Определение № 1015 от 03.12.2020, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. Плевен , 02.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Рени М. Спартанска като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Гражданско дело № 20204400100726 по описа за 2020 година

Доклад по делото на осн.чл.146 ГПК във вр.с чл.140 ГПК.

В ИМ ищецът „МБАЛ Свети Панталеймон-Плевен“ООД гр.Плевен твърди,че е лечебно заведение за болнична помощ,регистрирано съобразно ЗЛЗ и ТЗ и осъществяващо лечебна дейност при условията на действащото законодателство и разрешителен режим-разрешение №336/04.08.2014г.за осъществяване на лечебна дейност,изд.от министъра на здравеопазването, рег.№1524211017 на леч.заведения в РЦЗ/РЗИ гр.Плевен.Посочено е,че ответникът НЗОК е ЮЛ със седалище в гр.София и с предмет на дейност –осъществяване на задължително здравно осигуряване,съгласно чл.6 ал.1 ЗЗО.Описани са правомощията на РЗОК Плевен като организационно обособена структура на НЗОК,съгласно разпоредбите на ЗЗО и ПУДНЗОК,ПУДРЗОК.Посочено е,че предмет на иска е претенцията на ищецалечебно заведение към ответника НЗОК да му изплати дължимата сума за извършена медицинска дейност за болнична помощ на задължително здравно осигурени лица,вкл.в предмета и обема на договора между тях и в основния пакет от здравни дейности,заплатен от бюджета на НЗОК,ведно с натрупаната законна лихва от датата на забавата.Твърди се,че за м.април 2017г. е извършена и незаплатена медицинска дейност в размер на 38 449лв., съгласно представените към ИМ дебитно известие №856/21.07.2017г.към фактура №834/19.05.2017г.и спецификация към него,в т.ч. спешна и планова мед.дейност.Ищецът твърди, че на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗО на 17.05.2017 г. между ищеца и директора на РЗОК Плевен е сключен индивидуален договор № 150667/17.05.2017г./ИД/за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,който урежда със задна дата,считано от 01.04.2017г. основните отношения между тях, свързани с оказване на болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица,че неразделна част към ИД е Приложение №2 „Стойности и обеми на медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за злокачествени заболявания в условията на БМП“,че на осн.чл.19 ал.1 и чл.45 от ИД ответникът се е задължил да заплаща договорената в чл.1 правилно извършена и отчетена от лечебното заведение до 30-о число на месеца,следващ отчетния. Твърди се, че съгласно чл.31 ал.1 от ИД ищецът е задължен ежедневно да отчита по електронен път всеки приет и изписан пациент и по коя КП е 1 лекуван ,че всички данни се вписват автоматично в ПИС на НЗОК,а на база месечната дейност е изготвен месечния отчет.Позовавайки се на чл.32 ал.11 от ИД ищецът счита ,че като ЛЗ може да подава до НЗОК фактури само за дейности,които не надвишават размера на определените му месечни стойности ,че по този начин РЗОК принуждава ищеца да подаде счетоводни документи /фактури и спецификации към тях/само за определена от нея стойност ,а за останалата част ЛЗ няма обективна възможност да подаде до РЗОК счетоводен документ, тъй като тя отказва да приеме такива.Ищецът твърди,че за периода от 01.04.2017г.до 30.04.2017г. е отчел правилно,качествено и своевременно БМП по КП по вид,цена на КП,издал е фактура и спецификация към нея,че за част от извършената мед.дейност НЗОК е приела отчетните документи и я е заплатила в срок,но за 52-ма пациенти ,на които е оказана медицинска помощ през м.април на обща стойност 38 449лв.е отказала да плати.Посочено е,че ищецът е принуден от НЗОК да издаде нова фактура,включваща само приетата част,а за незаплатената част е издадено дебитно известие към същата фактура и втора спецификация за отхвърлените като надлимитна дейност.Посочено е,че с уведомително писмо от 21.07.2017г.,постъпило на същата дата в РЗОК Плевен,последната е уведомена за проблема ,но РЗОК Плевен е отказала да изплати тази сума,тъй като не е налице решение на НС на НЗОК.Твърди се ,че ищецът добросъвестно е изпълнил всички свои задължения като изпълнител на медицинска помощ,а НЗОК е отказала да заплати реално заплатените от ищеца суми за лечение на 52-ма пациенти, което обуславя правния интерес на дружеството да претендира сумата 38 449лв.,ведно с натрупаната законна лихва ,считано от първо число на месеца,следващ месеца,в който НЗОК е следвало да плати,т.е.от 01.06. 2017г. Твърди се,че НЗОК е изцяло неизправна страна по ИД,съгласно чл.79 ЗЗД,че ИД,споразуменията и приложенията към тях,както и правилата на разходване на бюджета на НЗОК представляват едностранно изготвени актове от НЗОК като орган на властнически правомощия ,които не подлежат на договаряне промяна и/или обсъждане ,а ЛЗ има само две възможности-да подпише представения му от НЗОК договор/анекс в неговата цялост или да не сключи договор,като ЛЗ и НЗОК не са равнопоставени договарящи партньори. Твърди се, че т.н.основен пакет от здравни дейности,покрит от бюджета на НЗОК е уреден в Наредба №2/2016г.,че с решение на КС №3/08.03.2016г.по к.д.№6/2015г.е обявена за противоконституционна нормата на чл.45 ал.2 от ЗЗО,което е правното основание за издаване на наредбата,че Наредба №2/2016г.е обявена за нищожна с решение на ВАС №2735/01.03.2018г.по адм.д.

№13830/2017г.Позовавайки се на разпоредбата на чл.355 ал.9 от НРД за МД за 2017г.ищецът твърди,че директорът на РЗОК Плевен е имал възможност и нормативно задължение при наличието на неусвоени средства в бюджета на РЗОК да изплати на ищеца надлимитната дейност,да изпрати доклад до НС на НЗОК,с който да иска заплащане на дейността на ищеца.Твърди се,че не е налице недостиг на финансови средства в бюджета на НЗОК за 2017г.,което да обоснове отказ от заплащане на отчетената БМП за м.април 2017.Посочено е,че с решение на НС на НЗОК от 27.03.2017г.са приети Правила за условия и ред за прилагане на чл.4 ал.1,ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК.Ищецът твърди,че тези правила са нищожни,поради противоречие с по-горестоящ нормативен акт,а именно Конституцията на 2

РБ.В тази насока са изложени подробни съображения,като ищецът счита,че не е налице годен подзаконов нормативен акт,който да регламентира ограничение за заплащане дейността на лечебните заведения.Изложени са доводи,че някои разпоредби от ИД също са нищожни ,като в тази насока също са изложени подробни съображения,цитирана е съдебна практика ,като се навеждат доводи,че е недопустимо подзаконова нормативна уредба и /или договорна клауза да въвежда ограничения за заплащане на надлимитна дейност на ЛЗБМП,че всяко подобно ограничение,лимитиране на права,гарантирани със закон и/или Конституция са нищожни.Твърди се,че правилата на чл.4 ал.4 от ЗБНЗОК 2017г.противоречат и на правото на Европейския съюз и нарушават свободното предоставяне на услуги в ЕС , която е една от четирите основни свободи,защитени от правото на ЕС и уредена в чл.56-62 от Договора за функциониране на ЕС.Твърди се,че медицинските услуги представляват услуги по смисъла на чл.57 от ДФЕС,тъй като се предоставят срещу възнаграждение.В тази насока също са изложени подробни доводи.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че не е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, ищецът твърди, че са налице основания за ангажиране на отговорността му по реда на неоснователното обогатяване. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 52 от Конституцията на РБ и твърди, че след като е изпълнил всички медицински стандарти при оказване на медицинска помощ, НЗОК не може да откаже заплащане на оказаната медицинска помощ на здравноосигурените лица само поради това, че липсват финансови средства. Твърди се, че след като е осъществило лечение, лечебното заведение следва да получи заплащане на стойността му, а след като нито пациентът, нито НЗОК са заплатили това лечение, лечебното заведение се е обеднило със стойността на оказаната медицинска помощ,а НЗОК е спестила значителен финансов ресурс,видно от годишния й финансов отчет,който е завършил с над 10 млн.лева излишък.

В заключение дружеството моли съда да постанови решение,с което на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД НЗОК бъде осъдена да заплати сумата 38 449лв.,представляваща дължима сума за извършена дейност по КП за м.април

2017г. по дебитно известие № 856/21.07.2017 г.към фактура

№834/19.05.2017г.и сума в размер на 11 716,26 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 38 449лв.за периода от 01.06.2017г.до 01.06.2020г., ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.При условие на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли исковите претенции на заявеното правно основание чл. 79 и 3 чл. 86 от ЗЗД ,ищецът моли съда да ги уважи на основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, като претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.С ИМ са представени писмени доказателства по опис.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника НЗОК гр.София,чрез пълномощника Н.В.-Й., гл.юрисконсулт при РЗОК Плевен.По отношение на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД също е взето становище,че е неоснователен ,тъй като за да е налице обогатяване за НЗОК е следвало да съществува задължение за покриване на сумите,предвидени в договора,каквото задължение с оглед нормативната уредба не е възникнало,тъй като заплащането на разходите за мед.дейност става чрез средствата,отпускани на ЛЗ в рамките на предварително разпределените им бюджети.

Твърди се,че НЗОК не е неизправна страна,тъй като в отношенията с ищеца е налице двустранно подписан договор,изменен с доп.споразумения,съдържащ Приложение №2,определящо стойността и обема на дейностите,които касата покрива и за НЗОК не произтича задължение да извършва плащане извън договорените стойности.Твърди се,че при издаването на претендираните от ищеца суми за „надлимитна дейност”не е спазен реда за отчитане на дейността-ежедневно и до осмия работен ден на месеца,следващ месеца през който е извършена дейността,но и за самата дейност като надхвърляща стойностите по Приложение №2 за съответния месец има забрана да бъде отчитана с финансово-отчетни документи,поради което искът по чл.79 ал.1 ЗЗД е неоснователен.Посочено е,че след като ищецът е сключил процесния договор се е съгласил с ограничаването на медицинската помощ в рамките на определените стойности.Ответникът се позовава на решение на КС на РБ №2 от 22.02.2006г.по конст.дело №12 от 2006г.,в което е прието,че медицинската помощ,до която осигурените лица имат право на свободен достъп при условията на равнопоставеност ,не е неограничена и се определя от държавата по вид ,обхват и обем,че този именно законно определен размер на финансовите средства намира израз в стойностите по Приложение №2 към договорите,което е в съгласие с цялата относима нормативна уредба.Изложени са доводи с оглед цитираното решение на КС,че обхватът и обемът на здравната помощ трябва да бъдат определени,т.е.не са неограничени,като стойността на дейностите по оказване на здравни грижи и опазването на общественото здраве не е безгранична,а има ясно определена финансова рамка,регламентирана в Закона за бюджета на НЗОК за съответната година,а за процесния период действащ е бил ЗБНЗОК за 2017г.Цитирана е нормата на чл.4 от ЗБНЗОК за 2017г.Изложени са доводи,че претендираната от ищеца дейност не е заплатена,тъй като не подлежи на заплащане от страна на НЗОК,съгласно чл.355 от НРД за мед. дейности за 2017г.Посочено е,че с решение на НС на НЗОК №РД-НС-04-77/ 20.06.2017г.са приети Правила за изменение и допълнение на Правила за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1,ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2017г.,като е изменена разпоредбата на чл.15 ал.3.Ответникът счита,че след прилагане на 4 чл.15 ал.3 от Правилата ,не са били налични неусвоени средства,които да позволят да се инициира прилагането на чл.355 ал.9 от НРД за 2017г. и по тези причини същите не са заплатени на ЛЗ.Твърди се,че ЛЗ не се е възползвало от дадената му възможност по чл.355 ал.8 от НРД, и в установените срокове т.е.осмия работен ден на м.май 2017г.не е заявено желание за увеличаване на определената месечна стойност,като се твърди,че директорът на РЗОК Плевен е изпратил 3 доклада за увеличаване лимита на болниците ,сред които е и ЛЗищец.Посочено е,че е постъпило искане с вх.№51-07-83/02.05.2017г.за увеличаване размера на средствата с 3% на осн. чл.13 ал.1 от Правилата,което е одобрено от директора на РЗОК,но това искане е различно от заявлението по чл.355 ал.8 от НРД.Твърди се,че последващото искане без да е спазена разписаната процедура е неоснователно,поради което не е уважено от НЗОК. В отговора са изложени подробни съображения относно твърдението,че от страна на НЗОК не е налице неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.79 ал.1 ЗЗД,като се твърди,че за НЗОК/РЗОК Плевен не съществува императивно задължение да заплаща надлимитна дейност нито съгласно НРД за мед.дейности за 2017г.,нито съгласно ИД №150667/17.05.2017г.Наведени са доводи,че при недостиг на средства от страна на ЛЗ с оглед превишаване на лимита/стойността по Приложение №2/има процедура,регламентирана в чл.355 и следващите от НРД за мед.дейности за 2017г.,който механизъм е инкорпориран и в чл.31-45 от ИД №150667/17.05.2017г.Становището на ответника е ,че НЗОК/РЗОК Плевен е изцяло изправна страна и не е допуснала неизпълнение на договорни задължения.Оспорва се твърдението на ищеца за нищожност на приетите Правила по чл.4 ал.4 от ЗБНЗОК за 2017г.с мотиви,че се касае за нормативен акт,който не е атакуван по надлежния ред и съответно не е обявен за нищожен.Посочено е,че съгласно НРД за мед.дейности за 2017г.стойностите на финансовоотчетните документи представяни от изпълнителите на БМП по договор с НЗОК не следва да надвишават размера на стойностите,определени в Приложение №2 към инд.договори на изпълнителите,че определянето и коригирането на стойностите по Приложение №2 е регламентирано в чл.4 на ЗБНЗОК за 2017г.,обвързано е с бюджетните средства на НЗОК общо и в частност за здравноосигурителни плащания за БМП.Твърди се,че всеки изпълнител на БМП е длъжен да се съобразява със съдържанието на своя договор с НЗОК и да съблюдава отчетената дейност с определените му в Приложение №2 стойности,а при отчитане на дейност извън рамките на определената стойност по Приложение №2,плащане от НЗОК/РЗОК не се дължи.В заключение ответникът моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.Идентични доводи и съображения са изложени от ответника в депозирания писмен отговор по реда на чл.367 ал.1 ГПК,когато делото е било образувано като търговско дело №81/2020г.по описа на ПОС.Към този отговор са представени писмени доказателства по опис.