Решение № 53 от 14.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000700 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК .

Същото е започнало по повод изходяща от „Е.” ЕАД, ЕИК ***, гр. П., , ул. Х. № 37 въззивна жалба против постановеното от Старозагорския окръжен съд по т. дело № 1084 от 2021 г. решение № 129 от 27.05.2022 г., с което е признато за установено по отношение на „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр. П., , ул. Х.

№ 37, че „В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З., ул. „Г.С.”№ 66, ап. 3 не му дължи сума в размер на 68 030, 32 лв., отразена във фактура № *** от 29.03.21 г. вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за времето от 180 дни, т.е. за периода от 13.08.2020 до 09.02.2021 г. и „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр. П. е осъдено да заплати на „В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З. 3 сумата от 2 721,30 лв. разноски за ДТ, сумата от 350 лв. такива за експертиза и сумата от 4560 лв. с ДДС платено адв. възнаграждение.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и отхвърляне на исковата претенция.

От въззиваемата страна е изразено становище за неоснователност на 1 жалбата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 16.04.2021 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от „В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З. искова молба против „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр.

П..

В началото й се съобщава, че на 01.04.2021 г ищецът получил фактура № *** от 29.03.2021 г. В същата се сочело, че вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия от страна на ищеца му се начислявала за периода от 13.08.2020 до 09.02.2021 г. такава на стойност от 56 691, 93 лв. без ДДС или 68 030, 32 лв. с ДДС. Към фактурата били приложени писмо с изх.№ 9151402/ 29.03.2021 г. и констативен протокол № *** от 09.02.2021 г. От същите ставало ясно, че фактурата е издадена на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ с оглед установяването с протокола, че в обект „с.А.з.“ влизал кабел, който бил прикачен към разпределително табло ниско напрежение /РТНН/.

Ищецът подал до електроразпределителното дружество възражение на 09.04.2021 г. В него се оспорвала дължимостта на отразената във фактурата сума и се искало същата да се сторнира.

Сторниране не последвало, а в отговор от 16.04.2021 г. ответникът правел принципно тълкувание на нормативната уредба във връзка с казуса, без да вземе изрично становище по него. Това и предупреждението, че при липсата на плащане ще последва спиране на захранването обуславяло интереса на ищеца да предяви иск за установяване, че начислената с фактурата сума е недължима.

Направено е и подробно изложение на обстоятелствата, които го навеждат до подобно заключение.

Първо се сочи, че констативният протокол бил подписан от В.Р., който нямал нужната представителна власт с оглед на това, че управител на дружеството бил И.В.Р.. По този повод се споменава, че на основание чл. 301 ТЗ, веднага след узнаването, управителят се е противопоставил на действията на лицето В.Р..

На второ место се сочи, че „В.Р.” ООД не притежава обект „с.А.з.“. В 2 стопанския двор, където е съставен протокола имало над десет различни сгради с различни собственици, като от този протокол въобще не става ясно за коя сграда става въпрос. В подкрепа на това е споменато, че съгласно ЗКИР имотите се индивидуализирали с идентификатор, а в случая такъв липсвал.

По тази причина се прави извод, че нормата на чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ е приложена неправилно с оглед на това, че преизчисляването се правело за сметка на ползвателя на обекта, а ищецът не бил такъв. По този повод се твърди, че от негова страна не са извършвани действия по присъединяване на кабел към ел. мрежа и не е ползвана електроенергия от такъв кабел.

Твърди се също, че ищецът нямал договор за доставка на електроенергия с „Е. ” ЕАД и по тази причина няма качеството на клиент или ползвател по смисъла на ДР на ПИКЕЕ. В подкрепа на това се твърди, че от 08.09.2020 г., „В.Р.” ООД има сключен договор за доставка и продажба на електрическа енергия с „Ч.“ АД и е клиент на това дружество. Това водело до извод, че дружеството не е обвързано от Общите условия на „Е.”ЕАД, неговите цени и договорни условия за доставка. Споменава се в тази връзка и че за ответника не е налице нито една от хипотезите на чл. 123 от ЗЕ, която му дава право да преустанови достъпа на “В.Р.” ООД до електропреносната мрежа.

Изложени са и доводи, че ответното дружество може само да определи точните количества потребена енергия, вследствие на неправомерното присъединяване. Това следвало да стане чрез намаляване на отчетените количества по показанията на двата балансиращи електромера преди точката на неправомерното присъединяване и с количествата на отчетената от останалите обекти ел.енергия по търговските уреди за измерване.

Във връзка с установеното неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа се споменава, че имало съставен протокол от МВР Ч. за извършено престъпление по чл. 234в НК и е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител № 48/2021 год. по описа на Районна Прокуратура гр. Ч.. По същото щяло да се установи извършителят, датата, продължителността на деянието и нанесените материални щети. По тази причина се твърди, че преди приключването му „Е.” ЕАД няма правно основание да претендира електроенергия за период, който тепърва ще се установява с влязъл в сила съдебен акт.

3

На тази база е отправено искане за постановяване на решение, с което да се признае, че ищецът не дължи на ответника отразената във фактура № *** от 29.03.2021 г. сума в размер на 68 030, 32 лв.

В отговора на исковата молба ответното дружество е изложило съображения за неоснователност на исковата претенция с оглед на това, че са налице всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия.

По отношение на съставения констативен протокол се сочи, че на 09.02.2021 г., служители на ответното дружество са извършили проверка на обекта на ищеца. Потърсили са представител на клиента и като такъв се е представил В. И. Р.. В негово присъствие била извършена констатацията, че е прикачен кабел със сечение 4x95 кв.мм. към разпределително табло ниско напрежение (РТНН) на Е.Ю., а краят му влиза в обекта на клиента. Същият бил присъединен директно към електроразпределителната мрежа, без за него да е провеждана процедура по реда на Наредба № 6 , а потребяваната електрическа енергия не била нито отчитана, нито заплащана от клиента. В рамките на проверката било извършено замерване с еталонен уред и установено, че по кабела се потребява много голямо количество ел. енергия.

Всичко това било отразено в съставения протокол. Той бил подписан от съставителите му и лицето присъствало на проверката в качеството си на представител на клиента - ищец. На същото му бил връчен и преси от документа.

По повод на възражението че В. И. Р. не е законния представител на ищцовото дружество е посочено, че това лице е съдружник в дружеството.

Наред с това е споменато, че няма пречка то да присъства на проверката и като свидетел в хипотезата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, ако клиентът или негов представител не е открит в момента на извършване на проверката. Във връзка с това се заявява, че ответното дружество е предприело и действия по чл. 49, ал. 4 от ПИКИ като е изпратило констативния протокол с препоръчано писмо с обратна разписка на клиента.

В отговора на ИМ се твърди, че обект „с.А.з.“ е присъединен към електроразпределителната мрежа и ищецът е в договорни отношения с Е.Ю. по силата на Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от №***/31 08.2016 г. Съгласно същия една 4 от измервателните точки по договора е с № ИТН *** и по нея се отчита обект – А. З. в гр. Ч.. За него са се заплащали и се заплащат мрежови такси, а до преминаването му на доставчик на електрическа енергия на свободен пазар той е бил снабдяван с ел. енергия от „Е.“.

По повод възраженията за обусловеност на настоящия спор от започналото досъдебно производство е посочено, че предметът на наказателното производство е евентуалното установяване на наличието на престъпно деяние и субектът на това деяние. Такъв не може да бъде ищца като ЮЛ, а в случая се оспорва съществуване на задължения в това му качество.

Поради характера на наказателното производство, субект на такова престъпно деяние не може да бъде юридическо лице, тоест наказателният съд няма да отговори на въпроса дължи ли ищецът - юридическо лице процесната сума на ответника.

Сочи се, че с оглед действащите разпоредби на ПИКЕ е без значение кой точно е извършил присъединяването и че пораждане на задължението на ищеца не било обусловено от установяването на виновно поведение.

В тази връзка се казва, че с оглед на същите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия мрежовият оператор има право да извърши едностранно корекция за възстановяване на настъпилото имуществено разместване.

В тази връзка е споменато, че допълнителното начислено количество енергия е определено и изчислено по правилата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и е в размер от 349 648 Кв/ч, а стойността на същата е изчислена съобразно определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на Е.Ю. за период от 180 дни. В подкрепа на това е посочено, че не може да се говори за неправомерно определяне на същата с оглед на това, че реалното консумирано количество енергия би могло да се определи на база данните от балансовите електромери.

На база изложеното след направен анализ на действаща за периода нормативна уредба и практиката на ВКС е направено заключение за неоснователност на исковата претенция.

В допълнителната искова молба е взето отношение по направените в 5 отговора защитни възражения.

По повод редовността на констативния протокол е посочено, че В.Р. действително е съдружник в дружеството ищец и няма представителни правомощия. Възразява се, че в случая не може да се говори за приложимост на чл. 49, ал. 4 ПИКИИ, защото органният представител на ищеца не бил търсен да присъства на проверката.

Пояснено е, че с исковата молба не се оспорва това, че ищецът е клиент на ответното дружество, а се твърди, че той не притежава обект „с.А.з.“. Сочи се също, че сградата, за която в отговора се твърди да е незаконно присъединената с кабел към електроразпределителната мрежа не е собственост на „В.Р.” ООД и поради това ищецът не е ползвател по смисъла чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Изразено е и мнение, че ответникът носи тежестта да докаже твърдения от него положителен факт, че ищцовото дружество притежава обект „с.А.з.“, който е незаконно присъединен и качеството ползвател.

Споменава се, че за издаването на процесната фактура била използвана законовата фикция на чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ. С нея обаче се определял само максималния срок, за който следва да се извърши допълнително начисляване, но не и минималния, т.е. при установен по- малък такъв той следвало да се вземе предвид. В случая установяването на срока било възможно само в досъдебното производство, което правело същото преюдициално по отношения на настоящия правен спор. Това пък сочело, че не било и налице основание да се претендира електроенергия за период, който тепърва ще се установява с влязъл в сила акт.

В ДИМ е преповторено и твърдението, че действителното количество консумирана ел. енергия може да се определи на база показанията на двата балансиращи електромера монтирани преди точката на неправомерно присъединяване и се оспорва твърдението на ответника и че те били манипулирани.

Ответникът е подал отговор на ДИМ, в който са преповторени направените вече защитни възражения.

Преди провеждане на първото по делото заседание от страна на ищеца е поискано да бъде привлечено като трето лице помагач лицето С. Р. Т.. Сочи, че същата ползвала присъединената към мрежата на ответника сграда без 6 знанието на собственика й М. И.а Р.а и била лицето осъществило неправомерното й присъединяване. С молбата са представяни удостоверение от РП С.З. и протокол за претърсване и изземване.