Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 101 от 15.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 49/2023
Вид
Определение № 101
Подписан
15.03.2023
В сила
15.03.2023
Състав
Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20235001000049 по описа за 2023 година

Производство по чл.274 от ГПК.

Причина за започването му е изходяща от „К.И.“ ЕООД, ЕИК *********, **** частна жалба против постановеното по т. дело № 733/ 2022 г. по описа на П. окръжен съд определение № 1295 от 23.12 2022 г., с което е прекратено производството по т.дело №733/2022 г. по описа на ПОС поради неподсъдност на спора и същото е изпратено по подсъдност на П. районен съд.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението иска се отмяната му и връщане на делото на ПОС за разглеждане на спора по същество.

Пловдивския апелативен съд след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 22.12.2022 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „К.И.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. П. искова молба против „Н.“ ООД, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че ищецът в периода април 2019 г.-юли 2019 г. престирал на ответника услуги дължими по сключени между тях дванадесет неформални договора.

Направено е описание на същите с индивидуализация на предмет, стойност и номерата на товарителниците и данъчните фактури, в които е 1 материализирана волята на страните за сключването им.

Общата стойност на дължимото по тези фактури е определено на 164 130 лв. с ДДС.

Отправена и претенция за осъждането на ответника да заплати на ищеца и сумата от 49 603, 73 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 31.12.2019 г. до предявяване на иска.

По повод на тази искова молба е било образувано т. дело № 733/2022 г.

По същото от страна на съда на 23.12.2022 г. е постановено определението предмет на обжалване.

В него съдът на база изложеното от ищеца в исковата молба за сключени многобройни неформални договори, а и с оглед разнородния характер на същите е приел, че се касае за искови претенции породени от различни правоотношения, а не от едно единствено такова. По тази причина е прието, че съдът е сезиран с множество обективно съединени искове на стойност под 25 000 лв. Това водело до извод, че същите не са подсъдни да окръжния съд с оглед разпоредбите на чл. 104, т. 4 от ГПК.

По тази причина производството по делото прекратено и исковете са изпратени по подсъдност на П. районен съд.

Недоволен от определението ищецът е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

По повод на същата следва да се посочи, че съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези подсъдни на окръжния съд.

Подсъдните на окръжен съд дела са посочени в чл. 104 от ГПК. В т. 4 на този член е казано, че подсъдни на окръжен съд са исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. В т. 6 на чл.

104 съответно е посочено, че исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство са подсъдни на окръжен съд.

В случая е безспорно, че с исковата молба е извършено обективно съединяване на искове. Повечето от тях действително са с цена под 25 000 лв.

Цената на три обаче е над 25 000 лв. С тях ищецът претендира плащане на 2 дължимо възнаграждение по договори удостоверени с фактура № 3000000495 от 30.04.2019 г. на стойност 37 830 лв. с ДДС, фактура № 3000000503 от 31.05.2019 г. за 50 310 лв. с ДДС и фактура № 3000000510 от 28.06.2019 г. за 32 370 лв. с ДДС.

Тук за пълнота е нужно да се спомене, че разпоредбата на чл. 104, т. 6 от ГПК е приложима дори да се приеме, че в тези фактури са материализирани няколко отделни договора. Това е така по простата причина, че един от тях материализиран във фактура № 3000000495 от 30.04.2019 г. с предмет работа с багер на АМ „Х.“- Я. е на стойност 21 450 лв. без ДДС или 25 740 лв. с ДДС.

Така изложеното прави обжалваното определение неправилно. По тази причина то следва да се отмени и делото да се върне на П. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 733/ 2022 г. по описа на П. окръжен съд определение № 1295 от 23.12 2022 г., с което е прекратено производството по т.дело №733/ 2022 г. по описа на ПОС поради неподсъдност на спора и същото е изпратено по подсъдност на П. районен съд.

Връща делото на П. окръжен съдопроизводствените действия по същото. съд за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3