Определение № 12010 от 26.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12010 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110100484 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „АКЗП“ АД срещу Д. Й. А..

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1278,23 евро (2500 лв.) – главница по Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г.; 330,04 евро (645,50 лв.) - договорна лихва за периода от 11.12.2021 г. до 21.01.2023 г. г.; 213,31 евро (417,19 лв.) - лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница за периода от 12.12.2021 г. до 25.06.2024 г.

(датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41243/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е предявила насрещни установителни искове, както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяването на Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г. за нищожен, а в условията на евентуалност - с правно основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал.

2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване на нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г., предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК – за прогласяване на нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г., предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи.

1

Ищецът твърди, че между ответницата и „В.К.“ ООД е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г., по силата на който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 2500 лв., а тя се е задължила да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 645,50 лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сумата от 3145,50 лв. на 30 двуседмични погасителни вноски.

Със сключването на договора страните са се съгласили да се рефинансира текущият заем по Договор за паричен заем № 5705695 в размер на 2092,30 лв. С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02.06.2023 г., сключени между „В.К.“ ООД и „АКЗП“ ООД вземанията по процесния договор били прехвърлени в полза на „АКЗП“ ООД (чийто правоприемник е „АКЗП“ АД) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Посочва, че на 06.06.2023 г. до длъжника е изпратено уведомление за извършена цесия с писмо с обратна разписка, но същото не било потърсено, поради което счита, че ответницата следва да се счита за уведомена за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба и приложенията.

Твърди, че датата на последната погасителна вноска е 21.01.2023 г., с оглед на което цялото задължение е станало изискуемо. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че ищецът претендира лихва върху друга дължима лихва (анатоцизъм), което е недопустимо. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца лихви. Оспорва да е сключен действителен договор за цесия, като прави възражение за нищожност на същия поради липса на предмет – неопределяемост на вземането, което се прехвърля. Твърди, че частично е изпълнила задълженията си по процесния договор за кредит към „В.К.“ ООД.

Счита, че сключеният договор за заем е нищожен поради неправилно посочен ГПР, тъй като в него не е включена неустойката при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, с оглед на което се дължи единствено чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК). На следващо място оспорва клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи като нищожна, тъй като противоречи на императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че същата е свързана с усвояването на кредита.

Оспорва клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение като накърняваща добрите нрави и като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен главен насрещен иск, с който се иска прогласяването на нищожността на Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г. поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност са предявени насрещни искове, с които се иска прогласяването на нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г., както и на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г. Излагат се мотиви, че клаузите противоречат на закона и на 2 добрите нрави, а невключването на задълженията за такса за експресно разглеждане и неустойка към ГПР води до грешно посочен ГПР в договора, съответно до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че клаузите не са индивидуално уговорени, поради което са и неравноправни. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявените насрещни искове.

Ответникът по насрещните искове счита, че ищецът не разполага с интерес от тях, тъй като произнасянето по главния иск обхваща предмета на насрещните искове. Твърди, че доколкото договорът е сключен по инициатива на заемополучателя, същият е имал възможност да влияе на клаузите на договора. Посочва, че таксата за експресно разглеждане е свързана с начина на сключване на договора, а не с неговото усвояване и управление, като стойността на същата не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че уговорената неустойка има функция за обезпечаване на изпълнението и служи като обезщетение при неизпълнение, съответно клаузата е валидна. Моли за отхвърляне на предявените насрещни искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

По допустимостта на насрещните искове:

Съдът не споделя доводите на ответника по насрещните искове, че същите са недопустими поради липса на правен интерес. За кредитополучателя е налице правен интерес да установи с влязло в сила съдебно решение по насрещните искове недействителността на договора за кредит, тъй като същата ще бъде обсъдена само в мотивите по исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК.

Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

99 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г., сключен между Д. Й. А. и „В.К.“ ООД, въз основа на който на Д. Й. А. е предоставена парична сума в размер на 2500 лв., а за нея е възникнало задължение да върне същата и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери; че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми; прехвърляне на вземанията на заемодателя в полза на ищеца чрез договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

В доказателствена тежест на ответницата при установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е погасила претендираните вземания, както и направените възражения за нищожност на договора и неговите клаузи.

В доказателствена тежест на ищеца по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава; прехвърляне на вземането в полза на ищеца чрез договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

3

В доказателствена тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По направеното възражение за погасяването на вземанията за лихви по давност в тежест на ответницата е да докаже момента, от който е започнала да тече давността, а в тежест на ищеца е да докаже, че същата е спирана и прекъсвана по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По предявените от ответницата насрещни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 22 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на посочените в исковата молба основания, в частност, че процентът на ГПР не е правилно изчислен; по евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи, както и че същите противоречат на закона – ЗПК и/или накърняват добрите нрави, както и че са неравноправни клаузи.

В тежест на ответника по насрещните искове е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи.

Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузите от договора.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между Д. Й. А. и „В.К.“ ООД е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5754760/27.11.2021 г.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането на ищеца за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

Следва да се приложи ч. гр. д. № 41243/2024 г. по описа на СРС, 48 състав за послужване.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г.

4 относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98“, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.