Определение № 1471 от 06.06.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 670/2024
- Вид
- Определение № 1471
- Подписан
- 06.06.2024
- В сила
- 05.06.2024
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 298, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1471 гр. Бургас, 05.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500670 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 419 от ГПК вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 14899/09.04.2024 г. по описа на БРС, подадена от процесуалния представител на Банка ДСК АД против разпореждане № 3574/27.03.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 1829/2024 г. на БРС ,с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В.
К. К. от гр. ***, ул. "***" № ** ,ЕГН ********** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 25,42 лв.,представляваща мораторна неустойка .
Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно- така определената в Общите условия по договора за стоков кредит ,сключен с длъжника ,методика на олихвяване на получения заем ясно определя какви лихви и за какъв период се заплащат .Спорната сума представлява обезщетение за забава за периода от настъпване на изискуемостта на кредита и следователно същата не е в противоречие с нормативната уредба по смисъла на чл. 33 и чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Моли се разпореждането да бъде отменено и постановено издаване заповед за изпълнение за процесната сума .
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 419, ал. 1 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
1
Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, подадено от "Банка ДКС " АД срещу длъжника В. К. К. на основание извлечение от счетоводните книги на банката заявител ,съставено въз основа на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица ,сключен между страните на 31.01.2020 г. за следните суми: главница в размер на 861,72лв. ,дължима за стоковия кредит,сключен на 04.03.2022 г. , договорна лихва в размер на 103,94лв.,, дължима за периода 04.07.2022 г. до 04.07.2023 г., мораторна лихва в размер н а 114,19, дължима за периода от 05.03.2023 г. до 1 4.03.2024 г., 25,42 лв. – мораторна неустойка /лихвена надбавка за забава /,дължима за периода от 04.07.22г.до 04.03.2023 г. ,ведно със законната лихва върху главницата ,начиная от 15.03.2024г.до окончателното й изплащане ,120лв. – дължими такси при изискуем кредит и 175 лв. – разноски по делото .
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че задълженията произтичат въз основа на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица ,сключен между страните на 31.01.2020 г. Във връзка с подаденото заявление районният съд е издал Заповед № 993/26.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Банка ДСК „АД за сумите: главница в размер на 861,72лв. ,дължима за стоковия кредит,сключен на 04.03.2022 г. , договорна лихва в размер на 103,94лв.,, дължима за периода 04.07.2022 г. до 04.07.2023 г., мораторна лихва в размер на 114,19, дължима за периода от 05.03.2023 г. до 1 4.03.2024 г. ,ведно със законната лихва върху главницата ,начиная от 15.03.2024г.до окончателното й изплащане,както и деловодни разноски в размер на 66,10 лв. –в т.ч. 22,03 лв. – държавни такси и 44,07 лв. –юк.възнаграждение .С разпореждане № 3574 от същата дата е отхвърлил заявлението за вземанията от 25,42 лв. –мораторна неустойка и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.П риел е, че представеният от заявителя документ – извлечение от счетоводните книги на банката е редовен от външна страна и удостоверява подлежащи на изпълнение задължения. По отношение на претендираните суми за моротарна неустойка и разходи по изискуем кредит е счел ,че същите противоречат на закона –искането за 2 мораторна неустойка противоречи на императивната норма на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК,а разходите при предсрочна изискуемост от 120 лв. са по същество компенсаторна неустойка
Жалбата е насочена само против разпореждането в частта относно отказа за издаване на заповед за изпълнение на сумата от 25,42 лв. –обезщетение за забава
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена се основава на извлечение от счетоводни книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В този случай кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да бъде обжалвано от длъжника. В производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение предметът на съдебната проверка е ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение по чл. 419, ал. 3 във вр. с чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ГПК, а именно дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл.
417 от ГПК, дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън от него, освен относно изискуемостта на вземането съгласно чл. 418, ал. 3 от ГПК.
В случая претендираните вземания се основават на извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, който акт е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 от ГПК документи.
3
При извършената самостоятелна преценка на предпоставките за допускане на незабавното изпълнение на документа, съдът намира следното:
В конкретния случай длъжникът безспорно има качеството на "потребител" по смисъла на § 13 от ДР на Закона за защита на потребителите и по отношение на него следва да намери приложение предоставената от този закон закрила.
При извършената служебна проверка на представените от заявителя договор за стоков кредит и общи условия, въззивният съд намира, че действително е налице неравноправност на клаузата в чл.14 от договора за стоков кредит вр.чл.12 от Общите условия , с която е уговорено заплащането на“ надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта „ лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В чл. 33, ал. 2 от ЗПК е уредена нормативна забрана обезщетението за забава да надвишава законната лихва по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД. В случая в чл.6 на договора за стоков кредит страните са приели, че кредитът се олихвявас фиксиран лихвен процент ,който към датата на сключването на договора е 17,69% годишно ,или 0,0491% на ден . В раздел VI т.12 от ОУ е посочено, че при просрочие на плащанията, просрочените плащания се олихвяват с размера на договорната лихва с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта . Според настоящия съдебен състав е налице неравноправност на клаузата , въз основа на която се претендира заплащането на мораторна лихва за забава (неустойка) в размер надвишаващ стойността на законната лихва, уредена в 86, ал. 1 от ЗЗД. С тази уговорка на практика е постигнато съгласие за заплащане на допълнителна лихва поради забавено плащане, представляваща необосновано високо обезщетение по смисъла на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Тази клауза следва да се приеме за неравноправна и като такава за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени, но само по отношение на вземането за наказателни лихви, поради правилото на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, според което наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
4
За пълнота следва да се посочи, че въпреки твърденията изложени в частната жалба от пълномощника на банката-кредитор, че размерът на лихвите е индивидуално уговорен, доколкото са в общи условия, съдът намира, че това не е така. В чл.14 от договора е посочено, че договорът се сключва при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ като с подписването на договора кредитополучателят декларира, че Общите условия на банката за стокови кредити са предоставени на кредитополучателя при сключването на договора, запознал се е с тях и ги приема. В този смисъл, налага се извод, че посочената клауза от договора е била предварително изготвена от банката и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузи, когато договорът е сключен при Общи условия.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна ,поради което Окръжен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА р азпореждане № 3574/27.03.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 1829/2024 г. на БРС ,с което е отхвърлено подаденото от „Банка ДСК“АД ,със седалище и адрес на управление- гр.София ,ул.“Московска „ № 19 ,представлявана от Кристина Стоянова Манева –юрисконсулт,съдебен адрес-гр.Казанлък,бул.“Ал.Батенберг“ № 4 заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. К. К. от гр. ***, ул.
"***" № ** ,ЕГН ********** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 25,42 лв.,представляваща мораторна неустойка-обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава / за периода от 04.07.2022 г. до 04.03.2023 г. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
5
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6