Определение № 1094 от 16.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601361 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 26.10.2023г., Окръжен съд – гр. Перник е оставил без уважение искането на подсъдимия Б. Й. П., чрез защитника му адв. П. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 445/23г. по описа на ПОС. В атакуваното определение в рамките на проведеното разпоредително заседание, първоинстанционният съд е приел, че в рамките на воденото досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт не са налице пороци по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. Чл. 249, ал. 4 от НПК. Прието е на първо място, че органите на досъдебното производство са направили всичко, зависещо от тях, за да предявят материалите по делото на обвиняемия и защитата му, като изрично е посочено, че това не може да се разглежда като процесуално нарушение по смисъла на чл. 248 от НПК, доколкото касае производството по същество и защитата на лицето, срещу което е повдигнато обвинение, която защита се разгръща в пълен обем в съдебната фаза на производството. В определението си съдът е посочил, че не е нарушено правото на обвиняемия да даде обяснения, което същият е направил двукратно, а има такава възможност и в рамките на съдебното производство.

Що се отнася да здравословното състояние на обвиняемия П. е посочено, че същият се лекува в рамките на мястото, където търпи мярката за 1 неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, като съдебният състав е допуснал нова експертиза, която да прецени здравословното му състояние и възможността му да участва в производството. Прието е също така, че не са налице основания за отвод на председателя на съдебния състав, доколкото липсват данни същият да е проявил пристрастност и да е нарушавал задълженията си. Поради това искането на защитата за прекратяване на образуваното съдебно производство е оставено без уважение, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по същество. С атакуваното определение, съдът е потвърдил действащата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия П., а именно – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, която е приета за адекватна на тежестта на повдигнатото обвинение, като е отбелязано, че делото е разгледано в разумен срок.

Срещу определението на съда, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на образуваното съдебно производство, в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. П., защитник на подсъдимия Б. П.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Излагат се съображения, че е нарушено правото на защита на обвиняемия, като не са му предявени материалите по делото, с което същият е лишен от възможността да направи своите бележки и възражения и да поиска събирането на нови доказателства. Според защитника, не е отчетено влошеното му здравословно състояние, което е причина същият да не може да реализира правото си детайлно да се запознае с материалите по делото, а не е налице липса на съдействие в тази насока. На следващо място се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 4 от НПК, която задължава органите на досъдебното производство да назначат експертиза, която да изследва въпроса дали обвиняемият е в състояние правилно да възприема фактите, които са от значение и да дава обяснения по тях. Също така се поддържа, че в изложения контекст обвиняемият е бил лишен от възможността да дава достоверни, ясни и конкретни обяснения по делото. В жалбата се излагат подробни съображения, че са били налице предпоставките за отвеждане на председателя на съдебния състав от разглеждане на делото, тъй като той е проявил безразличие към здравословното състояние на обвиняемия П., както и че чрез допускане на замяната на съдебния заседател Н. К. е създал условия да се предполага, че се търсят съдебни заседатели във вреда на подсъдимия и 2 се хвърля сянка върху случайния избор на съдебните заседатели. Също така се сочи, че председателят на състава е допуснал да бъдат извършвани процесуално следствени действия с обвиняемия без да присъства неговия защитник и без тези действия да бъдат обективирани в протокол, което се явява допускане на натиск върху П.. Поради това защитникът моли съда констатира допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и да отмени атакуваното определение на ОС – Перник.

Срещу определението е постъпила жалба и в частта в която е потвърдена действащата спрямо обвиняемия П. мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Излагат се подробни съображения, че са налице предпоставките за изменението й и определянето на по-лека такава, която същи ще изпълни целите по чл. 57 от НПК и ще даде възможност на П. да се погрижи за здравословното си състояние. В жалбата се твърди, че спрямо обвиняемия в един продължителен срок действа най-тежката мярка за неотклонение, а здравословното му състояние в ареста се влошава прогресивно и сериозно застрашава оцеляването му. Сочи се още, че П. има известни по делото адрес и самоличност, а в същото време има и малолетна дъщеря, за която следва да се грижи, поради което няма основание да се предполага, че ще извърши друго престъпление или ще се укрие, поради което се моли за изменение на действащата мярка за неотклонение. Моли се още за разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните и допускане на СМЕ за изясняване на здравословното състояние на обвиняемия П. и на възможността същият да пребивава в арестните помещения.

Съдът намира, че независимо от обстоятелството, че по делото са постъпили две отделни жалби, става въпрос за едно определение в неговата цялост, като и подлежащите на преценка обстоятелства що се отнася да двата аспекта, в които се атакува извода на първоинстанционния съд, са взаимно свързани. Ето защо произнасянето по двете жалби на защитата следва да се извърши с един съдебен акт по настоящото производство и се явява безпредметно разделяне на делото и образуването на две отделни производства по всяка една от жалбите. Също така, не са налице основания за насрочване на делото в открито съдебно заседание и съответно изключение от общите принципи, въведени в чл. 249 и чл. 270 от НПК, предвиждащи 3 произнасяне по реда на Глава 22 от НПК.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249, ал.3 НПК законосъобразността на обжалваното определение на първоинстанционния намери следното:

Жалбите са неоснователни.

Производството по НОХД № 455/23г. по описа на ПОС е образувано по внесен обвинителен акт срещу Б. Й. П. за извършено престъпление по чл.

116, ал. 1, т. 9, вр. Чл. 115 от НК. Настоящият въззивен състав счита, че вмененото на подсъдимия П. деяние е изяснено в достатъчна степен, за да може същото да бъде предмет на разглеждане в съдебната фаза на наказателното производство, без законно гарантираното право на защита на подсъдимия да бъде засегнато. Не е налице неяснота относно вменената на подсъдимия престъпна дейност, като следва да се посочи, че във внесения в съда обвинителен акт, деянието е формулирано по начин, идентичен с този в последно извършеното привличане. Детайлно в обвинителния акт е описано поведението на подсъдимия, пострадалия и свидетелите, поради което не е налице никакво противоречие в обвинителния акт и излагането на неясни и противоречиви твърдения относно подлежащите на установяване фактически обстоятелства. Поради това, настоящият въззивен състав приема, в която насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че в рамките на воденото наказателно производство и при изготвяне на обвинителния акт е налице надлежно описание на всички елементи от състава на деянието, вменено на подсъдимия и делото е годно за разглеждане в неговата съдебна фаза.

Не са налице визираните в жалбата и поставени за разглеждане и пред първоинстанционния съд твърдени нарушения на процесуалните правила, които да засегнат съществено правото на защита, с която се ползва лицето срещу което се води наказателното производство във всеки един момент от неговото протичане.

На първо място, следва да се посочи, че намират известно фактическо основание в материалите по делото оплакванията на защитата, 4 свързани с предявяването на обвиняемия П. на материалите по делото. От друга страна, действително следва да се отбележи, че органите на досъдебното производство са положили сериозни усилия в тази насока, като опити за пълно предявяване е имало на 6 отделни дати – 04.07, 26.07, 01.08, 02.08, 03.08 и 31.08. На два пъти в този период е правен опит за уговаряне на дата, но защитникът на обвиняемия не е отговорил на обажданията. Също така, на 28.08. е извършено предявяване на част от материалите на двамата защитници на обвиняемия П.. Ето защо и този съдебен състав приема, че органите на досъдебното производство са положили максимално възможните усилия, за да могат едновременно да спазят правата на лицето, срещу което се води производството от една страна, а от друга, да приключат воденото срещу него наказателно производство, което също се явява негов законен интерес. Правилно е посочено също така, че дори и да се приеме, че е налице процесуално нарушение, същото се явява отстранимо в рамките на съдебното производство, доколкото както подсъдимият, така и защитата му имат възможност в хода на делото да положат допълнителни усилия за запознаване със събраните доказателства и евентуално да поискат извършването на нови процесуално следствени действия, които да допринесат за разкриване на обективната истина. Доколкото съдебната фаза е централна, с оглед решаване на делото по същество и събиране на доказателствения материал, въз основа на който съдилищата по същество ще изградят своите фактически и правни изводи, дори и да е налице нарушение, същото е поправимо в съдебната фаза на наказателното производство, без да се преклудират правата на подсъдимия и без същия да търпи негативи от това.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че не е дадена възможност на обвиняемия да даде обяснения. На П. двукратно е предявявано обвинение на фазата на досъдебното производство и непосредствено след това е извършван негов разпит като обвиняем и същият се е възползвал от правото си да даде обяснения. По делото няма каквито и да било данни /с подавани молби от защитата в тази насока/, че извън тези провеждани разпити, обвиняемият е желал да даде допълнителни обяснения, но това право не му е било осигурено. И по отношение на този довод следва да се отбележи, че важи в пълна степен изложеното по-горе относно централното място на съдебната фаза в процеса. Доколкото обясненията на лицето, срещу което се води наказателното производство по дефиниция се явяват доказателствено 5 средство, няма каквато и да било пречка подсъдимият П., след даване ход на съдебното следствие, да даде обяснения. Правата му в тази насока не са преклудирани и той има право да дава обяснения във всеки момент в рамките на съдебното следствие.

Що се отнася до здравословното състояние на обвиняемия П. и евентуалната експертиза, по реда на чл. 144, ал. 2, т. 4 от НПК, този съдебен състав намира, че в рамките на досъдебното производство и в производствата по реда на чл. 65 от НПК е изследвано състоянието му и са взимани съответните мерки, като същият е бил настаняван както в болницата към Затвора – ***, така и в други специализирани лечебни заведения за диагностицирането му и назначаване на адекватно лечение. Не са събрани данни по делото, че при него, извън соматичните проблеми, за които подлежи на допълнително изясняване дали същият съдейства на медицинските лица за решаването им, са налице и отклонения, които да се явяват пречка за правилно възприемане на фактите , които са от значение за правилното решаване на делото и да дава достоверни обяснения по тях. В тази насока в рамките на разпоредителното заседание съдът е назначил ново експертно изследване на П., като следва да се посочи, че динамиката в здравословното му състояние подлежи на изследване и проследяване в целия ход на съдебното производство по същество. Доколкото разпоредбата на чл. 144, ал.