Решение № 3225 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3225 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110137784 по описа за 2025 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. О. Н. срещу Д. Е. Ю., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 56, ал. 1 ЗН, с искане за унищожаване на направения от ответника отказ от наследството на починалия на 28.11.2022 г. наследодател М.Г.Ю., ЕГН **********, направен по гр.д. № 46985/2024 г. на СРС, 158 състав, и вписан в особената книга на съда с № 1723/08.08.2024 г.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника Д. Е. Ю., за което му бил изпълнителен лист, издаден от 159-ти състав на СРС по ч. гр. д. № 116906/2025 г. за сумата от 30000 лв. по запис на заповед с падеж 25.12.2024 г., като записът на заповед обезпечавал вземанията на кредитора по договор за паричен заем от 17.05.2024 г., с който ищецът бил предоставил на ответника заем в размер на 30000 лв. Посочва, че на основание изпълнителния лист било образувано изп. д. № № 245/2025 г. по описа на ЧСИ М.К., като съдебният изпълнител не бил открил секвестируемо имущество и ищецът се явява неудовлетворен кредитор, като размерът на дълга възлизал на сумата от 35714.43 лв. Излага твърдения, че с молба с вх. № 255304 от 07.08.2024 г. до СРС, Д. Ю. се бил отказал от възможността да придобие наследството на своята майка М.Г.Ю., починала на 28.11.2022 г., който отказ е вписан въз основа на молба в особената книга по чл. 49 по описа на Софийски районен съд, като ответникът имал право на 1/3 ид. ч. от наследството на своята майка.

Към датата на предявяване на исковата молба не била минали нито една година от узнаването на извършения отказ от наследство, нито 3 години от неговото осъществяване, поради което искът бил предявен в рамките на предвидения в чл. 56, ал. 2 ЗН преклузивен срок за това. Поддържа, че са налице предпоставките по л. 56, ал. 1 ЗН. Моли съда да уважи предявения иск.

1

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.

1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /на 29.09.2025 г./, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Предвид изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 148.50 лв. за платена държавна такса и 3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Като съобрази датата на постановяване на настоящото решение във връзка с чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /обн.

ДВ, бр. 70/2024 г./, във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., всички суми, предмет на предявените за разглеждане в производството искове, следва са бъдат посочени в официалната /към настоящия момент/ валута в Република България - евро, вместо в български левове. Превалутирането следва да бъде извършено съгласно правилата, установени в разпоредбите на чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и по установения в чл. 5 от закона официален валутен курс на лева към еврото. С оглед на гореизложеното се налага изводът, че на ищеца следва да му се присъдят разноски в размер на 1609.92 евро.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд,

РЕШИ:

УНИЩОЖАВА на основание чл. 56, ал. 1 ЗН, в полза на Г. О. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес **************, чрез адв. П. Т., заявеният от Д. Е. Ю., ЕГН **********, адрес ***************3, отказ от наследство направен по гр.д. № 46985/2024 г. на СРС, 158 състав, и вписан в особената книга на съда с № 1723/08.08.2024 г., с който се е отказал от наследството на М.Г.Ю., ЕГН **********, починала на 28.11.2022 г.

ОСЪЖДА Д. Е. Ю., ЕГН **********, адрес ***************3, да заплати на Г. О. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес **************, чрез 2 адв. П. Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1609.92 евро, разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3