Определение № 594 от 13.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 594 гр. Ловеч, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500292 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по две частни жалби против определение № 113/04.03.2026 г., по ч.гр.д. № 1277/2025 г. на РС-Троян – едната от тях (с вх.

№ 1715/09.03.2026 г. на РС Троян) е подадена от Х. И. М., а другата (с вх. № 1892/16.03.2026 г. на РС Троян) – от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

В частната жалба от Х. И. М. (с вх. № 1715/09.03.2026 г. на РС Троян) се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с позоваване на практиката на СЕС по дела С-427/2016, С-428/2016 г. и С438/2022 г. по отношение размера на адвокатските възнаграждения, като се поддържа, че същият не следва да е намалява произволно, а при определянето му следва да се съобразяват принципите на разумност и пропорционалност, с отчитане спецификите и сложността на спора, както и реално извършените от адвоката действия. Посочва се, че Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа няма задължителен характер, че присъждането на пониски възнаграждения би довело до некачествени адвокатски услуги и до невъзможност за потребителите да получат адекватна защита, че намаляването на размерите на присъжданите адвокатски възнаграждения, ще подейства демотивиращо на адвокатите на предоставят безплатна правна помощ, което би затруднило потребителите да потърсят правата си по съдебен ред. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на такъв, с който да бъде уважена изцяло претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В частната жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ 1

АД (с вх. № 1892/16.03.2026 г. на РС Троян) се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с доводи за липса на фактическа и правна сложност на делото, за липса на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, за липса на оказана правна помощ от адвоката, доколкото извършените от него действия се свеждат до подадено възражение по чл. 414 ГПК, както и за приложимост към конкретния случай за определяне възнаграждението на адвоката според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, а не на Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на такъв, с който да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 49.08 евро.

В срока по чл. 276 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е постъпил отговор на частната жалба с вх. № 1715/09.03.2026 г. на РС Троян, в който се дава становище за нейната неоснователност и се моли за оставянето й без уважение.

Частните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, за което е налице правен интерес от обжалване. Разгледани по същество, едната от тях е частично основателна (с вх. № 1892/16.03.2026 г. на РС Троян), а другата (с вх. № 1715/09.03.2026 г. на РС Троян) е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по ч.гр.д. № 1277/2025 г. на РС - Троян е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против Х. И. М. с ЕГН **********, за следните сумите: 1432.90 лева - главница, 244.70 лева - договорна лихва, 67 лева - мораторна лихва, произтичащи от договор за паричен заем №591****/15.03.2023 г., претендирани са и разноски. Съдът е уважил заявлението и е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, в което са наведени твърдения за недействителност на договора за кредит и е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 561.31 лева. С разпореждане № 121/29.01.2026 г. съдът е обезсилил заповедта на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

В срок е постъпила молба с правно основание чл. 248 ГПК от адв. А. Д., в качеството на процесуален представител на Х. М., с искане за допълван на Разпореждане № 121/29.01.2026 г. в частта за разноски, като се присъди адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. в претендирания от него размер.

С определение № 113/04.03.2026 г. съдът е уважил частично подадената молба, като е постановил допълване на разпореждане № 121/29.01.2026 г., 2 като е осъдил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да заплати на адв. А. Д. сумата в размер на 245.42 евро (480 лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, респ. отхвърлил искането до пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение от 286.99 евро (561.31 лева).

От правна страна съдът приема, че определението е неправилно в частта, с която съдът е присъдил адвокатско възнаграждение за сумата над 122.71 евро до присъдените 245.42 евро.

Възнаграждението в присъдения размер се явява прекомерно, предвид характера на заповедното производство и извършените от процесуалния представител на длъжника процесуални действия, свеждащи се до подадено заявление по образец. Обосноваване на възражението против заповедта за изпълнение не се изисква (чл. 414, ал. 1 ГПК). Достатъчно е в него да се съдържа изявление, отричащо дължимостта на вземанията по заповедта.

Предвидените по закон правни последици от подаване на възражението по чл.

414 ГПК настъпват със самото действие по подаването му в срок (чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК) – със или без излагане на каквито и да било мотиви, по които се отричат вземанията по заповедта. В този смисъл изложената мотивировка за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и за заплащане от длъжника на чистата сума (с прилагане на доказателства за плащанията) е без значение за настъпилите последици по чл. 415 ГПК, вкл. за изхода на конкретното дело, изразяващ се в обезсилване на издадената заповед, поради непредявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Доколкото подаването на възражение против заповедта за изпълнение изисква единствено спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, за извършване на същото процесуално действие е достатъчна обикновената грижа, постижима при функционалната грамотност на съвременния човек, а не професионална такава, предоставена от адвокат, включително от такъв, със специална квалификация и опит в съответната правна материя. В тази връзка присъденото възнаграждение от 245.42 евро (480 лева) не би следвало да се съотнася към размера на вземанията по заповедта за изпълнение, за да се обоснове неговата адекватност на извършеното действие по подаване на възражението по чл. 414 ГПК. Ето защо, присъденият размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде намален от 245.42 евро на 122.71 евро, която сума е справедливо възмездяване на предоставената правна помощ, според нейния обем и правна сложност, от една страна, а от друга, отговаря на принципите на съразмерност и правото на защита, на които се основават правилата за разпределяне на съдебните разноски по чл. 78 ГПК. Определяне на по-висок размер на възнаграждението по чл. 38 ЗАдв, каквото е настояването в частната жалба от адв. А. Д., би било в противоречие с 3 принципите на пропорционалност и справедливост, а и не би могло да се обоснове с конкретната фактическа и правна сложност на делото и положените от адвоката усилия.

По изложените съображения частна жалба от адв. А. Д. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а с оглед частичната основателност на другата частна, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение за сумата над 122.71 евро до 245.42 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от адв. А. Д., САК, със съдебен адрес град **** против определение № 113/04.03.2026 г., по ч.гр.д. № 1277/2025 г. на РС-Троян.

ОТМЕНЯ по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД определение № 113/04.03.2026 г., по ч.гр.д. № 1277/2025 г. на РС-Троян, в частта, с която по реда на чл. 248 ГПК дружеството осъдено да заплати на адвокат А. З. Д. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Х. И. М., за сумата над 122.71 евро до присъдените 245.42 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4