Решение № 64 от 10.09.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Царево, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20242180200115 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Я. П. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № Т-НП-3/ 05.02.2024 год. на Зам. Министър на туризма, с което на Я. П. Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл.

30, ал. 2 от ЗУЧК.

В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

АНО, редовно призовани, не изпращат представител.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 01.09.2023 год. при изпълнение на служебните си задължения, 1 актосъставителя и неговите колеги, установили че жалбоподателя е поставил палатка на плаж „Корал“ върху пясъчна дюна. Констатираното мотивирало актосъставителя, да състави срещу жалбоподателя АУАН № Т-УМП-АУАН-006 от 01.09.2023 год. в който нарушението било ясно и точно описано. Въз основа на така съставения АУАН, на 05.02.2024 г. и след преценка на събраните по АНП доказателства, наказващия орган издал атакуваното Наказателно постановление, в обстоятелствената част на което, административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин.

Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 17а, ал. 1 от ЗУЧК и санкционирано с административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУЧК.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателствапоказанията на разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на актосъставителя, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като истинни.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда са следните:

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, 2 което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин на това, че на сочената дата, жалбоподателя не се е съобразил със забраната и е поставил палатка в границите на дюните на морския плаж. В тази посока са показанията на актосъставителя присъствал по време на проверката на място, който е категоричен, че палатката на жалбоподателя е била поставена на дюни на морския плаж.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК , морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.

Съгласно § 1, т. 4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър.

Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.

По отношение на авторството на деянието, същото не се спори от страна на жалбоподателя.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.

17а, ал. 1 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административно наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е поставил палатката си на територията на морския плаж.

Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал.

2 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 500,00 до 1000,00 лв. или с имуществена санкция от 1000,00 до 3000,00 лв. за всеки който в нарушение на закона постави преместваеми обекти и съоръжения върху подвижни (бели) 3 дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А", зона „Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.

В случая, доколкото на жалбоподателя е било наложено адм. наказание в минималния предвиден в закона размер, то очевидно АНО е определил същото съобразно нормата на чл. 27 от ЗАНН при отчитане наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, като за съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения минимум.

Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив нарушението е типично и касае нарушаване на законодателна забрана въведена от законодателя именно с оглед опазването на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т. 1/. Нещо повече според настоящия съд прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у нарушителите (в това число и жалбоподателя) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административно наказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина според настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство, така и с оглед оказване на превъзпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите граждани.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т-НП-3/ 05.02.2024 год. на Зам. Министър на туризма, с което на Я. П. Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУЧК.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5