Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 18.04.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 54/2023
Вид
Решение № 179
Подписан
18.04.2023
В сила
18.04.2023
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Перник, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500054 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по жалба от С. Ц. чрез адв. С. С., заменена с адв. К. И. - особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, против решение № 95/04.07.2022 г. по гр.д. № 954/2021 г. на РС - Радомир, с което е признато за установено по предявения иск с пр. осн. чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД от ищеца ЮБЦ“ ЕООД срещу ответницата С. Ц., че към ответницата С. С. Ц. съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на 87.48 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата ***, сключен между ответницата и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:831642181, представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № ***, за периода от 22.10.2018 г. до 21.11.2018 г. Със същото решение в тежест на ответника са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи като счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Признава се, че между ответницата и мобилния оператор-”БТК п-ЕАД действително има сключен договор и споразумение за ползване на мобилна услуга- 1 представени по делото, но операторът не е доказал твърдението си дали и на коя дата е бил деактивиран процесния абонаментен план. Възразява, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен доказателствата по делото, поради което постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въз основа на така изложеното, се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Въззиваемият „Угренова естейт“ ЕООД /предишно наименование „ЮБЦ“ЕООД/ изразява становище за неоснователност на жалбата като се излагат подробни мотиви в подкрепа на първоинстанционното решение. В заключение се иска потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от приложените по първоинстанцинното дело писмени доказателства факти, че на *** между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД /оператор с търговска марка "Виваком"/ и ответника С. С. Ц. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart XL с месечна абонаментна такса 34.99 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца, при прилагане на Общи условия на договора между "Българска телекомуникационна компания" АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 20.11.2019г. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Съгласно чл. 50 от Общите условия на мобилния оператор незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения:

43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. В т. 2 от договора е уговорено, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока. но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на 2 срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

Договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги от *** е сключен в изискуемата се от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ и ЗПК форма и е двустранно подписан, като ответникът се е подписал, вкл. е изписал собственоръчно трите си имена, включително и съдържанието на ОУ, с които ответникът е запознат, чието изявление /истинността на подписа и ръкописния текст на ответника/ не е оспорено по реда на чл. 193 ГПК. При липса на доказателства установяващи неистинността му, частният документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от ответника и че ОУ на "БТК“ ЕАД са приети от ответника с подписването на договора /съгласно чл. 180 ГПК/, и оттук наличието на валидно възникнало правоотношение между ответника и "БТК“ ЕАД на посоченото основание - цитираният договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и че ОУ за взаимоотношенията между "БТК" АД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги са приети от ответника с подписването на договора.

Неоснователно е възражението за неравноправни клаузи в договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, тъй като ищецът не основава претенцията си на уговорки, чието съдържание да разкрива значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Всички клаузи в договора са уговорени индивидуално и по начин, че ответникът е могъл да въздейства върху всяка негова клауза, респ. липсват данни в договора да няма постигнато съгласие по съдържанието на някоя от клаузите. В процесния договорне са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му.

В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договора.

За потребените от абоната-ответник електронни съобщителни и мобилни услуги за периода от 22.06.2018 г. до 22.10.2018 г. ищецът е издал приложени по делото фактури № **********, № *** № ***, № *** за суми в общ размер на 214.14 лева. От същите фактури се установява, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 07/2018г., 08/2018г., 9/2018г., 10/2018г.

Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно 3

(доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях.

Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените на ответника мобилни освен представените по делото писмени доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури. Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл. 260, ал. 2 ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване. Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могло да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която би могло да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи.

Като изправна страна по процесния договор и на осн. чл. 50 от ОУ във връзка с чл.

43, т.1, „БТК” ЕАД е прекратило същия като датата на деактивация на процесния абонамент е 07.11.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. След едностранното прекратяване на индивидуалния договор на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № *** на дата 22.11.2018г. крайна фактура № ***, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги като по делото се претендира сумата 87.48 лв. /сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ за периода от 22.10.2018 г. до 21.11.2018 г. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи. В т. 2 от процесния договор между страните от *** изрично е уговорено, че неустойката при прекратяване на договора не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Претендираната и начислената от ищеца сума от 87.48 лв., съгл. т. 2 от договора представлява компенсаторна договорна неустойка, която обезпечава изпълнението на задължението на длъжника по договора за плащането цената на потребените от абоната-ответник електронни съобщителни и мобилни услуги и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, при предсрочното прекратяване на услугите по вина на потребителя, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Прекратяването на 4 договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. Плащането на неустойка не може да бъде поставяно в зависимост от издаването на фактурата за дължимите суми, тъй като неиздаването на фактура не освобождава длъжника от задължението за заплащането на уговорената с договора неустойка по т. 2 от договора. Освен това, основанието за плащане на неустойка са не издадените фактури от "БТК" ЕАД, а сключения между страните договор, от който за тях за възникнали облигационни отношения. Доказателствената тежест за установяване на плащане цената на потребените от абоната-ответник електронни съобщителни и мобилни услуги подлежи на пълно и главно доказване от потребителя – ответник. В случая ищецът твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора цената на потребените от абоната-ответник електронни съобщителни и мобилни услуги, който не подлежи на доказване от ищеца, а на оборване от ответника с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена на потребените от абоната-ответник електронни съобщителни и мобилни услуги, което може да стане само с писмени такива /предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК/. По делото не са представени документи, доказващи плащане от ответницата на кредитора на цената на потребените от абоната-ответник електронни съобщителни и мобилни услуги - брой и размер. Доколкото по делото при доказателствена тежест на ответника няма твърдения и доказателства за плащането цената на потребените от абоната-ответник електронни съобщителни и мобилни услуги, следва че е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна. Във всички случаи обаче ответникът е бил длъжен безусловно да заплати уговорените в договора неустойка по т.2 от договора, които са станали изискуеми съобразно уговореното, и са надлежно ясно и точно индивидуализирани и установени по размер, въз основа на клаузите на самия договор и крайна фактура № ***, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги. Падежите за заплащане на неустойка по т. 2 от договора за всеки от договорните периоди са настъпили, а 5 и падежът на цялото задължение е настъпил преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2021 г., поради което вземането е изискуемо в заявения размер и е възникнало на предявеното основание и тези суми са дължими от ответницата.