Решение № 1477 от 26.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110214254 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-016167 от 14.08.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на В. Ц. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Недоволна от НП е останала С., която го обжалва в срок. В жалбата сочи, че иска да бъде отменено, като твърди, че било неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание последната пледира да бъде „оневинена“, защото не била виновна, като нямала основание да завива нито наляво, нито надясно.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище се иска НП да бъде потвърдено, тъй като било правилно и законосъобразно.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

1

На 06.07.2023 г., около 08:00 ч., жалбоподателят С. управлявала лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СА ***** ХС, като се движила по бул.

„Александър Малинов“, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към околовръстния път на София. С. се движила в най-лявата от общо три ленти за движение в тази част на бул. „Александър Малинов“. Същевременно, в средната лента на пътното платно се движила със същата посока на движение свидетелката М. С., която управлявала лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ **** НТ. В района на № 75 на бул. „Александър Малинов“, жалбоподателят С. предприела маневра по навлизане в съседната й дясна лента (явяваща се средната от общо три ленти - тази, в която се движил автомобилът на С.), като не пропуснала движещия се в средната пътната лента автомобил Фолксваген и поради това с предната дясна част на управлявания от нея „Мерцедес“, навлизайки в средната лента от ляво надясно, реализирала ПТП с движещия се в дясно на нея лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № СВ **** НТ, управляван от свидетеля М. С., като ударила последния в задната лява част.

На процесното място са изпратени полицейските служители И. Ц. и Г. П..

Последните, след като провели разговор с двамата водачи, установили горната фактическа обстановка и съставили АУАН на С. за нарушение на чл.

25, ал. 2 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-016167 от 14.08.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на В. Ц. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели М. С., Г. П. и И. Ц., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели полицейски служители, като намира, че същите са огледали находките по двата автомобила, изяснили са фактите по процесното ПТП и показанията им се подкрепят от показанията на свидетеля С., която е другият 2 участник в процесното ПТП.

Основен доказателствен източник са показанията на М. С., която лично е възприела поведението на другия водач и показания й са непротиворечиви и последователни, а по делото няма доказателства, които да поставят под съмнения тяхната достоверност. Освен това, следва да се отбележи, че твърденията на С. напълно отговарят на находките по автомобилите и правилно служителите на ОПП СДВР са намерили, че вина за процесното ПТП има жалбоподателят.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като ги намира за непротиворечиви и намиращи опора в гласните доказателствени средства на полицейските служители и на свидетеля С..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“ За нарушаване правилата на посочената разпоредба и поради факта, че с нарушението е причинено ПТП, законодателят е предвидил санкция в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП: „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”, а нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от същия закон, предвижда следното „Наказва се с глоба от 50 до 150 лв. водач, който не спазва правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за 3 заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“.

Ето защо, предвиденото наказание в случая е 200 лева „глоба“. Размерът му е императивно определен и не може да бъде ревизиран от съдебния състав.

С поведението си на пътя, жалбоподателят С. е извършила описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение, предвидени от чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, тъй като по време на управление на процесния автомобил „Мерцедес“ не е осигурила при разминаване законовото предимство на другия участник в ПТП – л.а. „Фолксваген“, който се е движил в непосредствена близост до него, но в дясната пътна лента, като навлизайки в дясното пътно платно, автомобилът на жалбоподателя е ударил л.а.

„Фолксваген“. Съдът категорично споделя извода на наказващия орган, че действията на С. са станали причина за възникналото ПТП. Ето защо, нарушението е извършено от обективна страна, доколкото всички описани в АУАН фактически положения се доказаха в заседанията по делото.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост – жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да го стори.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото и предвид обективираната претенция за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, съдът намира, че следва да присъди такова в минимален размер от 80 лева, защото по делото е изготвено само писмено становище, но не се е явил процесуален представител в съдебно заседание. Ето защо, В. С. следва да бъде осъдена да заплати 80 лева на СДВР, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-016167 от 14.08.2023 г., издадено 4 от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на В. Ц. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА В. Ц. С., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5