Определение № 155 от 16.03.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 200/2026
- Вид
- Определение № 155
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 16.03.2026
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Светозар Любомиров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.270 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.247б ал.2, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155 гр. С., 16.03.2026 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Светозар Люб. Георгиев като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600200 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, във вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Р. К. – защитник на подсъдимия К. В. И. срещу протоколно определение от 11.02.2026 г. на Районен съд – гр.К., постановено по НОХД № 276/2025 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на защитника, за прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК, на съдебното производство по посоченото дело и връщането му на Районна прокуратура – гр.К. – ТО С., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.
В частната жалба се излагат съображения, относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за липсата на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото лице. Според защитата, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че внесеният обвинителен акт напълно отговаря на законовите изисквания към неговото съдържание, са изцяло неправилни и необосновани.
По-конкретно защитата счита, че повдигнатото с този процесуален акт на прокурора обвинение срещу подсъдимия, е неточно и неясно, поради което на 1 му дава възможност да организира пълноценно защитата си срещу него. В тази насока се твърди, че посоченото в него, относно изпълнителното деяние на първото от инкриминираните на подсъдимия престъпления – това по чл.281 ал.2, т.1, 3, 4 и т.5, вр. ал.1 от НК – „че подсъдимия е бил нает срещу заплащане да извърши превоз на чужди граждани”, „по делото липсват доказателства как, къде и от кого подсъдимия е бил нает, какво му е обещано и той какво е получил, за да извърши описаното деяние”. В частност, се сочи, че обвинителния акт се основава на предположения, доколкото не става ясно „как прокурора е установил и на база на какви доказателства”, твърдените от него конкретни обстоятелства по това обвинение: че паричната сума за извършването на трафика на чуждите граждани от Република Турция за Република Сърбия била внасяна като депозит в небанкова институция, в която се извършвало разплащане след достигането на договорената цел; че подсъдимия противозаконно е подпомогнал чуждите граждани да преминат в страната, като е имал изрична уговорка за заплащане на предварително организирания превоз с неустановено по делото лице, при условията на конспиративност; че подсъдимият е имал за цел да набави за себе си имотна облага; че самоличността на чуждите граждани, пострадали от престъплението, е несъмнено установена. Според защитникът, в коментирания процесуален акт на прокурора, не са посочени и съществени елементи от състава на повдиганото обвинение за престъплението по чл.270 ал.1 от НК – в какво се изразява поведението на подсъдимия по проявената от него съпротива срещу органите на властта и съответно какви са неговите действия по „пречене” на органа на властта. Поддържа се и, че относно тези обстоятелства, както и изобщо относно субективната страна на това деяние, в обвинителния акт съществува фактическа непълнота, която затруднява правото на защита на подсъдимия и съответно съставлява съществено процесуално нарушение. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд и връщане на делото в предходната му процесуална фаза, за отстраняване на допуснатите от Районна прокуратура – гр.К. – ТО С. съществени процесуални нарушения.
С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен 2 от Районна прокуратура К. – ТО С. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия К. В. И. за престъпление по чл.281 ал.2, т.1, 3, 4 и т.5, във вр. с ал.1 от НК и за престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
При решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително заседание, съгласно чл.248, вр. чл.247б ал.2, т.2 от НПК, решаващият състав на този съд, не е намерил допуснати, както в хода на досъдебната фаза на процеса, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушения, които да рефлектират на правото на защита на обвиненото лице и съответно да налагат прекратяване на съдебното производство по делото, и връщането му на прокуратурата за отстраняването им. В този смисъл се е произнесъл с определение по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК /предмет на настоящата проверка/, с което е оставил без уважение заявено от защитата възражение в този аспект.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и законосъобразно първия съд е приел липсата на посоченото в разпоредбата на чл.249 ал.1 и ал.2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК, процесуално основание за прекратяване на съдебното производство по настоящото дело и връщането му на прокурора. Правилно първостепенният съд е приел за неоснователно възражението на защитата, за наличието на негоден да постави началото на съдебната фаза обвинителен акт, съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК, доколкото в него не били изложени факти, относно действията на подсъдимия по осъществяване на инкриминираните му две деяния, включително и относно тяхното субективно проявление.
Въззивната инстанция също счита, че внесеният в РС
К. обвинителен акт, по който се е развило съдебното производство по настоящото дело, напълно отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В обстоятелствената част на акта ясно е отразена позицията на прокурора относно инкриминираните на подсъдимия престъпления и техните обективни и субективни признаци, по начин позволяващ на обвиненото лице „да научи за какво престъпление е привлечен” /чл.55 ал.1 НК/, което е с основно значение за осигуряване правото на защита на това лице.
3
Противно на доводите на защитника на подсъдимия в лицето на адвокат К., въззивният съд съзря наличието на описание в обвинителния акт на конкретизирани по време, място и начин, две престъпни прояви, извършени от И. – едната, изразяваща се в противозаконно подпомагане на чужденци да преминават в страната в нарушение на закона и втората, изразяваща се в противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. В частност, въззивният съд счете, че в обвинителния акт достатъчно ясно, точно и конкретно са описани действията на подсъдимия, с които противозаконно е подпомогнал чуждите граждани да преминат в страната в нарушение на закона. По-конкретно – в описателната част на коментирания обвинителен акт последователно, подробно и ясно са посочени обстоятелствата, че през м.септември 2022 г. подсъдимия бил нает срещу заплащане да подпомага чужди граждани – 45 на брой, да преминат в страната, като ги транспортира до границата на страната с Република Сърбия, с товарен автомобил с рег. № *****; че подсъдимия съзнавал, че чуждите граждани нямали право да влизат и пребивават на територията на страната, без редовен паспорт или заместващ го документ; че на процесната дата предприел превоз с посочения товарен автомобил, на 45 броя чужди граждани, като ги взел с автомобила от гр.С. и потеглил в посока границата на страната с РСърбия; че в района на гр.К., след извършено полицейско преследване, след като подсъдимия не спрял за проверка на подадения му сигнал, същия бил задържан и в управлявания от него товарен автомобил, били установени незаконно превозваните емигранти.
Изложено е още и виждането на прокурора за това, по какъв начин подсъдимия е осъществил и субективната страна на състава на инкриминираната му престъпна дейност. В тази връзка на л.5, пети абзац от обвинителният акт са посочени конкретно твърдените от прокурора признаци /основни и допълнителни/ относно субективната страна на процесното престъпление. Известно е, че наличието на „цел за имотна облага” не е част от обективната действителност, не е необходимо да е реализирана действително и при липса на самопризнание от страна на дееца за нейното реализиране, същата подлежи на доказване по косвен път – по делото следва да са ангажирани съвкупност от доказателства, които да водят до единствения извод, че дееца е имал специална цел, като същевременно се изключат от същите тези доказателства, всички други варианти и хипотези. Дали тази специална цел на предметното престъпление е установена по делото, е въпрос 4 на доказателствена дейност, която следва да бъде проведена в хода на съдебното производство и в този смисъл не може да бъде поставен за решаване в друг стадии на производството, каквито са защитните възражения.
Без всякакво съмнение не следва да се разглеждат като основателни и доводите на защитата на подсъдимия, за допуснато и друго съществено процесуално нарушение – изграждането на обвинителния акт само въз основа на предположения, доколкото от него не ставало ясно как прокурора е установил и на база на какви доказателства”, твърдените от него конкретни обстоятелства по това обвинение: че паричната сума за извършването на трафика на чуждите граждани от Република Турция за Република Сърбия била внасяна като депозит в небанкова институция, в която се извършвало разплащане след достигането на договорената цел; че подсъдимия противозаконно е подпомогнал чуждите граждани да преминат в страната, като е имал изрична уговорка за заплащане на предварително организирания превоз с неустановено по делото лице, при условията на конспиративност; че подсъдимия е би нает срещу заплащане да извърши превоз на чужди граждани; че самоличността на чуждите граждани, пострадали от престъплението, е несъмнено установена.
Поставени така, тези въпроси се свеждат до общ такъв - дали тезата на обвинението се основава на събрани по делото доказателствени материали и дали същите са валидни, който пък е въпрос по съществото на делото и е недопустимо да се разглежда по този начин в процесуалния стадии, в който понастоящем се намира делото.
Правилно във връзка с направено от защитата на подсъдимия И. възражение /поддържано и пред въззивната инстанция/, районният съд е счел, че в обвинителния акт са въведени достатъчно твърдения за обективните и субективните признаци от състава на инкриминираното и в пункт втори от обвинителния акт, престъпление. Така, на страници 3,4 и 5 от обвинителния акт, прокурорът подробно и детайлно е изложил твърденията си за това, с какви конкретни действия подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.270 ал.1 от НК – неспиране с управлявания от него автомобил на многократно подаден му звуков и светлинен сигнал от страна на полицейските органи; бягство от полицейските органи и неподчиняване на издадените от тях разпореждания.
5
Следователно, всички факти, които обуславят съставомерността на инкриминираните на подсъдимия И. две престъпни деяния и участието на същия в осъществяването им, са точно, ясно и конкретно посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на тези съображения, въззивният съд приема, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, доколкото първоинстанционния съд напълно правилно и законосъобразно е приел, че не са налице основанията по чл.249 ал.1, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му в предходната процесуална фаза.
Воден от горното, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.02.2026 г. на Районен съд – гр.К., постановено по НОХД № 276/2025 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия К. В. И.
Разпечатката съдържа 29 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6755ec34-1fb7-4ad1-bd8a-2e5ca73c8213