Решение № 138 от 26.09.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Нова Загора, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20232220101382 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Ястребец” 23Б, представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов, Председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител Филиз Ибрямова, с правно основание: чл.415, ал.1 от ГПК, срещу Р. Г. С. с ЕГН ********** за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, Аб.№: 270751/ инст.№ 4000223596, ИД номер:

185292, с цена на иска: 4066.02 лв.

В исковата молба се сочи, че на 14.07.2023 г. ищцовото дружеството било депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с вх.№ 202051 срещу Р. Г.

С. с ЕГН **********, за сума за доставена, но неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ в общ размер от 4066.02 лева, от които: 3504.83 лева - главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, 491.73 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 05.07.2023 г., а за услугата „дялово разпределение“: 58.19 лв. - главница за периода м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, 11.27 лв. - мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. до 05.07.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане постановено по ч.гр.дело № 959/2023 г. по описа на Районен съд Нова Загора било уважено искането на ищеца и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищцовото дружество 1 на 12.09.2023 г., съдът му указал, че може, в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си срещу Р. Г. С. с ЕГН **********.

С оглед изложеното, в изпълнение на указанията, ищцовото дружество предявило иск за установяване на вземането му за консумирана и неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Р. Г. С. с ЕГН **********, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, 1582, обл.София. общ.Искър. ж.к.„Дружба 2“, бл.207, вх.Б, ет.7, ап.41 за процесния период.

Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтичало вземането на ищеца били следните:

Ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот, за процесния период бил клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важили разпоредбите на действащото, за посочения период, законодателство в областта на енергетиката.

Посочва се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София, които се изготвяли от „Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.

С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди се, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Уточнява се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, 2 ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са били заплатени в срока по ал.2.

При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Сочи, че от приложеното извлечение от сметки за аб.№ 270751, било видно, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не бил погасил задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл.112 г, ал.1 от ЗЕЕЕ (чл.139 б от ЗЕ) сградата етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ ЕООД, като след 2020 г. услугата се предоставяла от фирма „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435.

В исковата молба се излага, че въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435 на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн.ДВ бр.68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн.ДВ бр.34 от 24.04.2007 г.).

В случай че, за топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка бил сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от най-старото.

С исковата си молба ищцовото дружество моли съда, след като се убеди в основателността на изложените от тях твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Р. Г. С. с ЕГН **********, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумата от 4066.02 лева, от които 3504.83 лева - главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, 491.73 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 05.07.2023 г., а за услугата „дялово разпределение“: 58.19 лв. - главница за периода м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със 3 законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, 11.27 лв. - мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. до 05.07.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на твърденията си представя и моли съда да приеме, като доказателства копия от документи по опис.

Прави доказателствени искания на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице да бъде привлечено „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Николай Коперник“ № 21 - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Сочи се, че фактическите твърдения на ищцовото дружество, обуславящи правния му интерес от привличане на „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435 като трето лице-помагач по делото на основание чл.219, ал.1 от ГПК били следните:

На основание чл.146, ал.1 от ЗЕ и чл.51 от Наредбата за топлоснабдяването /обн.ДВ, бр.31 от 26.03.2002 г./ „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД имало сключен договор при общи условия с „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435 за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между клиенти в СЕС. През процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД остойностявала ТЕ за процесния имот по данни предоставяни от „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435. Твърди се, че отношенията между ищцовото дружеството и фирмите за дялово разпределение се уреждали и с Общи условия на договорите между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и търговец, по смисъла на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС в гр.София /приети с Решение по т.1 от Протокол № 43/11.05.2005 г. на Съвета на директорите на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” АД и одобрени с Решение № ОУ-013/20.06.2005 г. на ДКЕВР, на основание чл.146, ал.2 от ЗЕ и чл.298, ал.1 от ТЗ/. Съгласно чл.14 от тези ОУ търговецът разпределял потребената ТЕ между клиентите в сградата по правилата на Наредбата за топлоснабдяване, а също така определял и дяловете за отчетен период за имотите на всички клиенти в сградата.

Разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и т.5 от ОУ предвиждали задължение за „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на ТЕ за разпределение и съответно да изготвя данъчни фактури, както и дебитни и кредитни известия по данни на търговеца.

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че за фирма „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435 съществувал правен интерес да е трето лице, защото с участието си по делото можело да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на ТЕ е било извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както и подписания между страните договор.

За ищцовото дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД съществувал правен интерес от привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск, поради оспорване на извършеното дялово разпределение на ТЕ, ищцовото дружеството можело да заведе регресен иск срещу „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 4

121125435, предвид което ищцовото дружество желаело да го обвърже с мотивите и диспозитива на съдебното решение. Основанията на ищцовото дружество за предявяване на регресен иск произтичали от изрично предвидената в цитираните ОУ отговорност при неизпълнение на задълженията. Съгласно чл.42, т.2 от същите, в случай на установяване на допуснати грешки от търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, в следствие на което „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е била сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен клиент, загубата се дължала от търговеца на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в пълен размер.

Ищцовото дружество в исковата си молба моли да бъде допусната съдебнотехническа експертиза със следните задачи:

Вещото лице, специалист - топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435, извършващо дялово разпределение за абонатен № 270751 и материалите по делото, да даде заключение по следните въпроси: