Определение № 410 от 02.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

О***ЕНИЕ

№ 410 гр. Благоевград, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500238 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№11042/19.11.2024 г., която е подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “***“ № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез юрк. Е.И., против О***ение №1178/08.11.2024 г. постановено по ч.гр.д. №403/2024 г. по описа на РС – Разлог.

С О***ение №127/29.01.2025 г. по в.ч.гр.д.№1292/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, съдът е прекратил производството по делото и е върнал същото на РС – Разлог за администриране на частната жалба съобразно изискванията на чл.276, ал.1 ГПК.

В изпълнение на указанията районният съд е връчил препис от частна жалба с вх.

№11042/19.11.2024 г. на ответната страна по делото /видно от л.6 от настоящото дело/.

С оглед изложеното и надлежното администриране на частната жалба, същата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание, на основание чл.278, ал.1 ГПК.

В частната жалба се твърди, че при о***яне на размера на дължимото се възнаграждение, съдът не е взел предвид фактическата и правна сложност на производството. Твърди се, че обемът на заповедното дело сам по себе си не може да обуслови фактическа и правна сложност, а още по-малко може да обуслови полагане на действителен труд, за който да се дължи адвокатско възнаграждение. Твърди се, че единственото процесуално действие, извършено от процесуалният представител по заповедното дело, е подаване на възражение.

Сочи се, че за възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра 1 на правосъдието (обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г.). Твърди се, че длъжникът има право на разноски в минимални размери.

Сочи се съдебна практика и се излагат съображения във връзка с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС

Твърди се, че с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС о***ените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, като адвокатското възнаграждение следва да бъде о***ено на 50.00 лв. съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4/2006 г., при липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност по делото по гореизложените съображения (т. 44 от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и арг. от О***ение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о.).- сочи се О***ение №26894 от 01.07.2024г. по ч.гр.д.14566/2024 по описа на СРС.

С оглед на изложеното в жалбата се иска от съда да отмени о***ението на Районен съд - Разлог като неправилно и постановите друго, с което да о***ите разноски в размер на 50.00 лева.

Като съобрази изложеното в жалбите и след анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Пред Районен съд – Разлог е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от частния жалбоподател, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Д. К., ЕГН **********за следните суми: сумата 532.45 лв. (петстотин тридесет и два лева и 45 ст.) - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 01.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем № 4158719 от 28.05.2021 година, договорна лихва в размер на 31.27 лв. (тридесет и един лева и 27 ст.) за периода от 11.09.2021 г. до 26.11.2021 г., законна лихва в размер на 114.27 лв. (сто и четиринадесет лева и 27 ст. ) за периода от 27.11.2021 г. до 26.03.2024 г., както и за сумата от 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 215/1.4.2024 година.

Препис от издадената заповед за изпълнение е връчен на длъжника, който в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е депозирал възражение, чрез пълномощник адвокат. Възражението съдържа бланкетно посочване, че длъжникът не дължи изпълнение, като е заявено, че вземането се оспорва изцяло по основание и размер. Други съображения във възражението не са изложени.

С Разпореждане № 833/15.5.2024 година на заявителя са били дадени указания за възможността да предяви иск за установяване съществуването на вземането по издадената 2 заповед за изпълнение. Препис е връчена на заявителя, който не е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, който е изтекъл на 22.6.2024 година.

Пред заповедния съд е постъпила молба с вх.№ 6733/3.7.2024 година от длъжника, чрез адвоката пълномощник, с искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие в размер на 200,00 лева. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатския хонорар е платен в брой с подписването на договора, който служи за разписка относно това плащане.

С Разпореждане № 1278/12.7.2024 година първоинстанционния съд е разпоредил препис от молбата да се връчи на заявителя на основание чл.248, ал.2 от ГПК, с указания да изрази становище в едноседмичен срок. Такова е постъпило – вх.№ 7282/25.7.2024 година, като със същото е заявено възражение за прекомерност относно претендирания адвокатски хонорар.

С О***ение № 969/13.9.2024 година, районният съд е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 215 от 01.04.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 403/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог и е прекратил производството по ч. гр. дело № 403 по описа на Районен съд – Разлог за 2024 година.

С О***ение № 968/13.9.2024 година, районният съд е осъдил заявителя да заплати на длъжника сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева. За да о***и този размер е посочил, че съобразява заявеното възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.

Приел, е че с Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С- 428/16, СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. При това е приел, че справедливия размер на адвокатско възнаграждение в конкретния случай следва да се о***и при условията на чл. 6, ал. 1, т. 1 от НМРАВ на стойност от 100,00 лева.

С молба с вх.№ 9077/27.9.2024 година от заявителя е поискано съдът да имени в частта за разноските О***ение № 968/13.9.2024 година като присъди на длъжника разноски в размер на 50,00 лева за адвокатско възнаграждение във връзка с подаденото от адвоката възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

След връчване на препис от молбата на длъжника, същият не е депозирал отговор и становище по исканото изменение.

С О***ение № 1178/8.11.2024 година, Районен съд – Разлог е оставил без уважение молбата с вх.№ 9077/ 27.9.2024 година с мотиви, че съда при постановяването на крайния съдебен акт, е отчел естеството на спора и извършените процесуалните действия по искане на страните, поради което не се следва ревизиране на О***ение № 968/13.09.2024 г. в частта за разноските, и молбата е неоснователна и като такава именно я е оставил без уважение.

3

При горното, настоящия съдебен състав приема, че следва да отмени О***ение № 1178/8.11.2024 година, постановено по ч.гр.дело № 403/2024 година по описа на Районен съд – Разлог и вместо него да постанови друго, с което на длъжника се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лева, при следните мотиви:

По аргумент от чл.4, пар.3 от ДФЕС, националния съдия следва да остави неприложена всяка вътрешно правна норма, която противоречи на правота на ЕС. В този смисъл е и длъжен да съобразява постановените от Съда на ЕС решения в производство по чл.267 от ДФЕС, които стават задължителни като част от правото на ЕС.

С оглед на горното първоинстанционния съд не е съобразил и обсъдил постановките на Решение на Съда на ЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 101, параграфи 1 и 2 от ДФЕС във връзка с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16.12.2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренцията, предвидени в чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС и чл. 47 от ХОПЕС, в което е прието, че ако установи, че наредба, която о***я минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.

В този смисъл като е о***ил дължимото се адвокатско възнаграждение по реда на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо да я остави неприложена, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

При о***яне на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобразява, както е прието в константната съдебна практика след Решението на СЕС от 25.1.2024 година действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на заявеното вземане, извършените от пълномощника на въззиваемата страна процесуални действия и положените от него усилия, включващи депозирането на бланково възражение, липсата на проведени съдебни заседания с оглед характера на заповедното производство процесуално.

При преценка на положения труд, свързано само с подаване на бланково възражение, липсата на отговор по смисъла на чл.248, ал.2 от ГПК настоящия съдебен състав приема, че размерът на разноските за платено адвокатско възнаграждение следва да се о***и на стойност от 50,00 лева, който е обоснован и справедлив с оглед конкретиката на казуса, пропорционален на предоставената услуга и зачитащ общия интерес.

Не може да се приеме, че подаването на възражение изисква някаква специална подготовка, знания и умения, доколкото възражението е образец, създаден с Наредбата на Министъра на правосъдието, който сам по себе си съдържа бланковото изявление „не дължа“. Простото подписване на заявлението създава ефекта на спиране на влизането на заповедта за изпълнение в сила. Само в случай, че с възражението се излагат подробни съображения относно обстоятелствата на които то се основава, които при следващо производство по реда на чл.422 от ГПК ще се съобразяват от исковия съд може да мотивира заплащането на разноски в по-висок размер.

4

С оглед на горното и на основание чл. 278 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът

О***И:

ОТМЕНЯ като неправилно О***ение № 1178/8.11.2024 година, постановено по ч.гр.дело № 403/2024 година по описа на Районен съд – Разлог, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 9077/27.9.2024 година за изменение на О***ение № 968/13.9.2024 година, постановено по ч.гр.дело № 403/2024 година по описа на Районен съд – Разлог в частта за разноските по чл. 248 ГПК, присъдени в полза на В. Д. К., ЕГН ********** - над размер от 50,00 лв. до присъдените в размер на 100,00 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ О***ение № 968/13.9.2024 година, постановено по ч.гр.дело № 403/2024 година по описа на Районен съд – Разлог, в частта с която „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.