Решение № 5154 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5154 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330110129 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез ******. И. М., против Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ******, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът И. Б. не дължи на ответника Е. С. сумата в общ размер на 6756,00 лв., от която: 1064,00 лв. – разноски по ч.гр.д.

№ 10576/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с и 5692,00 лв. – разноски, направени пред първата инстанция по т.д. № 366/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XVIII гр.с. и въвзивната инстанция по в.т.д. № 502/2018 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 02.09.2020 г. по т.д. № 366/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и е образувано изпълнително дело № ****** по описа на ****** П. И., тъй като тези вземания са погасени по давност.

В исковата молба се твърди, че по молба на ответника Е. С. срещу ищеца И. Б. било образувано посоченото изпълнително дело за събиране на вземания от ищеца И. Б.. На 20.05.2025 г. ****** П. И. връчил на И. Б. Б. покана за доброволно изпълнение изх. № ******/09.04.2025 г., с която го уведомил, че 1 дължи съдебни разноски по изпълнителен лист от 02.09.2020 г., съгласно Решение № 62/05.02.2018 г. по т.д. № 366/2016 г. по описа на ОС-Пловдив, XVIII състав, в размер на 1064,00 лева и 5692,00 лева или общо 6756,00 лева.

Ищецът твърди, че с Разпореждане на ****** П. И. от 09.04.2025 г., въз основа на постъпила молба вх. № ******/09.04.2025 г. от ответника Е. Б. С. към образуваното изпълнително дело № ****** по описа на ****** П. И. с взискател Е. С. са присъединени вземания, част от които са погасени по давност, и в този смисъл недължими и неподлежащи на събиране чрез принудителни действия. Търговско дело № 366/2016 г. било приключило с Определение № 199/06.04.2020 г. по т.д. № 1364/2019 г. на ВКС, II т.о. По изпълнително дело ******. по описа на ****** П. И. изпълнителният лист от 02.09.2020 г. бил предявен за събиране с молба от 09.04.2025 г. Изпълнителни действия за събиране на така посочените вземания не били предприемани и давността не била прекъсвана. Към 09.04.2025 г., когато процесното вземане било присъединено за събиране по изп. дело ******. на ****** П. И., обективирано в Изпълнителен лист от 02.09.2020 г., издаден на основание влязло в сила съдебно Решение № 62/05.02.2018 г. по т.д. № 366/2016 г. на ОСПловдив, петгодишната давност била изтекла. Поради това предявените вземанията на Е. С. били погасени по давност и не подлежали на принудително събиране по образуваното изпълнително дело.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който заявява, че признава предявения иск. Твърди, че процесното вземане действително е погасено по давност. Сочи, че не бил наясно с погасяването по давност на вземането и поради това по погрешка подал молба по изпълнително дело при ****** П. И.. Излага, че ищецът не го е уведомявал за погасяването по давност на вземането, предмет на процесния изпълнителен лист, че не го е канил да уредят доброволно отношенията си по повод процесното вземане или да оттегли изпълнителния лист. Твърди, че не е станал повод за завеждане на делото и моли да не бъде осъждан да заплаща разноски по делото. В случай че бъде преценено, че дължи разноски, моли да бъде съобразено процесуалното му поведение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

2

В открито съдебно заседание ищецът И. Б. не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от ищеца, чрез пълномощника му – ******. И. М., с която поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. С оглед направеното от ответника признание на иска, моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Ответникът Е. С., редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание. По делото е постъпила молба лично от ответника, с която моли да бъде постановено решение при признание на иска. Релевира възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това по аргумент на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като в мотивите на решението е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание на иска (чл. 237, ал. 2 от ГПК ).

В процесния случай е налице изразено лично от ответника признание на предявения иск по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, което признание е неоттегляемо, съобразно нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с 3 което страната може да се разпорежда. Отделно от това ищецът моли за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

С оглед направеното от ответника признание на иска, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за това.

По разноските:

При този изход ва правния спор право на разноски има ищецът.

Неоснователно е възражението на ответника, че в случая не дължи разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал.

2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Предпоставките са кумулативни, като само признанието на иска не е достатъчно, за да бъдат възложени разноските на ищеца. В случая ответникът се е снабдил с изпълнителен титул за процесните суми, като по негова молба е образувано и изпълнително дело срещу ищеца. Поради това с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът е знаел или не е знаел, че процесните вземания са погасени по давност.

Ищецът своевременно е претендирал присъждане на сторените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по делото, като е представил надлежни писмени доказателства – вносна за заплащането на държавната такса, а за заплащането в брой на адвокатското възнаграждение ищецът е депозирал договор за правна защита и съдействие. Договорът за правна защита и съдействие в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила в брой адвокатското възнаграждение.

Основателно е релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 4 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, в размер на 1200,00 лв. Съдът, като съобрази фактическа и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, защитавания материален интерес и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия по делото, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 980,00 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1250,24 лв., от които: 270,24 лв. държавна такса и 980,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, в отношенията между страните, че ищецът И. Б. Б., ЕГН **********, с адрес:

******, не дължи на ответника Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата в общ размер на 6756,00 лв., от която: 1064,00 лв. – разноски по ч.гр.д.

№ 10576/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с и 5692,00 лв. – разноски, направени пред първата инстанция по т.д. № 366/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XVIII гр.с. и въвзивната инстанция по в.т.д. № 502/2018 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 02.09.2020 г. по т.д. № 366/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и е образувано изпълнително дело № ****** по описа на ****** П. И., тъй като тези вземания са погасени по давност.

ОСЪЖДА Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на И.

Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , сумата в общ размер на 1250,24 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване п р е д Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

6