Решение № 21628 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21628 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110136902 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу К. Л. В. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че К. Л. В. дължи на ищеца сумата от 5143.17 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******* от 10.12.2015 г., сключен между К. Л. В. и ЮЛ, вземанията по който са били прехвърлени на ЮЛ, ведно със законна лихва за период от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 406.84 лв., представляваща договорна лихва за период от 10.12.2015 г. до 19.12.2016 г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33320/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на 10.12.2015 г. ответникът е сключил с ЮЛ договор № *******, в резултат на който на ответника му бил предоставен кредит на стойност 5000 лв., като крайния срок за погасяване на кредита бил 01.12.2020 г. Вземанията по договора за кредит били прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за цесия от 19.12.2016 г. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомлението изпратено по пощата, като в условията на евентуалност ответникът да се уведомява за извършената цесия посредством приложеното уведомление към исковата молба.

Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора за кредит.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез назначения си особен представител, с който се оспорват предявените искове като недопустимо и неоснователни. Ответникът не бил надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото исковата молба и приложенията били получени от особения представител, поради което и цесията не била породила действие. Посочва се, че договора за кредит бил недействителен, тъй като била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и не се 1 установявало как се формирал лихвения процент. Не се установявало и как бил формиран ГПР по договора, поради което договорът се явявал недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. Прави се възражение за погасяването на задълженията по давност. Пред съда особеният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е и делото договор за потребителски паричен кредит № ******* от 10.12.2015 г., сключен между ЮЛ и К. Л. В., по силата на който на К. Л. В. е предоставен заемна сума в размер на 5000 лв. за срок за погасяване на кредита 60 месеца. Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на шестдесет вноски от по 123.78 лв., а последната е 123.97 лв., като е посочен размерът на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 12.49 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 14.61 %. Съгласно договора е предвидена такса за разглеждане на кредит в размер на 150 лв., както и застрахователна премия в размер на 347.01 лв., като общата дължима сума по кредита била 7426.99 лв. По делото е представен и погасителен план на месечните погасителни вноски подписани от ответника.

Представени са и Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от ЮЛ, в който е обективирана сертификат за застраховка ******* пакет „Б“ № *******.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от ЮЛ, чрез ЮЛ, съгласно което ищецът, в качеството си на пълномощник на ЮЛ, уведомява ответника, че на основание договор за прехвърляне на парични вземания от 19.12.2016 г. и приложение № 1 към него, сключен между ЮЛ и ЮЛ, е прехвърлило на ЮЛ изцяло вземанията произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № *******.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2016 г., сключен между ЮЛ, като цедент и ЮЛ в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1 от рамков договор от 24.11.2015 г., заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужени от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл. 2.2 от рамков договор от 24.11.2015 г., произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица, като продадените и прехвърлени вземания били описани в приложение 1 към договора за цесия, което представлявало неразделна част от него, и се отнасят за дата 19.12.2016 г.

Съгласно приложение № 1 от 19.12.2016 г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между ЮЛ и ЮЛ от 19.12.2016 г., е посочен договор ******* с длъжник К. Л. В. и общо задължение в размер на 5550.01 лв.

Представено е приложение № 2 от 19.12.2016 г. приемо-предавателен протокол към договор за продажба и прехвърляне на вземания между ЮЛ и ЮЛ от 19.12.2016 г., съгласно който протокол се потвърждава от цедента и цесионера, че наличните договори за кредит и другите документи били прехвърлени на цесионера към датата на подписването му.

Представеното е пълномощно, от което се установява, че ЮЛ е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на ЮЛ всички длъжници по всички вземания на дружеството, които ЮЛ е цедирало с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2016 г., като изрично е посочена и 2 ответницата К. Л. В..

Приложено и потвърждение от ЮЛ на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия на всички вземания, цедирани от ЮЛ на ЮЛ, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2016 г., които са индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

От представеното платежно нареждане от 10.12.2015 г. се установява, че ЮЛ е превело на К. Л. В. по банковата сметка посочена в договор за потребителски паричен кредит № ******* от 10.12.2015 г., сумата от 5000 лв., с посочено основание паричен заем *******.

По делото не се спори, а и от представения договор за потребителски паричен кредит № ******* от 10.12.2015 г. , се установява, че между К. Л. В., като кредитополучател и ЮЛ, като кредитодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 5000 лв., за срок за погасяване на кредита 60 месеца и фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 12.49 %. Не се спори, че съгласно договора била предвидена такса за разглеждане на кредит в размер на 150 лв., както и застрахователна премия в размер на 347.01 лв., които суми били начислени като главници, поради което общия размер на главницата бил 5497.01 лв. Съгласно представената от страна на ищеца молба от 11.10.2023 г. се установява, че размерът на заплатените суми от страна на ответника по договора за кредит били 622.44 лв. Така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.

От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2016 г., сключен между ЮЛ, като цедент и ЮЛ в качеството му на цесионер, от приложение № 1 от 19.12.2016 г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между ЮЛ и ЮЛ от 19.12.2016 г., от представеното потвърждение от ЮЛ за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, се установи и обстоятелството, че ЮЛ е прехвърлило на ЮЛ вземането си срещу К. Л. В. по процесния договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 , ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно, с които ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е.

3 длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента е породило правните си последици и цесията от 19.12.2016 г. има действие по отношение на ответника. По делото е представено пълномощно, съгласно което ищецът е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на последното, всички длъжници по всички вземания на дружеството, които ЮЛ е цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2016 г., включени в приложение № 1 подписано между страните. По делото не са представени доказателства ответникът да е бил уведомен за извършената цесия преди завеждане на делото, но доколкото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2016 г., приложение № 1 от 19.12.2016 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2016 г., потвърждение от ЮЛ за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно, както и уведомление за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, когато същият е получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че от този момент ответникът е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК . С посочените решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с посочената съдебна практика обстоятелството, че ответникът е получил с преписа на исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.

Разпечатката съдържа 26 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/675582bc-ce1e-4820-b546-c2ebbf3e3bbc