Решение № 4913 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4913 гр. С, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110126182 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Х“, бл. ***, вх. Д, ап. 85, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 3059,47 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „ГД“, бл. 14, вх. Б, ет. 5, ап. Б11, аб. № 387625, ведно със законна лихва за период от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 348,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., сумата 49,97 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 9,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 25540/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ, в качеството му на вещен ползвател на процесния имот. Посочва, че на основание чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна 1 собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Б“ ООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. В. Р., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер исковите претенции. Оспорва да бил ползвател на топлинна енергия за процесния имот и период. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца за доставка на топлинна енергия, както и качеството си на клиент по смисъла на ЗЕ. В тази връзка навежда, че по делото липсвали доказателства за откриване на партида на негово име, като сочи, че в декларацията за откриване на партидата не фигурирал като получател на задълженията във фактурите. Оспорва посочените данни в представените от ищеца фактури, доколкото поддържа, че същите са частни свидетелстващи документи. Оспорва да е приемал и да се е съгласявал с Общите условия на ищеца. Оспорва и претенцията за мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, доколкото не били представени доказателства за отправена от кредитора покана за плащане на това задължение. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на претенциите. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ОДД /предишна фирма „Б“/ с ЕИК ****** не взема становище по исковете, представя изисканите му документи.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие 2 на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Установява се, че в полза на ответника с Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 124 от 13.09.2004 г., том I, рег. № 1882, дело № 119 от 2005 г. от трето лице – „АНСИ – С“ ООД е учредено пожизнено вещно право на ползване на недвижим имот- апартамент №Б11, находящ се в блок 5, 5 надземен етаж, изграден в УПИ I-96 по плана на гр. С, жил. група М – II част. Посоченият УПИ е с настоящ адрес според Удостоверение от ГИС С - ж.к. ГД, блок 14, вх. А и вх. Б. В същия нотариален акт е обективиран и договор за покупко-продажба, по силата на който посоченото трето лице е прехвърлило собствеността върху имота на П Д.ов П. и Л Д.ова П.а.

Не се установява впоследствие от страна на ответника да е извършен отказ от учреденото вещно право на ползване, поради което и недоказано се явява възражението, че ответникът не е бил ползвател на имота. Без значение в случая, поради което и не подлежи на доказване, е кое е лицето, което фактически е обитавало имота и дали конкретно ответникът лично е упражнявал придобитото вещно право.

Предвид посоченото съдът приема, че е доказано в рамките на настоящото производство, че ответникът е имал качеството на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на процесния период – от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., тъй като в този период е бил титуляр на вещното право на ползване върху имота. Въз основа на приобщените по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице облигационна връзка между ищеца и друго лице/както с твърди в отговора на исковата молба/, тъй като представеното заявлениедекларация с посочен заявител – П Д.ов П. нито е подписано, нито съдържа дата, за да се счита за надлежно и достатъчно доказателство за нарочно изразена воля от това лице да встъпи в договорна връзка с ищеца по повод доставката на топлинна енергия за процесния имот в рамките на процесния период и именно това лице, а не вещния ползвател да е потребител на ТЕ, съответно задължено лице за заплащане стойността й.

Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като потребител и ищеца като топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект, представляващ апартамент: ап. Б11, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „ГД“, бл. 14, вх. Б, ет. 5, аб. № 387625, без да е необходимо изричното им приемане.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил 3 топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, като не са оспорени и представените от третото лице помагач изравнителни сметки. Поради това съдът приема, че на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо дължимата сума за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2020 г. възлиза 1387,63 лева съгласно изравнителната сметка, представена от ФДР и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. – на 1707,22 лева, т.е. общо за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. – 3094,85 лева. Видно от приложеното към исковата молба съобщение към фактура от 31.07.2021 г. по издадените в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. фактури са заплатени суми в общ размер 35,68 лева.

Следователно останалото незаплатено задължение за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 3059,17 лева, до който размер се явява доказано претендираното вземане за ТЕ.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност. На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл.

116 ЗЗД с предявяването на иск, в случая считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – на 12.05.2023 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При съобразяване посоченото към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК вземанията на ищеца за цена на доставената на топлинна енергия за процесния имот не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния давностен срок за никои от месечните вноски в периода.

По изложените съображения предявеният иск е основателен за сумата 3059,17 лева 1564,13 евро, до който размер следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер – 3059, 47 лева – отхвърлен.

По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” 4

EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.