Решение № 519 от 03.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Русе, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20244520201528 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. П. Ч., ЕГН ********** от гр. София против НП № 244569-000091 от 15.07.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Две Могили, с което е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30,00 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се адв. Б. Г. от АК Русе, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Претендира за присъждането в полза на неговия доверител сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от гл.юрисконсулт Т. Й., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Представя становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Представя подробно писмено становище.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 13.08.2024 г., а жалбата е подадена на 23.08.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно 1 нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН серия GA № 982130 от 14.03.2024 г. от св. Т. Г. Д. в присъствието на св. Б. А. Б. срещу С. П.

Ч., ЕГН ********** от гр. София, затова, че на 14.03.2024 г. в 11:22 часа, в община Иваново на път Русе - Велико Търново - Габрово - Стара Загора - Д.град - Хасково - Кърджали Маказа - граница Гърция, км 26+800 в посока гр. Бяла управлява лек автомобил „Шкода Суперб“ с регистрационен номер СВ6214НВ, собственост на Висш съдебен съвет, Булстат 121512231 като нарушава забрана за изпреварване, въведена с пътен знак B24.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН е бил връчен на Ч., който го е подписал без възражения.

В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от Ч..

Въз основа на описания АУАН, Началникът на РУ при ОД на МВР - Русе, РУ Две Могили на 15.07.2024 г. е издал атакуваното наказателно постановление № 24-4569-000091, с което за извършено от С. П. Ч., ЕГН ********** от гр. София нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30.00 (тридесет) лева.

В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянието осъществява състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е било връчено на С. Ч. на 13.08.2024 г., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани полицейските служители Т. Г. Д. (актосъставител) и Б. А. Б. (свидетел по акта). И двамата свидетели заявяват пред съда, че не си спомнят нищо конкретно за случая, като св. Д. след предявяване на АУАН заявява, че той е съставил акта и потвърждава написаното.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - АУАН серия GA № 982130 от 14.03.2024 г., Наказателно постановление № № 244569-000091 от 15.07.2024 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Т. Г. Д. и Б.

А. Б..

От правна страна:

Настоящият състав приема, че с материалите съдържащи се в административно наказателната преписка по обжалваното наказателно постановление, депозирани пред Районен съд Русе, със съпроводително писмо № 456900-988/2/ от 26.08.2024 г. (вх.№ 25592/29.08.2024 г., по описа на съда), въззиваемата страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление.

Такива доказателства не са представени и в съдебно заседание. Свидетелските показания също не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като свидетелите Д. и Б. не сочат никакви конкретни данни и обстоятелства за твърдяното 2 нарушение, а заявяват, че нямат спомен за конкретния случай. Установи се, че те не помнят нищо за конкретния случай. Свидетелят Д. заявява, че “нищо конкретно не си спомням“, „случило се е преди месеци“. Сочи, че „били на отбивката след кръстовището“, „не сме използвали технически средства“, осъществявали визуален контрол, „не си спомням какъв е бил изпреварвания автомобил“. Свидетелят Б. заявява, че „не си спомням нищо за случая“, „периметърът на забраната е доста голям, започва от преди кръстовището“, „принципно е възможно един автомобил да изпревари след забраната, но ние няма да го спрем“. Сочи и че „нямам спомен конкретно за случая къде се е намирал автомобила“.

Констатациите, посочени в издадения АУАН не могат да докажат извършване на процесното нарушение. С материалната доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган. При преценката си дали да се издаде наказателно постановление наказващият орган се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН и съгласно Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.

От друга страна, свидетелите сочат и че „Около 300 метра е действието на знака до края на забраната“, „Ние бяхме ситуирани на 300 метра след края на забраната за изпреварване“ - Д., „Ние сме на около 250-300 метра след края на действието на забранителния знак“, „Периметърът на забраната е доста голям, започва от преди кръстовището“ - Б.. Съгласно чл. 76, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци на МРРБ - Пътен знак В24 "Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди" се използва за сигнализиране на пътен участък, в който не е осигурено минималното разстояние за видимост съгласно приложение № 13. Съгласно чл. 61, ал. 3 от същата наредба „Въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище“. По смисъла на параграф 6, т. 8 от ДР на ЗДвП "кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

Съдът намира, че в конкретния пътен участък (в който е извършено деянието) зоната на действие на поставения пътен знак В24 е до съществуващото кръстовище, а свидетелите са били позиционирани на около 250-300 метра „след края на действие на забранителния знак. Въведена забрана за изпреварване с пътен знак В24 е престанала да действа след кръстовището, като за пътния участък, в който е извършено изпреварването не е имало въведена забрана за изпреварване с пътен знак В24.

Доколкото, освен посочените по-горе гласни доказателства, не са налице други такива (полицейските служители не са разполагали с индивидуални камери или микрофони, а патрулният автомобил не е бил оборудван със система "Видеонаблюдение на пътния контрол"), които да сочат, че жалбоподателят, като водач на МПС е извършил соченото нарушение, както и отдалечеността на свидетелите от твърдяното място на извършване на деянието (250-300 метра), настоящият състав приема, че нарушението е недоказано.

Тъй като административното обвинение не е доказано по несъмнен начин, събраните доказателства са противоречиви и се явяват недостатъчни, съдът намира, че не може да потвърди наказателното постановление, защото административното обвинение не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, а веригата от доказателства не е еднопосочна и непротиворечива.

Освен посоченото, касателно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и обстоятелствата по неговото извършване, настоящият съдебен състав констатира и наличие на съществено нарушение при определяне на съответната санкционна норма - чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

Цитираната разпоредба предвижда наказание за водач при неправилно изпреварване, при 3 което не се създава опасност за движението.

В случая не се твърди извършване на неправилно изпреварване от жалбоподателя, а извършване на изпреварване, което е забранено с пътен знак, което е квалифицирано по чл.

6, т. 1 от ЗДвП.

Отделно от това, нито в АУАН, нито в наказателното постановление се сочи дали от поведението на водача е създадена опасност за движението, или не.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено наказание по отношение на водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, каквото поведение е вменено на Ч., но когато с това е създадена непосредствена опасност за движението. Установяването дали от деянието е създадена непосредствена опасност за движението, или не, в тази насока е от съществено значение за преценката относно евентуалната приложимост на тази разпоредба.

Дори да се приеме, че от несъобразеното с пътен знак поведение на водача не е била създадена непосредствена опасност за движението, приложената санкционна норма на чл.

183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП отново се явява несъответна, доколкото, както се каза, тя се отнася до установено неправилно изпреварване. Правилата относно изпреварването обаче са изрично посочени в чл. 41 - 43а от ЗДвП, но в случая не се твърди тяхното нарушаване, а нарушаване на правилото по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Непосочването, в наказателното постановление, кое точно правило относно изпреварването е нарушено обосновава неприложимостта на нормата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

Поради това и тогава, когато поведението на водача по несъобразяване с пътен знак не е довело до създаването на непосредствена опасност за движението, то, доколкото не е налице изрична норма, ще следва наказването да се осъществи на основание чл. 185 от ЗДвП. Това е така, тъй като за неспазването на пътен знак в хипотеза на несъздадена непосредствена опасност за движението, което е административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, не е предвидено друго наказание.

Съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС, по т. д. № 1/2020 год., ОСС, I и II колегия в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

В настоящия случай, обаче, както вече се посочи, е налице съществено процесуално нарушение при отразяване на самите обстоятелства около извършване на нарушението, посочено в наказателното постановление, свързано както с липсата на еднопосочност и непротиворечивост на веригата от доказателства, така и с липса на посочени обстоятелства относно това дали поведението му (на водача) е довело до опасност за движението, като при наличие на свидетелски показания, сочещи на опасно поведение, то би било основание за приложение и на закон за по-тежко наказуемо нарушение - по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В тази хипотеза (при данни за създадена непосредствена опасност за движението) деянието не може да бъде преквалифицирано, защото в противен случай ще се наруши забраната за reformation in peius, тъй като нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП предвижда глоба в размер на 150 лева. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че изпълнителното деяние не може да се прекваилифицира и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.