя е превратно тълкуване на правото и представлява злоупотреба с права. Моли за отмяна на отказа на ДСИ за налагане на глоба на майката за неизпълнение на режима на лични контакти с малолетното дете.

Ответната страна, длъжник по делото, В. Ч. С., оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна. Сочи, че определеният режим не 1 може да бъде изпълнен , поради издадената заповед за защита от домашно насилие. Определеният от съда режим се осъществява в дома на майката или на родителите я, а в заповедта за защита тези места са посочени като забранени за доближаване от взискателя. Отделно от това, за сочените от жалбоподателя дати, тя не е била в състояние да осъществи срещите поради заболяване на майка си. Позовава се на разпоредбите на ЗЗДН, съгласно които издадената заповед за защита има приоритет пред определените от съда привременни мерки на лични отношения, както и пред окончателно определените такива със съдебно решение. Моли за отхвърляне на жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че е следвало да съобрази с издадената заповед за защита от домашно насилие, която препятсва изпълнението на привременните мерки на режима на лични отношения между бащата и малолетното дете. В този смисъл са липсвали основания за налагане на принудителната санкция за майката длъжник – глоба.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от легитимирано лице / страна, която има качеството на взискател /, подадена е в срок / съобщението е получено на 02.10.2024г. , а жалбата е подадена на 14.10.2024г./ и е допустима по следните съображения :

Действащият ГПК дава възможност на страните и на третите лица в изпълнителния процес да обжалват само конкретно, лимитивно посочени изпълнителни действия и то при определени предпоставки за това. Съгл. чл.435, ал.1, т.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.

В настоящия случай жалбоподателят има качеството взискател в производството, което е образувано по изпълнителен лист, материализиращ определените от съда привременни мерки относно режима на лични отношения между него, като баща и малолетното дете Д., род. на ***г.

Определеният от съда режим на лични контакти е всяка първа седмица от месеца в *** ,в дома на родителите на майката за периода от 10,00ч. до 13,00ч. в събота и в неделя, както и всяка трета седмица от месеца в гр. ***, за периода от 10,00ч. до 13,00ч. в събота и в неделя, като срещите се осъществяват в присъствието на майката или на един от нейните родители.

Изпълнението на задължението за предаване на дете от родителя, упражняващ родителките права е регламентирано в гл.48 – Изпълнение на определено действие. Съгл. т.3 на ТР№3/2017, т.д.3/2015, ОСГТК, ВКС – „изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението“. В чл.528, ал.5 от ГПК е предвидена възможността при неизпълнение на задължението от страна на длъжника, по искане на взискателя съдебният изпълнител да принуди длъжника да изпълни като му 2 налага глоби – до 400лв., докато се изпълни задължението. В особените правила за предаване на дете – чл.528, ал.4 от ГПК е разписана възможността съдебният изпълнител да поиска съдействие от Дирекция Социално подпомагане, за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задълженията на длъжника по предаване на детето.

Настоящият процес е образуван по жалба против постановление за отказ за налагане на глоба. В мотивите на самото постановление съдебният изпълнител е констатирал, че майката не е изпълнила задължението си за предаване на детето на бащата за осъществяване на лични контакти, но е посочил, че във връзка с представената заповед за защита от домашно насилие, в която на бащата е забранено да приближава майката, жилището й в гр. ***, както и в с. ***, общ. *** не следва да й бъде налаган санкция.

Съдът намира обжалваното постановление за законосъобразно.

Действително изпълнителното производство е образувано за изпълнение на привременни мерки относно осъществяване на личните срещи между малолетно дете и бащата. Представени са молби от бащата за това, че майката не му осигурява възможност за срещи с детето., като конкретно сочи датите 21.09.2024г. и 22.09.2024г. Майката В. С. е представила копие от заповед за защита от домашно насилие, изд. по гр..№15974/2023, ПРС, с което на Д. М. е забранено да доближава В. С., жилищата й в гр. *** и в с. ***, както и учебното й заведение за срок на 6 месеца, считано от 03.07.2024г.

При съпоставяне на двата съдебни акта се налага извода, че привременните мерки по осъществяване на личните контакти между бащата и детето така както са разписани не могат да бъдат изпълнявани за срока на действие на заповедта за защита от домашно насилие. Действително нормата на чл. 15, ал.10 от ЗЗДН указва, че заповедта за защита се изпълнява с приоритет пред режима на лични отношения, като целта е преди всичко защита живота и здравето на лицата, получили защита по специалния закон.

Доколкото личните отношения следва да се изпълняват в дома на майката, то е очевидно че по заповед за защита, бащата не може не само да пребивава на това място , но и да го доближава. Това налага извода, че определените привременни мерки са неизпълними за срока на действие на заповедта за защита. Следователно не може да се говори за неизпълнение на задължение от страна на майката, която се ползва от заповедта за защита, респ. не са налице основания за налагане на санкция за неизпълнение на задължение по предаване на дете за лични контакти. В този смисъл правилно съдебния изпълнител е отказал налагането на глоба по реда на чл.527 от ГПК. За бащата остава възможността за иска изменение на привременните мерки в брачния процес, т.к. същите не са постоянни и могат винаги да бъдат променяни при промяна на обстоятелствата.

По изложеното съдът намира, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител е правилен и законосъобразен, а подадената жалба против него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба на Д. К. М., ЕГН **********, против Постановление от 26.09.2024г. , с което е отказано налагане на глоба на длъжницата В. Ч. С., ЕГН **********.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4